Ангел Грънчаров's Blog, page 917
May 29, 2019
След нас дори и потоп, но докато сме на власт ще си се разпищолваме колкото си искаме!
Колегата-блогър Ники Димов, който беше упълномощен от групата небезразлични граждани да води кореспонденцията с институциите, е написал Отговор на МОН на писмото "Отворено писмо от граждани до институциите" , в което съобщава, че е получил писмо от МОН, можете да прочетете в неговия блог как той представя този факт. А снимката на самото писмо дава възможност да разберете какво е развитието по сигнала на групата небезразлични граждани за ситуацията около ръководството на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".
Ще има нова проверка от РУО-Пловдив на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". И аз мога дори априори да ви кажа какви ще бъдат резултатите от тази проверка. Ако искате дори можем да се обзаложим, че ще бъде констатирано, че никакви нарушения няма, че всичко е ОК, че ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е ръководена бляскаво, че директорката заслужава да бъде канонизрана за светица и пр. Сигурен съм, че ще пише неща от този род в документите след проверката. Просто принципът, от който се ръководят проверяващите, е следният "Гарван гарввану око не вади!". И един друг принцип също така действа сред нашите разпищолили се властници, ще го формулирам ето как: "След нас дори и потоп да дойде, докато сме на власт ще си се разпищолваме колкото си искаме!".
Толкова и по този пункт. Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Published on May 29, 2019 09:20
Кои сме ние? Ние сме нация, съставена предимно от дебили!!!
Извод, който по този повод написах във Фейсбук: Не ББ и бойкоборисовците са виновни за това, че са се разпищолили толкова, а вие, които им го позволявате, сте виновните!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Published on May 29, 2019 04:43
Провеждам обучения за кандидат-студентски изпити по психология и философия
Вчера проведох втората консултация с девойката, която желае да стане студентка по психология и затова ме помоли да я обучавам за приемния й изпит. Искам тук да разкажа нещо в тази връзка, което ми се струва интересно.
С нея вече втори път обсъждаме различни въпроси, които евентуално на изпита могат да бъдат зазадени като тема за есе; тя желае да се упражнява и да се подготви най-вече за писането на есе. Това всъщност е и най-трудното за съвременните кандидатс-студенти: онова, което по начало би следвало за тях да е най-лесното, всъщност се оказва най-трудното. И причината е неправилно устроената, сгрешената в корена си образователна система. Която не дава възможност на младите да се подготвят за онова, което за тях е най-важното: да умеят да мислят самостоятелно, свободно, да умеят да изразяват мислите си в слово, да защищават аргументирано и убедително своята позиция. Точно в тази посока аз обучавах своите ученици, точно по тази причина и бях обявен за еретик, за дисидент спрямо тотално сбърканата образователна система - и бях подложен на репресии от тесногръди властващи бюрократи.
Интересното, за което най-вече искам да кажа тук накратко е следното: с това момиче, с тази девойка (а тя е изключително интелигентна!) установихме със задоволство и от двете страни едно пълно съвпадение на разбиранията по отношение на дефектите на традиционната, на господстващата у нас анахронична образователна система. А в лицето на тази девойка аз виждам един мислещ представител на нейното поколение; излиза, че моите разбирания изцяло съвпадат с позицията на младите, оттук пък може да се направи извода, че младите като цяло (в лицето на най-добрата си част!) са настроени рязко отрицателно спрямо образователно-възпитателната система, която им нанася такива жестоки и дори непоправими поражения, поражения в тяхното интелектуално, емоционално, душевно и личностно развитие. За мен тази констатация е свидетелство и потвърждение, че съм на верния път, след като съм встъпил в толкова тежка, неравна битка с арогантни представители на властващата образователна бюрокрация, изживяващи се от своя страна като крепители на печалното, на гибелното статукво в българското образование. Това, че за кой ли път констатирам пълно съвпадение на разбиранията ми с позицията на младите, да подчертая това, не само изключително много ме радва, но ме и импулсира да продължа да вървя по нелекия, но свободно избран от мен път.
