Николай Теллалов's Blog, page 3
May 6, 2013
Изборите - два съвета.
Съвет първи: не гласувай. Ако искаш да покажеш все пак, че не ти е все едно - пусни нарочно невалидна бюлетина. Макар че - пред кого ще покажеш? Властта не я интересува какво мислиш, интересува я какво правиш, а трябва да правиш онова, което тя нарежда. Иначе - мисли си каквото искаш, стига да не го приказваш гръмко.
Съвет втори: продай гласа си - ама наистина скъпо. Властта служи за печелене на пари. Парите дават власт. Заради това е цялото натискане на партиите да управляват народа - както се управлява дойна крава. С тази разлика, че кравите поне ги пасат, чистят им, грижат се за тях. "Грижите" обаче на коя да е държава за поданиците винаги е по-малка от плановете й за издояване.
И щом те подтикват да им дадеш гласа си, който после ще осребрят на твой гръб - нека си платят. Така че да ти стигне да си платиш вересията в селската бакалия, сметките за тока и да му удариш един купон като за последно - нищо чудно наистина да ти е за последно, понеже след изборите правителството ще те изтупа като брашнян чувал, за да си върне инвестициите, и то с лихва.
А ако ти е писнало да те тупат - купи си пушка или две с парите, взети от партийците. И като дойдат да си вземат лихвата - дай им я в олово и бъди щедър.
Ако обаче смяташ, че си ДЛЪЖЕН да си дадеш гласа безплатно, не се сърди после, че са те изиграли отново. Властта е враг. Няма да ти върне жеста, освен ако не се включиш в нея. Ама местата там са ограничени, колкото и да се буташ - не е сигурно, че ще те пуснат на софрата. И пак ще си патиш, подлъган от демагогемата "по-добро не е измислено". ТЕ не са измислили, а ти не си по-глупав от тях, колкото и да ти го натякват.
.
February 22, 2013
НЕпротестна ДЕКЛАРАЦИЯ
В неделя излизам на протеста – официално.
За да непротестирам. Нямам и искания.
Протестите винаги са насочени срещу някого или нещо – с подтекст НЯКОЙ (не ние) да оправи забелязаната нередност или направо безобразие. Исканията – и те предполагат НЯКОЙ външен фактор да се намеси и “да вземе мерки”. Затова не правя протест, затова не излагам искания. Привърженик съм на прякото действие. Има нередност – старая се да я поправя. Ако не мога сам, приканвам съгласните с мен да се включат в поправянето, като поправянето често иска отначало пълно разрушение на източника на белята. Иначе поправките стават хронични, мъчителни, безплодни – бутане на Сизифов камък.
И така, не протестирам, не отправям искания. Имам призив към хората, които могат да чуят и желаят да разберат какво предлагам.
Днес обществото ни се лута. Не цялото – привилегированата част от него прекрасно знае какво иска и си е утъпкала пътечки (цели магистрали) как да си го вземе, било направо и брутално, било прикрито и с измама. Останалите граждани на страната ни наистина се лутат в мъглата на когнитивния дисонанс. Казано на разбираем език – в мъглата на обърканите си мисли. Отчасти тази обърканост е “заслуга” на управниците и медиите. Отчасти – страх на всеки от нас да мисли докрай. За някои пък мисленето е трудно поради мързел.
Приносът към мисловното объркване от страна на властващите се състои в подмяна на понятията. Логично е: ако не искаш подчинените да се борят за свобода, компрометирай самия термин “свобода”. Ерик Блеър (Джордж Оруел) го е забелязал и описал в романа “1984”: свободата е робство, мирът е война, истината е лъжа. Най-широко разпространеното у нас объркване е, че смятаме “държава”, “страна”, “народ” за синоними. Те не са. Държавата е машината от бюрократични институции, които яздят народа. Страната е територията, на която народът е употребяван от държавата. Държавата служи на богатите (кой е забогатял честно?), защитава тяхното богатство, тяхното право да отнемат права на по-бедните, да ги ограбват според удобни за тях закони.
