Белият тигър

Белият тигър by Aravind Adiga

My rating: 4 of 5 stars


Още една много добра книга за (тъмна) Индия! В която липсват и двете крайности в стереотипните представи на западния човек за нея - че е идеалното място за душевно пречистване сред хилядолетна обществена хармония и че е най-гнусното нехигиенично място на света. Впрочем втората крайност присъства като състояние на нещата, но без емоционалната оценка, че е от някакво фундаментално значение за разбиране на Индия и обитателите ѝ. Отречена е като абсолютен фалш (не, че точно това е подлежало на съмнение) кичозната боливудска романтика, но също и претенцията, че Индия е едно справедливо демократично пост-суеверно общество на човешкия прогрес. Напротив - Индия е една човешки курник в смисъл на телена клетка, в която пилците са наблъскани да се кълват едно друго без никаква степен на свобода, от който няма измъкване заради вкоренената много дълбоко в душата на индиеца слугинска психика. Цялата книга е изградена върху тази много силна метафора за слугинажа. И покрай стремежа и дързостта на главния герой да направи опит да се измъкне от курника (даже с цената на престъпване на универсални етични норми) ни се разказват истории и типични житейски ситуации за най-различни прослойки (не непременно касти!) на индийското общество. И се разказват увлекателно и с точно толкова (черен най-често) хумор, че да е лесно читаемо, като същевременно оставя по-дълбока следа. Това, което е сериозно според автора, е че в Индия (и в Китай), колкото и да тъне в мрак (Китай - също - но по коренно различен начин), нещата наистина се променят динамично. И че е съвсем реална перспективата Индия и Китай (кафевият и жълтият човек) да поемат отговорността за световните дела и цялото човечество. И че ако тази (само) критика бъде, дай Боже (кой точно от 36 000 004-те индийски бога?), разбрана от хората, това може само да помогне.



View all my reviews