Общуването ни с това момиче е изключително приятно и за мен, и за нея, тя изрично всеки път подчертава, че обсъждането ни й е било приятно, а това, че й е приятно си личи по време на самото обсъждане. Тя внимателно изслушва това, което й казвам, мисли върху казаното, същевременно взема живо участие в диалога ни, задава въпроси и пр.; обсъждаме даден въпрос, проблем или тема, след това на нея й се налага по същата тази тема да пише есе, свое разсъждение върху даден проблем; след това обсъждаме написаното (вече обсъдихме първия й опит) и така тя ще може да напредне в писането на съдържателни, смислово натоварени и сполучливо написани есета. За нея е много вълнуващ фактът, че учителят й в случая, сиреч моя милост, сам е доста напреднал в тази посока, именно в писането на есета; аз пък й донесох мои книги, които съм ги писал именно в такава една философско-есеистична и пределно диалогична форма, в моите текстове се води непрекъснато един жив диалог с опонента, с алтернативните разбирания. Силно я впечатлиха учебните помагала, написани от мен, особено това по психология и друго едно, по етика, където именно в есеистична форма са разгледани жизнено важни за младите хора въпроси; личи си, че това момиче е изненадано, че изобщо съществуват толкова близки до духа на младите хора философски помагала, до които тя до този момент не се беше докосвала. Дори и по време на разговора ни тя много често се зачита в текста на някое помагало и ми казва, че то, за разлика от официалните учебници (с които е добре запозната), е написано по един жив, човечен, въздействащ начин, езикът (стилът) тя го намира за пределно достъпен и разбираем.
Относно заплащането аз й заявих, че за мен този въпрос е твърде неприятен (тя на два-три пъти поставя проблема, но аз се захващах с други неща, този въпрос все го отлагах за по-нататък); казах й също позицията на Сократ, а именно, че да се вземат пари за такива неща е безнравствено, пък и глупаво: щото става дума именно за безценни неща, за мисли, истини, става дума за Божествена мъдрост, за разум и пр., които съвсем не могат да се оценяват в пари. Такава една позиция, за мое удивление, се оказа близка до усещането на девойката; но все пак, по нейно настояване, определихме и се споразумяхме за една много умерена цена на тези т.н. "частни уроци". Всъщност аз й подарих няколко мои книги и помагала, които тя може да използва за подготовката си, тъй че нямам никакви угризения за това, че тя пък ми подарява в края на занятието една банкнота (момичето работи и ми заяви, че ще плаща със спечелени от нея самата пари (а не с пари на родителите си). Дадох й също да ползва един огромен енциклопедичен речник на психологическите термини и понятия, който обаче ще ми го върне в края на курса на обучението си.
Това е в основни линии всичко, за което исках тук да пиша. С девойката ще се срещаме три пъти в седмицата. Продължителността на едно занятие ще бъде неопределена, докато ни е приятно ще обсъждаме, щом обаче се изморим, ще го прекратяваме, така се уговорихме. Провеждаме занятията на открито, в парка. Тъй че ако някой друг кандидат-студент по психология иска да се присъедини към компанията ни, да заповяда. Толкова засега. Желая ви хубав ден!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Published on May 29, 2019 02:17
May 28, 2019
Радващ факт: Финансираните от Кремъл откровени руско-путински мекерета се издъниха на европейските избори!
Из: Евроизбори 2019: Избирателите отхвърлиха грозното лице на евразийщината , Николай Василев, priorities.bg
Гражданите схванаха, че няма как партия, на чийто митинги се веят руски и съветски знамена, да гарантира европейски заплати и пенсии
Две седмици и половина след като повечето социологически агенции посочваха изравнени резултати на ГЕРБ и БСП, а някои, може би недобросъвестно предвещаваха победа на червената столетница, избирателите отхвърлиха партиите, които предлагаха да работят не за европейското единство, или за българския национален интерес, а за премахването на санкциите наложени срещу лица и фирми близки до Кремъл.
