Шино - битки и любов във Феодална Япония

Много ми е трудно да напиша рeвюна нещо, което ми харесва толкова много, защото се страхувам да не изглежда фалшиво. Но „Шино” е като парченце шоколад след десетгодишна диета, ако мога да привикам вкусовите ви рецептори на помощ. Защото комикс в  България е кът, а докато растях беше още по-голям кът и това ме ядосваше неимоверно, защо не можеше да като другите дечица да се радвам на картинки от дъвки, а ми се четеше нещо със супергерои и битки различно от списание Мики Маус (не че не си го обичах, ама не може само то)Така че това си се събитие не само комикс, но с японска история, наследник на паднал клан и една смъртоносна нинджа, направо не мога да спра да го разглеждам отново и отново.  Изпълнен с битки и обрати, това не е детска творба и в същото време е написан с точност в исторически план, сякаш японец е сценаристът, но това е Мирослав Петров, не бях чела от неговото комиксово изкуство, само двете му книги, където има много войни, част от тях жени и няма смисъл да казвам колко би ме зарадвал подобен комикс и каква наслада ще е за точно човек като мен. С прекрасните илюстрации на Веселин Чакъров,който може би в случая трябваше да спомена пръв, защото все пак става въпрос за рисувана история.Само едно не разбирам защо тези красоти не са навсякъде по книжарниците  и по вестникарските будки, защо не се говори за тях. И ние имаме готини комикси и ние го правим, до кога ще си подценяваме творците. Защото знам, че още много хора обичат източните войни и комиксите колкото мен и биха се радвали да го прочетат подобно на мен. 
Гери Йо