Ангел Грънчаров's Blog, page 918

Гласуванието на первейшего нашего "европейца" бай ви Ганя Банкянскаго-Евразийскаго

Пременен с най-белата си блуза (е, по нашенски бела де!) и с най-новия си анцуг видният наш европеец бай ви Ганю Боковский от Банкя гласувА за своята собствена партия. За да не го фанат уроки (щот е много убав!) на левата си ръка си беше вързаАл цървен конец...

Он също така много обича децата - таман кат бай Ви Тодор Правешкий, чичко ви Хитлер Немецкий и дядя ви Путин Кагебистко-Советско-Русскаго...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Тръгвам по Главната улица с паничка в ръка и с табелка "Подайте учителю за храна!" и ще ви тормозя докато нещо не замърда в твърдите ви като бетон сърца!

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. (2 Тимотей 3:12)
"Нямам никакви забележки за твоята работа, доволни сме от теб ние, аз и прекият ти началник, но заради някои твои изявления, свързани с гражданския ти протест, се налага да те уволня! Понеже възложителят на работата на нашата фирма поиска да направя това, крайно много смутен от някои твои изявления..." - ето тия думи чуха ушите ми съвсем наскоро. Е, не ме уволниха, но ме преместиха на друг обект, а там заплащането е още по-малко, сиреч, поставен съм в ситуация сам да си тръгна (защото как ще си плащам заемите, които се наложи да взема - за да платя огромните за възможностите ми съдебни разноски, които тъй справедливият съд в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ ме осъди да платя?!). Да, но как ще си тръгна сам от работата след като добре зная, че е почти невъзможно да си намеря каквато и да било друга работа?! (А кошмарът на дългата принудителна безработица ме кара да изтръпвам - като си спомня преживяното съвсем наскоро; всъщност тъкмо дойде времето да получа първата си цяла заплата и тя ми беше отнета до стотинка от запора, който ми наложи частния съдебен изпълнител, когото ми прати тъй хуманната моя мъчителка от последните години, имам предвид неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; и ето, хем уж работя сега, пък заплатата ми бива обирана до стотинка - добре де, как ще живея при това положение?!)
Всичките ми приятели млъкнаха сконфузено и ме изоставиха напоследък след като въпреки всичко продължавам да си позволявам да описвам в блога си тия мои злочестини; предполагам го правят защото се отвратиха от мен, най-вероятно ме смятат, че съм някакъв долнопробен мошеник, знаете в какви времена живеем, пълно е с лъжци и измамници, толкова невероятно звучат нещата, които описвам, че народът не вярва, че това наистина се случва, мисли си, че съм превъртял или че мошенича, по тази причина всички масово се отвратиха от мен; да, хората изглежда ме мислят за съвсем полудял, а знаете, че хората са винаги тъй благоразумни - и бягат далеч от такива смахнати като мен! По тази именно причина, чини ми се, на 24 май не ме поздрави (почти) никой, нещо че през целия си живот съм работил като учител, нищо че съм бил учител, а пък ето какво ми написа едно изчадие вчера, четете, подивете се малко какъв перфектен морал демонстрира без капка неудобство това изчадие (коментарът е под публикацията със заглавие Потвърждение на Хегеловата теза, че всеки народ си заслужава управниците ):
Анонимен каза: Господин Грънчаров ето Тео е истински учител защото е учил толкова много млади хора, получили златни медали в международните олимпиади: прочетете какво казва тук.
А вие щом не сте бил учител на нито един медалист, значи не сте никакъв учител. Така че недейте да се мислите за голяма работа, напълно права е директорката на тета че ви уволни за некадърност. И нейното заключение го потвърди не само МОН, но и българския съд. Така че размятайте кръчоли като пазач и си мълчете. Никой не се интересува от некадърник като вас. Затова и никой не ви поздрави по случай празника. Нищо че сте бил учител 30 години вие нямате отношение към българската колтура и образование. Вие сте тяхната най-черна страница.
Да, така е написал(а) този (тази) другар(ка) думите "кръчоли" и "колтура", очевидно освен много морална тя владее перфектно и правописа! Но е интересно и това: че в... злато се измерват вече и постиженията на учителите, видите ли докъде стигнахме?! На мен никога не ми е хрумнало да се опитвам да разбера какви постижения са имали моите ученици, колцина от тях са станали професори и прочие, в главата ми не е дошла, признавам си, такава една чудата мисъл. (За толкова важните медали също, признавам си, не съм се вълнувал никога през живота си...) Но думата ми тук е за нещо съвършено друго. Пак ще си го кажа, въпреки че вече нямам никаква надежда някой да ме разбере. Но аз се чувствам длъжен да го кажа.