За пореден път резултатът за БСП не можа да се доближи до този на ГЕРБ, а партиите поставящи под съмнение цивилизационния избор на България – Атака, АБВ (този път предрешена като „Коалиция за България“) и Воля претърпяха тежко поражение.
Курсът на Корнелия Нинова за превръщане на БСП в популистко-националистическа формация, която отхвърля „либералния консенсус“ преживя поредното си фиаско.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Published on May 28, 2019 21:16
Как в МУТРОЛАНДИЯ убиват неудобен учител по философия?
Днес получих горния документ от Инспектората на Министерството на правосъдието, във връзка с който отговорих следното:
Здравейте, уважаема инспектор Желева!
Благодаря за отговора! Изпращам Ви исканата информация пункт по пункт, както сте я поискали:
1.) Номерът на изпълнителното дело е: 20199100400340.
2.) Незаконосъобразни са следните действия на частния съдебен изпълнител Р.Раев:
- частното изпълнително дело е образувано след като вече тече процеса на издължаване при многократно изрично писмено уведомяване на другата страна за желанието ми да изплатя задължението си напълно доброволно;
- не ме е уведомил навреме за образуването на частното изпълнително дело;
- в момента на уведомяването ми (1 май 2019 г.) аз вече съм изплатил последната вноска по задължението си (а точно тази сума фигурира като "неизплатена" - и като "основание" за образуване на частното изпълнително дело;
- една и съща сума (остатъка от задължението ми, именно 500 лева) частният съдебен изпълнител се опитва да я вземе повторно, независимо от факта, че вече изрично и многократно е уведомен (включително и с писмена молба, попълнена в офиса му), че тази сума е вече изплатена още преди уведомяването ми за образуването на самото частно изпълнително дело;
- частното изпълнително дело е един вид безпредметно и безоснователно, т.е. ЧСИ се опитва, с оглед да си получи хонорара, да ми вземе втори път сумата-остатък, която вече де факто съм изплатил още преди уведомяването ми за самото изпълнително дело;
- с наложения запор на банковата ми сметка се опитва повторно и безоснователно да ми вземе сумата-остатък по задължението ми, която вече съм изплатил доброволно, преди изобщо да зная за съществуването на това частно изпълнително дело;
- с наложения запор на банковата ми сметка към 27 май 2019 г. частния съдебен изпълнител ми взе цялата заплата (в размер на минималната работна заплата за страната), с което ме остави без никакви средства за съществуване;
- запорът на банковата ми сметка е въведен на 3 май 2019 г., т.е. четири дни след като съм изплатил цялото си задължение и след като съм уведомил ЧСИ изпълнител за фактическото положение, т.е. че не дължа никакви пари по задължението си;
- ЧСИ не пожела да води разумен диалог с мен, на нито едно от предложенията ми не е реагирал, не ми отговори на молбата, с която му заявих, че частното изпълнително дело е образувано от възложителката, от директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" съвсем злоумишлено, с ясно изразена репресивна цел, т.е. ЧСИ допусна да бъде използван от нея като бухалка, с която съм наказан по грозен начин без да имам каквато и да било вина;
- ЧСИ потъпка и най-елементарните норми на морала и на правото и се държи спрямо мен по обиден начин, пренебрегвайки факта, че аз съм български учител, който през целия си живот е работил в сферата на българското образование и на възпитанието на младите - и с нищо не съм заслужил такова едно безчовечно отношение.
3.) Не, до момента не съм обжалвал действията на ЧСИ пред съда по причина на това, че нямам финансовата възможност да си наема адвокат за воденето на такова дело.
4. Изпращам Ви копия на всички документи, с които разполагам - и които хвърлят светлина върху казуса, включително и свързани с предисторията на това толкова несправедливо частно изпълнително дело, които именно илюстрират неговата крещяща несправедливост.
5.) Пощенският адрес за кореспонденция е: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, Ангел ... Грънчаров
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Published on May 28, 2019 20:09
Защо BG е руска собственост?
Получих следното писмо, написано от нашенец, живеещ и работещ в Австралия, дава ми правото да го публикувам в блога си; публикувам го без да съм променил и една буква:
Такааа, избутахме още една седмица за великата западна заплата, 10 пъти повече от BG... Обаче тук всичко е много скъпо...
