Самотата и творецът - вечната двойка






За самотата е  писало много, даже наскоро свърших новелите на Джордж Р.Р.  Мартин, в която тя беше често главна героиня, тъй като тя  е част от живота на твореца. Лошото е, че въпреки много-то, рядко това нещо е не лигаво, сантиментално и безсмислено, но случаят тук не е този. Имаме творба, в която все трябва да има нещо автобиографично, за което подсказва ни размените имена  на главния герои Боги „Бога” Иванов (Иван Богданов) и мислите на един мъж за самотата. Да, мъж тук е много важно, не защото опровергава нечие клише, а защото за жена да е самотна е по-трудно в нашето общество, което често се омъжва рано, започва почти веднага да се размножава и после се грижи за децата, когато иска да си тегли куршума вече е прекалено късно, но мъжът… Той е  напълно свободен след раздялата (в случая не остава самотен татко) и може да  размишлява, което свободно време кани самотата като негова спътница. Нашият мъж се жени рано и после самотата идва, за да го мъчи и изтезава. Първо образът на загубен и влюбен младеж може би интелигентен (само това се намеква), но с много ниска емоционална интелигентност (върви с повечето умни хора) и очаква от жена си пълнител, не разбира какво има, изобщо героят се оказва често сляп за промяната и тя затова го изненадва толкова, което прави душевната болка двойна. След това помъдрява, поне мъничко, макар до края да има клиширани и обобщаващия образ на жената, които се противопоставя с различните от живота му.В началото героят изтъква как се глади и облича, но по принцип  всеки човек е хубаво да се храни, да има хигиена, но като мъж той очаква това от партньора, по-скоро майчина грижа и до края героят подсъзнателно търси такъв вид жена, която да го отърве от самотата. Макар да се споменават много жени, героят не е плейбой, той няма и приятели и близки и тук клишето на образа се губи в духовната пустота на отчаяния самотник. Той наистина е вълк единак.
Няма други главни герои освен той и самотата, споменатите глави и жените в тях са недоразвити, защото текстът клони повече към новела отколкото към роман. Вечно търсене на човека-творец на половинка като я  намира и се задушава, такива сме неперфектни същества, няма да  се променим, без да знаем какво точно искаме.Книгата не е еротична, не очаквайте българските нюанси. Добре позиционирани стихове за доизграждане на образа как все пак понякога самотата се оказва най-примамливата любовница.
 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 11, 2016 03:05
No comments have been added yet.