Това е главният ми призив. Нека не се подлъгваме на постлани кръгли маси, нека не храним илюзии за “граждански контрол над институции”. Партийният модел е изчерпан – казват го протестиращите днес улици и площади. Но щом е изчерпан той, значи е изчерпан и парламентът – поначало инструмент за партийни игри. Изчерпана е самата система за представително управление, ако изобщо някога е имала потенциала да защитава интересите на всички граждани. Затова аз съм за пряко самоуправление. За подобрен “Исландски модел”. За подобрен “Швейцарски модел”. Подобрен чрез социализация на собствеността. Но нека на този етап започнем с прякото самоуправление, въпросът за собствеността ще се постави сам – и то остро.
---
Сега, чисто технически. Излизам сам със своите призиви. Индивидуална изява. Не искам да крещя и скандирам – това е хлапашко. Не искам да вдигам шум, да се бия с полицаи или идеологически опоненти. Шумът не е аргумент, нито прави истината по-истинска. За бой още не е дошло време – и дано не дойде. Дано, ама надали... Нямам и особено желание да споря – за спор са необходими две съизмеримо информирани за предмета на спора страни. А повечето потенциални спорещи с мен се намират в състоянието на когнитивен дисонанс: искат хем държава, хем да е справедлива; хем самоуправление, хем правителство; хем власт, хем свобода – взаимно изключващи се неща. Коктейл-компромис между каца с мед и канче катран.
Затова (засега) просто излизам с призивите си – да ги видят. Излизам под черно знаме – защото черното е противоположно на бялото капитулантско, противоположно на цветните държавни, а и защото животът ни наистина е станал черен. Знамето на анархизма.
Който иска да се присъедини към моята акция на некреслив и ненасилствен призив, защото споделя моите възгледи, защото е съгласен с тези лозунги и този транспарант – да заповяда в градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя, 24 февруари 2013.
Който просто държи да мине да ми каже “здрасти”, без да е съгласен с мен, ще си кажем “здрасти” – и всеки по пътя си.
Благодаря за вниманието.
За да непротестирам. Нямам и искания.
Протестите винаги са насочени срещу някого или нещо – с подтекст НЯКОЙ (не ние) да оправи забелязаната нередност или направо безобразие. Исканията – и те предполагат НЯКОЙ външен фактор да се намеси и “да вземе мерки”. Затова не правя протест, затова не излагам искания. Привърженик съм на прякото действие. Има нередност – старая се да я поправя. Ако не мога сам, приканвам съгласните с мен да се включат в поправянето, като поправянето често иска отначало пълно разрушение на източника на белята. Иначе поправките стават хронични, мъчителни, безплодни – бутане на Сизифов камък.
И така, не протестирам, не отправям искания. Имам призив към хората, които могат да чуят и желаят да разберат какво предлагам.
Днес обществото ни се лута. Не цялото – привилегированата част от него прекрасно знае какво иска и си е утъпкала пътечки (цели магистрали) как да си го вземе, било направо и брутално, било прикрито и с измама. Останалите граждани на страната ни наистина се лутат в мъглата на когнитивния дисонанс. Казано на разбираем език – в мъглата на обърканите си мисли. Отчасти тази обърканост е “заслуга” на управниците и медиите. Отчасти – страх на всеки от нас да мисли докрай. За някои пък мисленето е трудно поради мързел.
Приносът към мисловното объркване от страна на властващите се състои в подмяна на понятията. Логично е: ако не искаш подчинените да се борят за свобода, компрометирай самия термин “свобода”. Ерик Блеър (Джордж Оруел) го е забелязал и описал в романа “1984”: свободата е робство, мирът е война, истината е лъжа. Най-широко разпространеното у нас объркване е, че смятаме “държава”, “страна”, “народ” за синоними. Те не са. Държавата е машината от бюрократични институции, които яздят народа. Страната е територията, на която народът е употребяван от държавата. Държавата служи на богатите (кой е забогатял честно?), защитава тяхното богатство, тяхното право да отнемат права на по-бедните, да ги ограбват според удобни за тях закони.
Това е главният ми призив. Нека не се подлъгваме на постлани кръгли маси, нека не храним илюзии за “граждански контрол над институции”. Партийният модел е изчерпан – казват го протестиращите днес улици и площади. Но щом е изчерпан той, значи е изчерпан и парламентът – поначало инструмент за партийни игри. Изчерпана е самата система за представително управление, ако изобщо някога е имала потенциала да защитава интересите на всички граждани. Затова аз съм за пряко самоуправление. За подобрен “Исландски модел”. За подобрен “Швейцарски модел”. Подобрен чрез социализация на собствеността. Но нека на този етап започнем с прякото самоуправление, въпросът за собствеността ще се постави сам – и то остро.
