Новелите на Мартин – чудесните хибриди

 ИК БардПреводачи: Юлиян Стойнов, Милко Стоименов
Аз имах големия късмет да прочета почти всичките новели нa Мартин заедно и се получи страхотно, защото за някои новели и разкази от „Пясъчните крале”, са споменати в Приказните песни, а под споменати имам предвид страхотните лични спомени на автора преди всеки раздел. Това прави толкова ценен Приказните песни, друго си е авторът да споделил  спомени, вдъхновения и наградите на произведенията си и то по един непринуден и забавен начин.

Първата част разказва за детството на Джордж за любовта към комиксите и супер героите и ни радва с три истории, които са посредствени за стила на Мартин, но посредствено за него значи над средното ниво, така че радват читателския интерес. В третата част авторът споделя за успехите си и понеже имах под ръка „Пясъчните крале” започнах двата сборника заедно, и прочетох Пясъчните крале, наистина много увлекателна новела, която ме беше накара за купя и целия сборник, след това започнах да чета кръстосано спомените. Доставих си двойно удоволствие самите „Пясъчни криле” насекомите, които еволюират, отвори очите ми за света на Мартин след заселването на хората навсякъде из галактиката, разбира се, разказите (или по- скоро новели, според обема) просто са свързани в съзнанието ми. 
Повечето са сложни свързания за светове и наситеност, абсолютна характерна за автора (ако не внимаваш губиш. защото въображенеито муе  необятно) към тях си включвам „Бързите приятели”, „Седем по нивга не убивай човек”(страхотна заигравка с „Книга за джунглата”), както и интерсното Стъклено цвете, където видях поредния прототип на Денерис. теу е и награждавания „Нощен летец”, който на мен ми се нареди на последно място сред останалите, може би след „Каменният град”. Тази страхотна фантастика, чудесни полети из неогранчените възможности на въображението. Мислени някога като недописания проект „Авалон”„Свръх контрол” и „Месаря” разказват за световете, където оперират мозъците на хората са да ги направят послушни зомбита, интересна гледка към темата и доста необичайно, макар да са нещо като под тема на космическите пътешествия на автора.Лично за мен извадките от „Дивите карти” ми се сториха най-нежни, докато "Могъщата костенурка" ми хареса)има супер герои, под форамат ан зараезенис  видрус хора, но идеята е една и съща), то дневника на джокера ми се стори поредното извинения за сегрегацията в САЩ и изобщо позната тема и очевидно развитие и колко държави обиколи при избито в 90% от случаите, този Дезмънд. Неговите новели са все хибридни, поне той така твърди за мен това е истински стойностно  ужаси и фентъзи, просто ако няма такъв ужас за човека като самотата, отритването и нещастието. Върколашката история също ми легна на сърце, жалко, че не  разработен като роман както и „Авалон”, но по-добре да си стоят така, че да допише поредицата, която мен ме плени като негов читател и му оставям вярна като самурай на даймьо след тези три антологии („Приказни песни” оригинално е две книги, но е издадена като една)А писателските разкази си ги слагам в любими за тези му творби, макар образът писателя да е неразбран мъж с объркан брак и темата за писателя и самотата неговите стремежи и разбирания срещу тези на обществото. „Потрети на неговите деца” като черешка на тортата, преди това и „Губещи варианти”. Той е един от малкото автори, които могат да накарат фантастичния елемент да изглежда реалистичен.

Гери Йо