Един учител, един възрастен човек на моите години е подложен на недопустими гаври в последните години от самозабравили се властнички в образователно-възпитателната сфера и това не впечатлява почти никой (е, неколцина човека, приятели, които се броят на пръсти, ми съчувстват...), но всички, които ме познават, в това число и хиляди мои бивши ученици, напълно безучастно наблюдават случващото се и, предполагам, си повтарят тъй мъдрите български поговорки-оправдания:
"Който слушка, папка, който не слушка - нему ритник!"
"Да би мирно седяло, не би чудо видяло!""Каквото повикало - такова отговорило!""Преклонена главица сабя не я сече!""Език кости няма, но кости чупи!""Всяка крушка си има опашка!""Мълчанието е злато!"
И прочие, не мога сега да се сетя за всичките поговорки, които тъй добре описват и интерпретират моя случай. По тази причина СЪВЕСТТА на безучастно гледащите превъзходния сеир около това как властите се гаврят, повтарям, с един по-различен и нетипичен български учител (и възрастен човек най-вече!) е съвсем чиста и невъзмутима, всичко онова, което ми се стовари върху главата, им се вижда явно "в реда на нещата". Голяма работа, че разпищолилите се властнички ще убият някакъв си там своенравен "бивш" учител, който, ако беше слушкал, също щеше да папка, но щом не е слушкал... си е заслужил гаврите и терора!
Има и още нещо, което е още по-страшно. Аз нали си позволих волността да кажа, че в главата ми се е появила мисълта, че заради терора, на който съм подложен, ми се налага, за вразумяване на разпищолилите се, да ги заплаша, че ще се самозапаля, нали си спомняте този мой "напълно недопустим гаф"?! Е, позволих си дързостта да си проведа такъв интересен социално-психологически експеримент, независимо от всички рискове си го позволих. И какво стана ли? Освен че сегашните ми работодатели (аз от три месеца работя от немай-къде като нощен пазач!) се смутиха и се почувстваха длъжни да ме уволнят (щот как така ще дават работа и заплата на толкова лош и смахнат човек, дето така налудничаво заплашва със самозапалване, по-добре е този човек, вместо да му се налага да се самозапалва, да си умре тихичко от глад и от унижения?!), ето как реагираха бившите ми работодатели от сферата на образованието и възпитанието. Аз не мога да кажа как те са реагирали, щото те имат превъзходната традиция да не дават никакъв израз на реакциите си, да, те упорито мълчат (а какво говори тяхното мълчание - това вече е друга работа!), но мога да кажа какви бяха реакциите само на тия две овластени лица, на които си позволих в очите да кажа за възможната (евентуалната) си отчаяна екстремна постъпка (самозапалване!), ето как реагираха те:
Омбудсманът на Пловдив инж. Б. Стаматов, като му казах, че в създалата се ситуация нямам друг начин да повлияя за вразумяването на разпищолилите се моите властващи тероризатор(к)и освен като заплаша, че ще се самозапаля, едва почака да си завърша изречението и започна да ми се кара, започна да ме обижда че аз, заради своите "философски глупости" сам съм бил довел нещата да стигнат до такъв жалък край, той, видите ли, без капка смущение се опита да ме убеди, че за всичко станало единствено аз съм бил виновният, ерго, ако аз си бях мълчал, т.е. ако не бях себе си, ако не бях философ, ако не се бях държал така, както смятам, че подобава да се държи един учител по морал и по право като мен, щях, естествено, най-спокойно да си доживуркам до пенсия, както правят всички други "нормални учители", ето тази беше в основни линии неговата многозначителна реакция (представена в резюме, сега нямам време и настроение да я описвам и представям по-плътно, в подробности!). Подчертавам, той, г-н омбудсманът, изобщо не вижда никаква вина у тези, които ме подложиха на какви ли не гаври, репресии, унижения и пр., причината е, предполагам, тази, че се старае да остане беззаветно верен на една друга крайно мъдра българска поговорка, а именно поговорката "Гарван гарвану око не вади!".
Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, докато й казвах същото (няма да го пиша наново, излишно е, казах й това, което казах час преди това на омбудсмана), демонстрираше трудолюбието си като преглеждаше разни документи, лежащи на бюрото й, а като чу думата "самозапалване", вдигна едната си вежда към мен, погледна ме с едното си око (с другото в същото време продължаваше да чете някаква много важна и увлекателна за четене инструкция, дошла "отгоре"!) и ми рече:
- Добре, това ли е всичко, ако нямаш друго, ме остави, щот, виждаш, съм много заета!
Да, тя ми каза само това. Аз като чух тия памятни думи, си позволих да й река:
- Блазе ви, че имате толкова хармоничен душевен мир - и такова здраво сърце!
А пък тя, като чу тия мои толкова нагли думи, и другото си око откъсна от тъй увлекателно написан министерски документ, сбърчи и двете вежди и благоволи да ми каже ето това:
- Внимавай какво си позволяваш да говориш, щото съм те взела на прицел и ще те дам под съд някой ден!
Хрумна ми в оня памятен момент да й кажа, че след като се самоизгоря, след като умра няма да има тази прекрасна възможност да ме съди, но се въздържах и на излизане само си повтарях ето тия думи:
- Боже мили, какво нещо е властта, какъв страшен наркотик е властта, мили Боже, помогни на наште тъй дрогирани властници!
