Япония по Нотомб

ИК КолибриПреводач: Светла Лекарска„Изумление и трепет”, „ Нито Ева, нито Адам”, „Щастливата носталгия” – това е японката сага на Амели Нотомб. Разбира се, ще облечем уютно „сага” в кавички, защото те описват Япония и нейната любов към нея по нейния си амелински неподражаем ироничен и в същото време дълбокомислен начин. За повечето хора това са книги осмиващи японския народ и култура, но е точно обраното, това е любовта на един европеец към Япония, която никога не би могла да му отвърне със същото. Просто така се получава - Страната на изгряващото слънце е недостижима и красива гейша, която може да се държи добре с нас, да ни се усмихва и да ни гали, но никога няма да ни допусне до себе си. Любовта на Амели се корени в първите 5 години, които прекарва в тази мистична за нас страна, после й е отнета и тя вечно тъжи за нея. Опитва се да заживее там, влюбва се в японец, започва работа в а японска фирма, но така и не чувства завръщането си, така и не е приета напълно. Странно защо чувствата й ми са до болка познати, може би в миналия си живот и аз съм прекарал детството си там, знам ли, иначе не мога да си обясня, че я чувствам по същия начин както Нотомб и затова не се сдържах да прочета всичките й книги на тази тематика, макар това да са три много кратки произведения. „Изумление и трепет” описва живота й в една компания, мечтаната работа се превръща в същински Ад, от които героинята иска да излезе с достойнство, но не с достойнството на западняка, а с достойнството на японка. Макар трагикомичните моменти да я следват, младата белгийка върши всичко друго, но не и преводи в тази компания, в която е била наета точно заради това и й е забранено да разбира японски в самото начало.

„Нито Ева, нито Адам”, е нещо като паралелен разказ за същото това време, но в съвсем обратен ред, това е ян на тъжното ин в компанията. Тук се запознаваме с Ринри, невероятен японски младеж, който се надява да се задоми за Амели. Макар той да изглежда перфектен, бъдещата писателка не се чувства щастлива и за разлика от достойното си напускане на работа, то тук тя бяга от Ринри и цяла Япония. Третата е най-слаба ако трябва да я сравним с предходните. „Щастливата носталгия” е бърз преглед на последното й пребиване в Япония, включително и кратка среща с Ринри и бавачката й. Бърз пътепис, който я качва за самолета в Париж, но там не открива утеха. Какво следва? Ще има ли и други книги за Япония, ще разберем догодина, а до тогава можем да се потопим в приключенията на една белгийка в традиционното японско общество.
Published on January 04, 2017 11:35
No comments have been added yet.