Сега вадиш голям късмет (чиста турска дума, а защо ли я знаеш?) че намерих нещо за теб - едно видео, което гледах преди време, после ми избяга... Но Google е велик, разтърсих се вчера заради теб и го намерих...
То ще ти обясни донякъде кой е Альоша и кой си ти, удивителната ти мозъчна промитост да стоиш 4 години в Ленинограда и да не разбереш при кого си...
Но той затова рухна созиализма - защото създаде изкуствени неблагодарни кабинетни мутанти като теб (и мен)... Горките комунисти вярваха че това е новото поколение и то ще им вярва...
Дето казва Bible: Не можеш да изправиш това, което Бог е направил криво, давах ти тоя цитат...
Ето ти го този неизкуствен човек, а па сегашните мутанти да не ти разправям, сякаш извънземни са ги правили...
Рассказ ветерана ВОВ о рукопашной схватке
16 февраля 2018 года ушел из жизни Георгий Георгиевич Савенков (тот самый ветеран который рассказывает в этом видео ролике о рукопашной схватке)
До последних дней, несмотря на уважаемый возраст — 92 года - оставался бодрым и энергичным. Его война началась в 17 лет, когда фашисты убили старшего брата. Он ушел на фронт и воевал до самого ее окончания. Потомственный кубанский казак, морской пехотинец Георгий Савенков защищал Новороссийск, участвовал в обороне Малой земли и прорыве "Голубой линии", брал Севастополь, Прагу, Будапешт. Пришлось ему заканчивать и войну с Японией в ссентябре 1945 года.
Награжден Орденом Славы, Орденом Отечественной войны, медалью «За отвагу», имеет 10 благодарностей от Сталина. После войны трудился на мирных должностях. Всегда любил море, отдых с удочкой на берегу. Он прожил долгую, полную борьбы и испытаний жизнь. Светлой памяти вам Георгий Георгиевич!
===========
Голямата депресия (great depression) в Щатите 1930-те знаеш ли защо се случи? Защото малцина богати придърпаха всички пари и богатства към себе си и потреблението спря, а значи и производството - и капиталистическата машина рухна...
Капиталистите научиха урока оттогава - че ако не искат това да се повтори (плюс Октомврийска революция), трябва да дават и на обикновените хора достатъчно... Така обяснявам голямата си заплата, но тя е голяма ако я гледаш от BG, а тук никак не е... Тука една китайка открадна 1.5 милиона и ги похарчи за две седмици - това не може да стане в BG, защото там няма нищо за хора с пари... Не говорим за фабрики и собственост, тая профука парите за накити и дрънкулки в най-обикновени магазини из Сидни и Лондон...
============
Четох blitz.bg за Мишо Шамара, с известно удовлетворение зaбелязвам, че някои читатели ме копират - защото аз съм ПЪРВИЯТ, признай го (с помощта на твоя блог) който посочи съвременната турска идентичност на бълхàрите...
Един читател казва, че Мишо има турски прякор - шамара, но тука той трябва да разясни, защото BG читателите не чувстват тая дума турска - ние нямаме наша, а това е чиста турска дума, както шалвар и акъл... Обаче акъл сякаш се усеща че е турска, но шамар и джудже? Нито аз, нито ти някога сме имали и понятие че говорим турски когато казваме джудже, шамар, леке, перде, таван, кавга, инат, зевзек и хиляди други...
Това е така и досега - гледах друго видео където Мишо говори някакви глупости и изведнъж един от тълпата извика Евала! (в BG е прието някой въшльо от тълпата да апострофира, т.е. да се изкряска с някакво одобрение... Това не се прави на Запад, не бих се учудил ако има пак турски корен, но не ми се занимава...)
Съдебната система, ако някой има време да прочете Гахана, ще види, че никак не е корумпирана, неефективна, неевропейска, ами си е чисто турска от 1878...
=================
Аз говоря истината, другата ми идея, че BG е руска собственост също е приета от някои читатели, но рязко се отхвърля от мнозинството...