Това, прочее, е моя любима тема, която безброй пъти съм се мъчил да обсъждам с разни властващи, опитвайки се да им припомня, че независимо от величавостта на поста си следва да се опитват да си останат човеци, а пък те са ръмжали и са се чудели как да ме оплюят за дързостта да им говоря такива възмутителни неща. Както и да е, знайно е, че с властващ българин не е възможно да се говори на плоскостта на истината, на морала, предполагам, с тях може да се говори единствено и само на плоскостта на лъжата - и на пределно лицемерното подлизурство. Смятате ли че мен някой щеше някога да ме уволни ако бях като другите една вечно ухилена подмазваща се мижитурка?!
И сега докъде я докарах? Вярно, бидейки учител и искайки да си остана такъв докрай, т.е. да си остана верен на своя дълг, аз си позволих да преподам някои необходими уроци на неколцина самозабравили се властващи персони в пловдивското образование. Те, за благодарност, ме подложиха на такива репресии, че в крайна сметка ме доведоха, дето се казва, до просяшка тояжка, тия дни аз наистина ще трябва да тръгна по главната улица на европейската столица на културата Пловдив с паничка в ръка, а пък на врата си ще ми се наложи да си сложа табелка, на която е написано същото, което е написано на плаката на ето този руски учител, дето е на изображението в началото на този текст.
Там пише "Подайте учителю на еду!", сиреч, подайте на учителя за ядене, за храна. Да, ще ми се наложи да направя това и да тръгна по Главната улица в Пловдив с такъв един плакат, макар че е напълно възможно тогава да ме подгонят данъчните и в крайна сметка да ме натикат в затвора, щото, предполагам, всеки просещ, който няма касов апарат, свързан директно с Агенцията по приходите, требва немедлено да бъде натикан в затвора! (В затвора поне ще ме хранят, дето се казва, безплатно, което е за предпочитане пред просенето!) Да, май наистина съм принуден да тръгна да прося (след като цялата ми мизерна заплата от 450 лева в близките шест месеца ще отива за да си плащам дълговете, в които ми се наложи да затъна за да си платя съдебните разноски на другата страна в тъй епичните дела срещу моето уволнение от работа, а също така и да плащам тъй тлъстия хонорар на безцеремонно продължаващия да иска възнаграждението си частен съдебен изпълнител, който не се трогна от нито едно мое писмо, което имах добрината да му напиша, за да му кажа истината за това какво си позволява да прави!). 
И, не крия, ми е много интересно да разбера как ще реагирате вие, гражданите на тъй културния град Пловдив след като видите на Главната улица на своя така велик град един просещ български учител, когото докара до просяшката тояга не нещо друго, а тъкмо вашето тотално безразличие към злодеянията на властващите в сферата на пловдивското образование! Предполагам, че като вървя по Главната уличка бос (да, налага се непременно бос да се събуя!) с паничка с ръка и с плакат "Подайте учителю за храна!", вие, пловдивчани, които не се трогнахте навремето от това, че бездомната 87-годишна баба Марийка месеци наред спа на тротоара (!!!), като видите този тъй противен и нагъл просещ учител, ще се стараете изобщо да не го погледнете и ще бягате далеч от него, нали така ще постъпите, а, или има надеждица някак по-инак да постъпите?!
Не знам. Но съм принуден, за да разбера каква ще ви бъде реакцията, да го проверя на практика, на дело, в опита. Не се самозапалих, разбира се, никога не съм твърдял (да кажа и това на неразбралите ме, ала въпреки това до дъното на душата си отвратени от мен умници!), че имам намерение да се самозапалвам, но сега ще си позволя наистина да направя нещо още по-неприятно ви, а именно, ще тръгна по Главната улица с паничка с ръка и с плакат "Подайте учителю за храна!" - и ще ви тормозя морално докато нещичко не се пробуди, не замърда в здравите ви като бетон сърца. (Да де, ще тръгна, но дали водачите на просяшката мафия, за да елиминират неочаквания конкурент, няма да ме прободат с някой нож право в сърцето, та да ви избавят от всички проблеми около моята тъй неспособна да живее по тъпите ви правила личност, дето ви плямпа от години някакви съвсем непонятни ви неща за духовност, за човечност, за морал, за доброта и пр.?!)
Толкова за днес! Идете да гласувате, гласувайте с чиста съвест за тъй добрите ви управници, без които, убеден съм, не можете да си представите живота си; майната му, не мислете изобщо за това, което ви написах, знам, че изобщо от нищо не можете да се трогнете, нещо повече, знам, че изобщо няма да дочетете този текст, причината е тази, че вие всичко си знаете и без да четете, нали така?! Да четат книгите и текстовете на разни невротизирани от глупостта си философи простите, тъпите хора, а ний, дето всичко си знаем без да четем, нема да те четем, Грънчаров, никогаш, да знаеш, никогаш нема да те четем!!!! Епа нема да те четем!!!
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако някой от вас, дочелите този текст (ако изобщо има такива, в което много се съмнявам!), има две минути, може да копира линка и да го сложи на моята страница във Фейсбук (от която бях опраскан след надлежния донос против мен!), също така не пречи да го сложи и на страницата в моя подкрепа, нищо че тя в последните дни се стопи набързо, щот хората вече не щат да имат нищо общо с толкова лош човек като мен, дето не мирясва, ами продължава да мърда и да протестира!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени...

