Икар

Icarus by Deon Meyer

My rating: 4 of 5 stars


Деон Мейер без конкуренция ми е любимият съвременен южноафрикански автор на криминални романи. И не само на мене. Излиза с нещо ново почти всяка година и ми е станало неотменна лична традиция да се забавлявам с него, когато съм в страната. И по възможност - да обикалям местопрестъпленията, които обикновено са локализирани с точност до реално съществуващо заведение. Най-често в района на Кейптаун, защото там оперират Ястребите - елитният криминален отдел за разследване на сериозни престъпления, към които се числи и любимият на публиката капитан Бени Хризел. Деон Мейер е африканер, съответно - и Бени Хризел също. Споделят и някои общи интереси в рок музиката, но не задължително и в бозавата африканерска поп музика, която е до толкова почитана от автора, че цели фестивали организира в отдалечено отвсякъде градче Локстън във Великото Кару, в което си е избрак да живее. И двамата са на средна+ възраст и е трогателно как се запознават с технологичните новости и модните неща в ежедневието на по-младите си, съответно - читатели и колеги. Влизам им в положението! Проблемът на Бени Хризел е, че е алкохолик, което много лесно би могло да стане проблем и на читателя, ако за четвърти пореден път втората главна сюжетна линия в иначе динамичния криминален роман е борбата между волята му и чашката. Досадно? Оказва се, че в "Икар" тая тема е много елегантно съпоставена с основната, на която е Мейер посветил труда си, и е разработил в увлекателния формат на разследване на убийство: историята и мястото на винарската индустрия около Стеленбош. Лошата и добрата страна на алкохола. И мястото им в съвременна Южна Африка. Моето запознанство с южноафриканските вина и винарни е от началото на XXI век. Което автоматично доведе, ако не до любов, то до сериозен респект от пръв поглед. Това, което не съм знаел, е, че само до около 20 години по-рано, започвайки отпреди 320, никой не е обръщал никакво внимание на качеството на виното. Това, дето легендарни френски лозари, изгонени от Луи XIV  заради религиозни несъответсвия чак в Африка, били предали на побратимите си холандци, а покрай тях - и на цветнокожите им (роби и) работници, тайната на сюблимното съвършенство на френските вина, се оказва мит. Точно обратното - всички са гледали еднакви лозя, най-лесните за поддръжка, и всичкото грозде от цялата провинция се е предавало на местния държавен Винпром (KWV). Статус на добър винар в обществото се постигало не с вкус и аромат, а с размера на отвоюваната (най-често - с връзки по линия на Африканерското братство) квота за Винпрома. Руската пословица "От одной бочки наливали" за виното на всяка южноафриканска трапеза е била 100% в сила. Осен за трапезите на цветнокожите работници, които са си получавали и надниците от киселата бочка, която не е успяла да се вмести в квотата. Такива неща научаваме, докато Ястребите търсят убиеца, а хакерите шантажират гнилите ябълки сред силните на деня (establishment, англ.), че ще публикуват досиетата им от базата данни на убития. Който имал фирма за фалшиви алибита с клиентела сред националната кръшкаческа общност без разлика по раса, култура и религия. Конфликти по раса, култура и религия няма и във визията на Деон Мейер за новата Южна Африка. Която ни иска възможно най-близко да съответства на реалността и нашата собтвена. Ястребите са всичките различни, но това само помага на екипния им дух и ефективност. И всичките са обичани от баща си писател, което се предава и на читателя. Позволява си съвсем нежно фаворизиране на калърите и то тези, които произхождат от Великото Кару. А за улеснение на турист-криминалиста, някои от местата, през които минава действието са споменати и на сайта му.



View all my reviews