Това е нормална инстинктивна реакция на всяка нация срещу друга, но тука има малка подробност - BG не е Финландия или Швеция за да се дърли с Русия и после чао - защото BG говори същия език както Русия, а финландци и шведи са пълни абдали (турска дума) по руски, нали така?...
Ето виж сам, че горното видео ще се разбере 80% и от най-тъпия и проC българин, а така ли е във Финландия?
Може само шеф (готвач) Гала да не го разбере, че тя бълва някакъв език, който тя смята че е английски, но това е нормално за трендова инфлуенсърка, печелеща от продуктово позициониране на куркума, йойоба и рисуване с банани, нема значение...
================
Пък ти бори Альоша, ако съм руснак, ей Богу, ще си ми забавление, маленкий сумашедший мой брат, ха-ха-ха...
А политиците ли? Мани ги - те са овце... B aтентата Cвета Неделя BG загуби повече генерали отколкото във всички войни...
След 1944 принц Кирил, Богдан Филов, депутати, цяла кохорта държавни капацитети, свършиха в една яма в Орландовци... Осъдени на смърт са 67 депутати начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Присъдата е произнесена в 4 ч. следобед на 1 февруари пред 150-хиляден митинг в центъра на София >>> 150 хиляди въшкаря са викали Евала, не ти ли се струва, че го могат и сега?...
Не надценявай BG политиците - има Европа, Америка, Русия - BG политици няма... Има джуджета (турска дума, която те смятат за българска)...
Но думите на Бой Бор за матряла ще останат в историята, тук той удари десетката, меверееца му байтошов путинопреклонен - и така тряа... Кучето на Путин е порасло и е добре, двуезично е, български шпреха и руски, ок?...
А. от Австралия
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Published on May 28, 2019 07:20
May 27, 2019
Защо не може да има образователен ценз, даващ ни право да гласуваме?
Явор Ганчев е написал нещо много важно и го е казал добре, изцяло споделям изказването му, иска ми се да стигне до колкото се може повече хора, затова го публикувам и тук, в блога си:
Явор Ганчев: Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
В този кратък цитат, произведен в заглавие, има четири дълбоки грешки (което само по себе си е постижение, да се изложиш толкова много с толкова малко):
1) основните права не се добиват с ценз. Правото на глас е основно право;
2) всеки сам решава съдбата си (според способностите си и ресурсите, с които разполага, и според решенията, които взима всеки ден). Ако си мислиш, че съдбата ти се решава от други хора, значи си убеден, че си роб;
3) образователният ценз не е свидетелство за образование, а за статус в една система, която все по-малко има общо с реалния свят, в който живеем;
4) на избори се гласува за идеологии, т.е. за морални системи. Образованите хора може да правят лоши морални избори, необразованите хора може да правят добри морални избори; и обратното. Образованието не гарантира морал.
Теодосий Теодосиев: Образователен ценз за правото да гласуваш, не може неграмотни да решават съдбата ни
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Published on May 27, 2019 00:48
Идиотизъм: на изборите в Мутроландия победи партията, която вече 10 години всекидневно доказва, че не може да управлява!
Ilian Vassilev: ... Изобщо изводите са много интересни и както казах - в тези избори няма победители. Запомнете това.
ГЕРБ могат да печелят избори, но не могат да управляват, поне не управление, които да прави реформи и да дърпа България напред. Предстоят серия от "катастрофи".
Действително срив в подкрепата за всички партии. Основният извод е, че народът обърна гръб на модела, на статуквото.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ВЪВ ФЕЙСБУК: Пеевски стана евродепутат, тази гавра ще я понесем ли, няма ли пак да я посрещнем с протести?! Срам: мафията, ченгетата излагат България пред целия свят, а ние гледаме безучастно сякаш сме говеда!!!
Към негласуващите: заради вас Пеевски и Джамбазки са в Европарламента! Вие изпратихте тия скандални недоразумения в Брюксел!