---
Сега, чисто технически. Излизам сам със своите призиви. Индивидуална изява. Не искам да крещя и скандирам – това е хлапашко. Не искам да вдигам шум, да се бия с полицаи или идеологически опоненти. Шумът не е аргумент, нито прави истината по-истинска. За бой още не е дошло време – и дано не дойде. Дано, ама надали... Нямам и особено желание да споря – за спор са необходими две съизмеримо информирани за предмета на спора страни. А повечето потенциални спорещи с мен се намират в състоянието на когнитивен дисонанс: искат хем държава, хем да е справедлива; хем самоуправление, хем правителство; хем власт, хем свобода – взаимно изключващи се неща. Коктейл-компромис между каца с мед и канче катран.
Затова (засега) просто излизам с призивите си – да ги видят. Излизам под черно знаме – защото черното е противоположно на бялото капитулантско, противоположно на цветните държавни, а и защото животът ни наистина е станал черен. Знамето на анархизма.
Който иска да се присъедини към моята акция на некреслив и ненасилствен призив, защото споделя моите възгледи, защото е съгласен с тези лозунги и този транспарант – да заповяда в градинката пред “Кристал” в 10:15 часа в неделя, 24 февруари 2013.
Който просто държи да мине да ми каже “здрасти”, без да е съгласен с мен, ще си кажем “здрасти” – и всеки по пътя си.
Благодаря за вниманието.
February 19, 2013
ЧЕСТВАНЕ?
Днес официална България чества годишнина от екзекуцията на Левски.
С други думи - радва се , че днес няма друг като него.
А кой скърби?
Кой смята, че делото на Левски още не е довършено?
С други думи - радва се , че днес няма друг като него.
А кой скърби?
Кой смята, че делото на Левски още не е довършено?
February 18, 2013
След Дянков - и останалите
статия по въпроса от колегата Хасан Девринджи, откъс:
министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност и редица изключително точни изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? ... Или фразата, че опозицията е “пяна, неспособна на каквото и да е”? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
...
... на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или капапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…
February 14, 2013
February 12, 2013
Електрически протести
май ще стане горещо в темата за "електро"-листовките...
накратко позицията ми:
- държавата изнася ток;
- вътрешното потребление е скъпо;
- сметките са безочливо надути и обосновани с лъжи и увъртания.
Извод: НЕ ПЛАЩАЙТЕ. Нека плащат онези, които години наред ни ограбват и удушват с бесилото на мизерията.
Не давайте да ви изключват от мрежата. Само не забравяйте, че редовите служители на енергийните монополисти не са по-цъфнали от нас. Затова - разберете се с тях, дайте им оправдание за пред началниците за "неизпълнение на служебните задължения". Не е нужно пострадалите от държавния и капиталистически произвол да се дърлят помежду си, а същинските виновници да минават метър - и без това чувството за солидарност в нашето общество е доста смазано.
един цитат от Ерих Фром:
още материал по въпроса - в Седмичника на "СМ".
.
накратко позицията ми:
- държавата изнася ток;
- вътрешното потребление е скъпо;
- сметките са безочливо надути и обосновани с лъжи и увъртания.
Извод: НЕ ПЛАЩАЙТЕ. Нека плащат онези, които години наред ни ограбват и удушват с бесилото на мизерията.
Не давайте да ви изключват от мрежата. Само не забравяйте, че редовите служители на енергийните монополисти не са по-цъфнали от нас. Затова - разберете се с тях, дайте им оправдание за пред началниците за "неизпълнение на служебните задължения". Не е нужно пострадалите от държавния и капиталистически произвол да се дърлят помежду си, а същинските виновници да минават метър - и без това чувството за солидарност в нашето общество е доста смазано.
един цитат от Ерих Фром:
Съвременният капитал се нуждае от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, принцип или съвест — и въпреки това имат желание да бъдат командвани, да правят онова, което се очаква от тях, да се вместват в социалната машина без сътресения. Хора, които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководени без лидер, насочвани без определена цел, с изключение на една: да работят добре, да не спират, да действат, да напредват.
Какъв е резултатът? Съвременният човек е отчужден от себе си, от своите събратя, от природата.