Из: 2 Тимотей 4 глава
... 6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. 8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата дадена от Бога, 9 Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена, 10 а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието, 11 на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител; ...
... 20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. 21 Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело. 22 Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира. 23 А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли. 24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; 25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината 26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.
1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, 3 без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, 4 предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, 5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни. 6 Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, 7 които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. 8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата. 9 Но те няма да успеят повече; защото безумието им ще стане известно на всичките, както се откри безумието и на тия двама. 10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, 11 гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. 12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. 13 А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. 14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. 16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. ;;;
... 16 При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете това за грях. 17 Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от лъвови уста. 18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
Виж също и следното клипче: Тихата систематична война срещу християнството
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

А дали пък "народното доверие" към Боко Борисов не е също толкова лъжливо като "доверието" към таваришч Путин?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Академик-ченге-русофил, пък дебил: преди 13 века било нямало Европа!

Виж: Историкът академик Георги Марков пред "Труд": първо сме българи, преди 13 века не е имало Европейски съюз

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Потвърждение на Хегеловата теза, че всеки народ си заслужава управниците

Никой (почти) от близо 5000-те приятели във ФБ не се сети да ме поздрави по случай 24 май. :-( (Независимо от това, че цял живот съм учител, вярно напоследък съм произведен в званието учител-дисидент, учител-еретик - спрямо тъй бляскавата ви образователна система!)
Това показва, че между народа и управляващите, които репресивно, по чисто политически причини (боря се за демократизирането на отношенията в училищните общности!), ме изритаха от образователната система, има потресаващо единодушие!
За кой ли път се потвърждава верността на тезата на Хегел, че всеки народ си заслужава управниците, че народът винаги е достоен за низостта на властващите над него...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Коя е червената мухоморка и кой е синият отровен двойник в българския ченгесаро-политически гъбарник?

Из: Отровните двойници в българския политически гъбарник , Автор: Евгений Дайнов
... Интересното в българския политически гъбарник е, че има не една, а две червени мухоморки. Едната, разбира се, е БСП, която е отровен двойник на цивилизования социализъм. Защото цивилизованият социализъм – това е грижа за слабите, справедливост за работещите, борба срещу олигархията. А не – да викаш по „джендърите“, да гледаш с влажни очи квартални диктари като Виктор Орбан и да славославиш Кремъл.
Другата червена мухоморка е двойник на самата БСП – АБВ на Първанов, дегизирана за тези избори с името Коалиция за България, което пък име беше доскоро дегизировката на самата БСП. ...

... Най-големият отровен двойник е обаче ГЕРБ – двойник както на „синята идея“, така и на „дясното“. Защото „синята идея“ е българският стремеж към европейски начин на живот, ще рече – мир, ред, справедливост и властта да не краде. Колко ГЕРБ поддържа реда и как властта не краде – сещате се сами. „Дясно“ на свой ред означава: малка държава, която не си вре пипалата навсякъде, но осигурява ред и сигурност за гражданите; власт, която осигурява на гражданите справедливи условия за развитие, като например – да не дойде някой местен партиен тартор и да ти вземе бизнеса; и не на последно място – прилични обноски и добро възпитание. Къде изобщо е тук ГЕРБ? ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

А може би... гъските ще спасят и нас - след като сме неспособни да се спасим и оправим сами?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Украинските дипломати, за разлика от руските, уважават България и българите!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Избирателю, ще спреш ли комунисто-мутренската хегемония и тиранията на мастодонта ГЕРБСП?!

А сега вижте и прочетете, като контраст, ето това: Иван Костов: Евроизборите едва ли ще доведат до промяна в управлението



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.