Към негласуващите: ако бяхте гласували, ГЕРБ щеше да има 8%, а БСП - 6%, т.е. комунисто-ченгесарската мафия нямаше да ни граби!
ДОБАВКА, КАСАЕЩА ОТЧИТАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ В ПЛОВДИВ: Колегата-блогър Ники Димов, който беше председател на една СИК в Ж.К.Тракия, е съобщил в блога си, че неговата секция първа в града е предала изборните книжа в РИК, намираща се в панаира: виж Коя СИК първа предаде торбата с изборната книжа в РИК от район "Тракия" в гр. Пловдив на изборите за Европейски парламент на 26.05.2019 г.? . В коментар в блога му го поздравих за това, че са секция-шампион, че така бързо и качествено са си предали книжата.
Минавайки сутринта към 8 часа покрай панаира той ми каза по телефона, че е разговарял с излизащи от панаира членове на комисии, оказало се, че те са от район ЗАПАДЕН, та значи те му казали, че са пристигнали в РИК към 24 часа снощи, а са предали книжата си едва сега, към 8.00 часа. Те също така му съобщили, че са останали още 100-тина комисии, които тепърва ще предават своите книжа.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Published on May 27, 2019 00:46
В университетите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ има ли скромни, самоотвержени, добродетелни труженици на истинската наука и философия?
[image error]
Кандидат-студентка ми се обади по телефона, предложи ми да я подготвям за изпитите в университета. Съгласих се, днес ще се срещнем с нея и ще обсъдим нещата, примерно в кой университет тя желае да учи. Интересно ми е да видя въпросника, по който ще бъде изпитвана. Защото има една особеност, за която честно ще съобщя на момичето, ето за какво става дума.
Аз мога да подготвям кандидат-студенти - стига те обаче да желаят да встъпят в някакъв имагинерен, идеален университет, устроен според правилата на "истината, доброто, справедливостта", на знанието, мъдростта, разума и прочие; т.е. мога да подготвям млади хора за встъпване в университет, какъвто няма в България - университет, устроен според идеята за това какъв трябва да бъде университетът. Или все пак българските университети имат нещо, което да съответства на идеята за университет?
Може и да има нещичко, но то е доста съмнително, по моя преценка. Е, може да има, случайно оцелял, някой скромен труженик на науката, на философията, на истината, на доброто, ала много се съмнявам, че ако има такъв, той може да оцелее - изобщо или за по-дълго време. Ако има, той трябва да мине в нелегалност, така да се каже, трябва да стане нещо като шпионин, трябва да се скрие като мишка в дупка, трябва да мълчи, не трябва да се изявява, трябва постоянно да се крие, сакън някой да не разбере какво представлява. Щото ако някой разбере що представлява, той моментално ще стане нещо като трън в очите на всички - и мигновено трябва да бъде опраскан.
Щото в българските университети, в университетите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, скромни и самоотвержени, работливи, честни, морално чисти труженици на истинската наука и философия, т.е. истински духовни, а това значи свободолюбиви личности, значи за такива личност в българските университети място няма, те, така да се каже, са нещо като чуждо тяло, те са нещо подобно на т.н. трън в очите. Как този трън ще го търпят таман там, в окото на менте-академичността у нас?! Ами няма как да го търпят. И ще го изритат мигновено. Това, за жалост, е положението.
Добре де, аз сега какво да правя с това тъй наивно момиче, което се е обърнало тъкмо към мен - за да го подготвя за влизане в един нашенски менте-университет? (Е, ако тя кандидатства, да речем, в СУ или в НБУ, да речем, там все пак има нещо, което наподобява идеята за университет, тъй че за тия тамошни университети бих могъл донейде да подготвям кандидати, да не си мислите, че съм изцяло черноглед!)
Ще кажа честно на момичето какво мисля. И каква е ситуацията. Вероятно ще го уплаша. Но, простете, аз не мога да си позволя да го лъжа. Та да му взема, дето се казва, парите. Аз такова нещо не мога да си позволя. Лъжата ми е органически чужда - и за мен е изцяло неприемлива.