Той е превърнат в стока, оценява житейската си енергия като капиталовложение, което трябва да му донесе максимална печалба в рамките на съществуващите пазарни условия. Човешките отношения са предимно отношения между отчуждени един от друг автомати, всеки от които се грижи за сигурността си, не се отделя от стадото, не се различава от него по мисъл, чувство и действие.
Докато се стреми да бъде по-близо до останалите, всеки си остава изключително самотен, обзет от дълбоко чувство на несигурност, тревога и вина, което се проявява винаги, щом не може да се преодолее самотата.
...
Днешното щастие на човека се състои в „уреждане на забавления“. То се свежда до потребителско задоволяване и „вкарване“ на стоки, пейзажи, храна, напитки, цигари, хора, беседи, книги, филми — всичко се консумира, поглъща. Светът представлява огромен обект за нашите апетити — голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гръд; ние сме кърмачета, вечно очакващи, надяващи се — и вечно разочаровани. Нашият характер е инсталиран да обменя, да получава, да прави разменна търговия и да консумира; всичко, духовните и материалните ценности, стават обект на размяна и на потребление.
още материал по въпроса - в Седмичника на "СМ".
.
January 22, 2013
пак за Референдума
статия от "Свободна мисъл" с малко съкращения, пълната версия - по линка:
Референдумите работят успешно, само когато служат за пълното решаване на някаква обществена задача с мненията и силите на максимално широк кръг хора. В условията на представителна „демокрация“ допитването до народа е измама.
За да имат хората мнение за някоя технология, както в случая – получаване на енергия от радиоактивни вещества, е необходимо да притежават поне минимум знания, за да не бъдат излъгани от рекламаджиите.
Нека помислим какви последици поемаме върху себе си, ако кажем „ДА“ или „НЕ“. И дали само това са възможните отговори?
Кастрираният вот
Прикачен към системата на представителната демокрация, референдумът не е нищо повече от „малки избори“ с цялата им лъжа и манипулации. ...
За да съществува истински контрол на населението над проблемите, които пряко ги засягат, референдумът следва да бъде с много степени. ...
Технологичната страна
Няма поначало „лоша“ технология. Вредна за обществото или опасна за околната среда я прави начинът на инженерно изпълнение, който пък зависи от социално-икономическия модел. Вредността на една технология зависи от това кой я използва, за какво и как. ...
Алтернативните на ядрените и класическите централи от своя страна изискват големи промени в цялата използвана в бита и производството техника. Капитализмът няма интерес да предприема подобни рискове, а на държавата ѝ е добре и така – тя своето си го взема.
Накрая: ядрената програма е корпоративен проект с възможности за кражба на народни пари – веднъж откраднати чрез данъци, после откраднати от пещерата на разбойника, т. е. от държавната хазна. Но и другите енергийни проекти представляват същото.
Две или повече възможности?
Можем да идем ш да кажем „ДА“.
По този начин делегираме правомощия на едната от две лобистки групировки за облажване от ядрените проекти, изпълнени от близки им предприемачи. Одобряваме остаряла схема за получаване на енергия от разпадането на атомните ядра, също както компютърната индустрия в Правец беше заложила на вече изчерпан откъм перспективи хардуер. С една дума – даваме предимство на една от двете олигархични групировки, всяка една от тях ни стриже и дере по свой начин, само че крайният резултат е един и същ – остригани и одрани.
А на какво можем да кажем „НЕ“?
На запазването на технологичното ниво на страната, на все още сравнително евтината енергия. Развързваме ръцете на технологиите, които замърсяват още повече. Добивът на въглища, петрол, газ никак не е екологичен. Подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии, които са толкова скъпи, че убиват ефекта от спестеното замърсяване при производство на ток, защото самото производство например на слънчеви батерии никак не е екологично чисто.
Зависимостта от доставки на гориво от чужбина и в двата случая е еднаква. ...
Независимо от избрания отговор в бюлетината, с участието си в референдума даваме коз на управниците да си измият ръцете, да не поемат отговорността. Те пак ще решат подробностите така, както на тях им е изгодно, а ще развяват нашето одобрение като индулгенция.
Само прякото действие, само прякото решаване на ВСИЧКИ детайли от един толкова комплексен проект може да даде трайни и социално перспективни решения. За което е нужно вникване в същината на проблема. Нужни са научно-технически знания. Никак не е случайно, че образователното ниво запада от години наред. Властта не иска да разбираме нещата, иска само да ги одобряваме – или заклеймяваме, според сведената по медиите заповед.
Насъщният интерес на крайния потребител е да получава ток на ниска цена (или даром вследствие на победа на една социална революция), без той да върви в комплект с вредни последици върху средата на обитаване на човека. Специалистите няма да решат този проблем в полза на потребителя, защото получават заплатите си от бизнеса, от държавата, а интересите на тези два паразита с претенции да контролират градивно производителните усилия на обществото НЕ СЪВПАДАТ с това, което нормалният непривилегирован гражданин желае. Тези производителни усилия могат да бъдат координирани по друг механизъм, изгоден за всекиго и за всички наведнъж – механизмът на безвластието. Бонусът към този механизъм е солидарната и справедлива система за разпределение на благата между хората, отново чрез пряко участие на всеки. А сегашната система за разпределение е в ръцете на търговците, собственици на произведения с ръцете на потребителите продукт. Сегашната система на производство е ориентирана към печелене от предоставянето на този продукт на най-платежоспособните, не на най-нуждаещите се от него.
Участието в референдума укрепва порочното сегашно състояние на нещата.
Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество, което поставя на преден план личната свобода и така гарантира далеч по-сигурно както справедливостта, така и безопасността на всяко едно начинание.
Мислете как ще постъпите, използвайте свободата си да действате така, както сте убедени, че е добре. •
Васил Арапов
и някои мои коментари при Калин
Референдумите работят успешно, само когато служат за пълното решаване на някаква обществена задача с мненията и силите на максимално широк кръг хора. В условията на представителна „демокрация“ допитването до народа е измама.
За да имат хората мнение за някоя технология, както в случая – получаване на енергия от радиоактивни вещества, е необходимо да притежават поне минимум знания, за да не бъдат излъгани от рекламаджиите.
Нека помислим какви последици поемаме върху себе си, ако кажем „ДА“ или „НЕ“. И дали само това са възможните отговори?
Кастрираният вот
Прикачен към системата на представителната демокрация, референдумът не е нищо повече от „малки избори“ с цялата им лъжа и манипулации. ...
За да съществува истински контрол на населението над проблемите, които пряко ги засягат, референдумът следва да бъде с много степени. ...
Технологичната страна
Няма поначало „лоша“ технология. Вредна за обществото или опасна за околната среда я прави начинът на инженерно изпълнение, който пък зависи от социално-икономическия модел. Вредността на една технология зависи от това кой я използва, за какво и как. ...
Алтернативните на ядрените и класическите централи от своя страна изискват големи промени в цялата използвана в бита и производството техника. Капитализмът няма интерес да предприема подобни рискове, а на държавата ѝ е добре и така – тя своето си го взема.
Накрая: ядрената програма е корпоративен проект с възможности за кражба на народни пари – веднъж откраднати чрез данъци, после откраднати от пещерата на разбойника, т. е. от държавната хазна. Но и другите енергийни проекти представляват същото.
Две или повече възможности?
Можем да идем ш да кажем „ДА“.
По този начин делегираме правомощия на едната от две лобистки групировки за облажване от ядрените проекти, изпълнени от близки им предприемачи. Одобряваме остаряла схема за получаване на енергия от разпадането на атомните ядра, също както компютърната индустрия в Правец беше заложила на вече изчерпан откъм перспективи хардуер. С една дума – даваме предимство на една от двете олигархични групировки, всяка една от тях ни стриже и дере по свой начин, само че крайният резултат е един и същ – остригани и одрани.
А на какво можем да кажем „НЕ“?
На запазването на технологичното ниво на страната, на все още сравнително евтината енергия. Развързваме ръцете на технологиите, които замърсяват още повече. Добивът на въглища, петрол, газ никак не е екологичен. Подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии, които са толкова скъпи, че убиват ефекта от спестеното замърсяване при производство на ток, защото самото производство например на слънчеви батерии никак не е екологично чисто.
Зависимостта от доставки на гориво от чужбина и в двата случая е еднаква. ...
Независимо от избрания отговор в бюлетината, с участието си в референдума даваме коз на управниците да си измият ръцете, да не поемат отговорността. Те пак ще решат подробностите така, както на тях им е изгодно, а ще развяват нашето одобрение като индулгенция.