Да, ще загубя тази оферта, тези пари няма да ги взема най-вероятно, въпреки че са ми твърде много нужни (в положението, в което се намирам: цялата ми заплата, макар и минимална, отиде та се не видя в черната дупка на банковата ми сметка, образувала се в резултат на запора, наложен ми от алчен съдия-изпълнител, пратен ми от тъй човечната, ала така войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"!). Но за мен има неща, които са значително по-важни от парите.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Кандидат-студентка ми се обади по телефона, предложи ми да я подготвям за изпитите в университета. Съгласих се, днес ще се срещнем с нея и ще обсъдим нещата, примерно в кой университет тя желае да учи. Интересно ми е да видя въпросника, по който ще бъде изпитвана. Защото има една особеност, за която честно ще съобщя на момичето, ето за какво става дума.
Аз мога да подготвям кандидат-студенти - стига те обаче да желаят да встъпят в някакъв имагинерен, идеален университет, устроен според правилата на "истината, доброто, справедливостта", на знанието, мъдростта, разума и прочие; т.е. мога да подготвям млади хора за встъпване в университет, какъвто няма в България - университет, устроен според идеята за това какъв трябва да бъде университетът. Или все пак българските университети имат нещо, което да съответства на идеята за университет?
Може и да има нещичко, но то е доста съмнително, по моя преценка. Е, може да има, случайно оцелял, някой скромен труженик на науката, на философията, на истината, на доброто, ала много се съмнявам, че ако има такъв, той може да оцелее - изобщо или за по-дълго време. Ако има, той трябва да мине в нелегалност, така да се каже, трябва да стане нещо като шпионин, трябва да се скрие като мишка в дупка, трябва да мълчи, не трябва да се изявява, трябва постоянно да се крие, сакън някой да не разбере какво представлява. Щото ако някой разбере що представлява, той моментално ще стане нещо като трън в очите на всички - и мигновено трябва да бъде опраскан.
Щото в българските университети, в университетите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, скромни и самоотвержени, работливи, честни, морално чисти труженици на истинската наука и философия, т.е. истински духовни, а това значи свободолюбиви личности, значи за такива личност в българските университети място няма, те, така да се каже, са нещо като чуждо тяло, те са нещо подобно на т.н. трън в очите. Как този трън ще го търпят таман там, в окото на менте-академичността у нас?! Ами няма как да го търпят. И ще го изритат мигновено. Това, за жалост, е положението.
Добре де, аз сега какво да правя с това тъй наивно момиче, което се е обърнало тъкмо към мен - за да го подготвя за влизане в един нашенски менте-университет? (Е, ако тя кандидатства, да речем, в СУ или в НБУ, да речем, там все пак има нещо, което наподобява идеята за университет, тъй че за тия тамошни университети бих могъл донейде да подготвям кандидати, да не си мислите, че съм изцяло черноглед!)
Ще кажа честно на момичето какво мисля. И каква е ситуацията. Вероятно ще го уплаша. Но, простете, аз не мога да си позволя да го лъжа. Та да му взема, дето се казва, парите. Аз такова нещо не мога да си позволя. Лъжата ми е органически чужда - и за мен е изцяло неприемлива.
Да, ще загубя тази оферта, тези пари няма да ги взема най-вероятно, въпреки че са ми твърде много нужни (в положението, в което се намирам: цялата ми заплата, макар и минимална, отиде та се не видя в черната дупка на банковата ми сметка, образувала се в резултат на запора, наложен ми от алчен съдия-изпълнител, пратен ми от тъй човечната, ала така войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"!). Но за мен има неща, които са значително по-важни от парите.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Published on May 27, 2019 00:03
May 26, 2019
Ето какъв матр`ьял произвеждат училищата ни...
Из: Абитуриенти под дъжд от банкноти от 2000 лева (ГАЛЕРИЯ)
... Под дъжда от отдавна излезлите от употреба банкноти от 2000 лева момчета и момичета се поклащаха в ритъма на няколкото цигански оркестъра, дошли на бала върху каросерията на товарни бусове.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Published on May 26, 2019 23:14