Само прякото действие, само прякото решаване на ВСИЧКИ детайли от един толкова комплексен проект може да даде трайни и социално перспективни решения. За което е нужно вникване в същината на проблема. Нужни са научно-технически знания. Никак не е случайно, че образователното ниво запада от години наред. Властта не иска да разбираме нещата, иска само да ги одобряваме – или заклеймяваме, според сведената по медиите заповед.
Насъщният интерес на крайния потребител е да получава ток на ниска цена (или даром вследствие на победа на една социална революция), без той да върви в комплект с вредни последици върху средата на обитаване на човека. Специалистите няма да решат този проблем в полза на потребителя, защото получават заплатите си от бизнеса, от държавата, а интересите на тези два паразита с претенции да контролират градивно производителните усилия на обществото НЕ СЪВПАДАТ с това, което нормалният непривилегирован гражданин желае. Тези производителни усилия могат да бъдат координирани по друг механизъм, изгоден за всекиго и за всички наведнъж – механизмът на безвластието. Бонусът към този механизъм е солидарната и справедлива система за разпределение на благата между хората, отново чрез пряко участие на всеки. А сегашната система за разпределение е в ръцете на търговците, собственици на произведения с ръцете на потребителите продукт. Сегашната система на производство е ориентирана към печелене от предоставянето на този продукт на най-платежоспособните, не на най-нуждаещите се от него.
Участието в референдума укрепва порочното сегашно състояние на нещата.
Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество, което поставя на преден план личната свобода и така гарантира далеч по-сигурно както справедливостта, така и безопасността на всяко едно начинание.
Мислете как ще постъпите, използвайте свободата си да действате така, както сте убедени, че е добре. •
Васил Арапов
и някои мои коментари при Калин
January 19, 2013
изводи от атентата (?) срещу Доган
засега най-очевидният е: носете ДВА пистолета.
Или револвер.
Нer zaman iki silah taşır!
Или револвер.
Нer zaman iki silah taşır!
January 16, 2013
казусът "Пайнър"
очевидните изводи:
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
1) в бизнес-отношение простотията е по-печеливша; докато добрият вкус означава духовно и интелектуално усилие.
2) поощряването на простотията е полезна за властта (на политиците и бизнесмените) инвестиция - простият и невежият индивид е по-лесно управляем, по-трудно се солидаризира с околните, за да отстоява свободата си;
3) интересът на политическата и икономическата власт е да разполага и с идеологическа (духовна, мирогледна) доминация - и тук чалгата върши идеалната работа, като набива в главата определени "ценности"; програмираното с тях съзнание е лоялно към съществуващия ред и е склонно да се движи в определените му коловози от рода на "парите не миришат", "няма безплатен обяд", "приятелството е приятелство, ама сиренето се плаща", "съседът (колегата, роднината) е конкурент", "бедни са само мързеливите", "всеки сам за себе си", "като си умен, къде са ти парите" и др. подобни бисери на дребнавия буржоазен манталитет в концентриран вид.
поводи за недоволство:
1) щом "Пайнър" е печеливша фирма (даже да се престорим, че не е пералня за мутренски пари), защо й се дават средства за "повишаване на конкурентната способност"? За да монополизира съответните пазари ли?
2) щом "Пайнър" е богат бизнес-проект, значи има ресурси да си състави конкурсната програма така, че да се хареса на спонсорите - но от същото са лишени по-бедни инициативи. Субсидирането пак ли става по принципа "пари при пари отиват"?
3) щом се твърди, че "Пайнър" е популярна с продукта си фирма, защо е нужно някакви неизвестни господа (надали повече от дузина на брой) от българските институции да решават, че заслужава отпуснатото от ЕС финансиране? Не би ли трябвало да има друг механизъм, който да отчита именно популярността сред потребителите, а не да зависи от преценката на един файтон хора?
дистанциране:
1) хленчът на оставените без копанката с помийка "дейци на културата" е жалка; те даже не могат свястно да обосноват от какво са недоволни, обидени, ощетени.
2) ако толкова силно желаят да възпитават у хората здрав вкус и чувство за естетика, трябва да действат, не да леят сълзи и сополи.
3) ако са решени да действат, трябва да им стане ясно, че от ОЧЕВИДНИТЕ ИЗВОДИ (в началото на този запис) следва: в рамките на сегашната система нямат шанс, особено след като и елитите си падат по простотията (не е като по времето на Моцарт да се радваш на царско меценатство). Значи от промяна се нуждаят всички компоненти на сегашната система, започвайки от предучилищното възпитание на децата, от възможността на родителите да обърнат на чедата си нужното внимание, както и да имат достъпа до всички плодове на местната и световна култура. Иначе културата като такава ще бъде изместена от заместващия продукт, ширещата се навред по планетата ни простотия, кухост в лъскава опаковка.
Защо сегашната позиция на екозащитниците е губеща
Защото разчита на държавата. Ограничава се в рамките на законите. Уповава на някакво миражно "участие на гражданите в управлението". Разчита на съдебната система и на интересите на т.нар. "неправителствени организации" (НПО). Мечтае за обединение на гражданите без разлика на социално положение и партийност.
Докато реалността е, че капиталистическата система, чийто страж е държавата, нито я интересува защитата на природата, нито може да си позволи да опазва околната среда. Защото околната среда е ресурс, от който черпи, за да участва в конкурентната игра на бизнеса, а от тази игра държавата стриже данъци, за да захранва политико-чиновническата класа. Същите ловци на пари са и повечето НПО.
Но не само държавата и пазарната икономика са врагове на екологията. Неволен враг на природата стават и самите граждани - пак под натиска на стопанския и политически модел в страната - отражение на световния модел. В условията на пазара гражданите имат пряк интерес да грабят от околната среда. Например, населението в Банско желае изграждане на курортни съоръжения, това ще е сравнително лесен поминък, доходи, възможност да се плащат сметки и да се купува насъщния. Алтернативата е да се мре от глад - или да се емигрира някъде, където предлагат работа.
Екотуризъм? Първо, екотуризмът е доста съмнителна концепция. На дело е заместител на обикновеното село с дядовата къща или бунгалото на бащата в някоя вилна зона. Петимните за екологичен туризъм защо не отидат там? Ако нямат семейни имоти, някой техен познат ще има, ако нямат такива познати - обезлюдените села-призраци и разпадащите се вилни зони у нас са предостатъчно. Хем ще изчистят планините боклуци в деретата, към които излизат задните части на дворовете.
Второ, екотуризмът затова е "еко", защото не може да съществува под формата на спално-развлекателни концентратори на човешката маса на туристите. Колко екохотела могат да се съберат на единица площ? За да има поминък за всички хотелиери, ще трябва да се застрои всичко, цялото землище. Или на малка площ да се вдигнат многоетажни кошери с изглед към "девствена природа" през прозореца - нещо очевидно не-екотуристично. Ама и застроена с малки "екокъщи" планина също не е еко, а имитация на екологичност. А и ще иска допълнителни площи за заведения, развлекателни съоръжения, градини, паркинги, инфраструктури ток, вода, канализация, пътища.
Така концентрираният многоетажен туризъм се оказва по-изгоден и лесен за построяване и стопанисване (извличане на печалба) от гледна точка на местното население. При това предимство получават собствениците на използваните за строежи терени. Хейде, нека предположим, че чувството за местна солидарност ще доведе до някаква система от частни споразумения, така че всички да получат пай от туристическата торта - кой като сигурна работа, кой като компенсация за разположен на непечелившо място имот, кой като съдружие в хотела или механата на съседа.
При това положение природата се оказва експлоатирана и "обезправена".
Активистът Андрей Ковачев заяви в едно радиоинтервю, че "държавата да дойде и да спре безобразието". Хубаво, ама защо да го спира? Пустеещата и неприкосновена територия на природния парк не й носи никакви постъпления в бюджета, нито дава на чиновници и политици мегдан за корупционно задоволяване на вродената им лакомия - вродена, защото ако не бяха алчни, не биха станали политици и бюрократи, не биха се натискали за тези постове и топли бюрца. Зона на екотуризъм, заради скромния си капацитет да обслужва туристи, е източник пак на минимални приходи за политическата класа. Обаче концентрираните многоетажни туристически обекти, веднъж че ще нахранят фирмите-изпълнители и технически поддръжки, след което съществено ще напълнят хазната с най-различни данъци, особено ДДС и акцизи, които са основните приходни пера в бюджета.
Затова, когато анархистите казваме, че премахването на държавната власт трябва да се случи, добавяме, че следва да се откажем и от парично-стоковите отношения, защото преследването на богатство в условията на липса на репресивна и организираща машина ще доведе до още повече произвол и насилие в социално отношение, както и повече ограбване на природата.
А за еколозите, които разчитат на държавната принуда, за да съхранят природата, остава сериозното съмнение, че тласкат обществото към диктатура, но закичена със "зелена" идеология, граничеща с религиозен фанатизъм, култ към "Майката Природа", който заслужава човешки жертвоприношения. По преценка на привилегированите жреци на тази идеология, разбира се.
.
Докато реалността е, че капиталистическата система, чийто страж е държавата, нито я интересува защитата на природата, нито може да си позволи да опазва околната среда. Защото околната среда е ресурс, от който черпи, за да участва в конкурентната игра на бизнеса, а от тази игра държавата стриже данъци, за да захранва политико-чиновническата класа. Същите ловци на пари са и повечето НПО.
Но не само държавата и пазарната икономика са врагове на екологията. Неволен враг на природата стават и самите граждани - пак под натиска на стопанския и политически модел в страната - отражение на световния модел. В условията на пазара гражданите имат пряк интерес да грабят от околната среда. Например, населението в Банско желае изграждане на курортни съоръжения, това ще е сравнително лесен поминък, доходи, възможност да се плащат сметки и да се купува насъщния. Алтернативата е да се мре от глад - или да се емигрира някъде, където предлагат работа.
Екотуризъм? Първо, екотуризмът е доста съмнителна концепция. На дело е заместител на обикновеното село с дядовата къща или бунгалото на бащата в някоя вилна зона. Петимните за екологичен туризъм защо не отидат там? Ако нямат семейни имоти, някой техен познат ще има, ако нямат такива познати - обезлюдените села-призраци и разпадащите се вилни зони у нас са предостатъчно. Хем ще изчистят планините боклуци в деретата, към които излизат задните части на дворовете.
Второ, екотуризмът затова е "еко", защото не може да съществува под формата на спално-развлекателни концентратори на човешката маса на туристите. Колко екохотела могат да се съберат на единица площ? За да има поминък за всички хотелиери, ще трябва да се застрои всичко, цялото землище. Или на малка площ да се вдигнат многоетажни кошери с изглед към "девствена природа" през прозореца - нещо очевидно не-екотуристично. Ама и застроена с малки "екокъщи" планина също не е еко, а имитация на екологичност. А и ще иска допълнителни площи за заведения, развлекателни съоръжения, градини, паркинги, инфраструктури ток, вода, канализация, пътища.
Така концентрираният многоетажен туризъм се оказва по-изгоден и лесен за построяване и стопанисване (извличане на печалба) от гледна точка на местното население. При това предимство получават собствениците на използваните за строежи терени. Хейде, нека предположим, че чувството за местна солидарност ще доведе до някаква система от частни споразумения, така че всички да получат пай от туристическата торта - кой като сигурна работа, кой като компенсация за разположен на непечелившо място имот, кой като съдружие в хотела или механата на съседа.
При това положение природата се оказва експлоатирана и "обезправена".
Активистът Андрей Ковачев заяви в едно радиоинтервю, че "държавата да дойде и да спре безобразието". Хубаво, ама защо да го спира? Пустеещата и неприкосновена територия на природния парк не й носи никакви постъпления в бюджета, нито дава на чиновници и политици мегдан за корупционно задоволяване на вродената им лакомия - вродена, защото ако не бяха алчни, не биха станали политици и бюрократи, не биха се натискали за тези постове и топли бюрца. Зона на екотуризъм, заради скромния си капацитет да обслужва туристи, е източник пак на минимални приходи за политическата класа. Обаче концентрираните многоетажни туристически обекти, веднъж че ще нахранят фирмите-изпълнители и технически поддръжки, след което съществено ще напълнят хазната с най-различни данъци, особено ДДС и акцизи, които са основните приходни пера в бюджета.
Затова, когато анархистите казваме, че премахването на държавната власт трябва да се случи, добавяме, че следва да се откажем и от парично-стоковите отношения, защото преследването на богатство в условията на липса на репресивна и организираща машина ще доведе до още повече произвол и насилие в социално отношение, както и повече ограбване на природата.
А за еколозите, които разчитат на държавната принуда, за да съхранят природата, остава сериозното съмнение, че тласкат обществото към диктатура, но закичена със "зелена" идеология, граничеща с религиозен фанатизъм, култ към "Майката Природа", който заслужава човешки жертвоприношения. По преценка на привилегированите жреци на тази идеология, разбира се.
.
