Защо сегашната позиция на екозащитниците е губеща
Защото разчита на държавата. Ограничава се в рамките на законите. Уповава на някакво миражно "участие на гражданите в управлението". Разчита на съдебната система и на интересите на т.нар. "неправителствени организации" (НПО). Мечтае за обединение на гражданите без разлика на социално положение и партийност.
Докато реалността е, че капиталистическата система, чийто страж е държавата, нито я интересува защитата на природата, нито може да си позволи да опазва околната среда. Защото околната среда е ресурс, от който черпи, за да участва в конкурентната игра на бизнеса, а от тази игра държавата стриже данъци, за да захранва политико-чиновническата класа. Същите ловци на пари са и повечето НПО.
Но не само държавата и пазарната икономика са врагове на екологията. Неволен враг на природата стават и самите граждани - пак под натиска на стопанския и политически модел в страната - отражение на световния модел. В условията на пазара гражданите имат пряк интерес да грабят от околната среда. Например, населението в Банско желае изграждане на курортни съоръжения, това ще е сравнително лесен поминък, доходи, възможност да се плащат сметки и да се купува насъщния. Алтернативата е да се мре от глад - или да се емигрира някъде, където предлагат работа.
Екотуризъм? Първо, екотуризмът е доста съмнителна концепция. На дело е заместител на обикновеното село с дядовата къща или бунгалото на бащата в някоя вилна зона. Петимните за екологичен туризъм защо не отидат там? Ако нямат семейни имоти, някой техен познат ще има, ако нямат такива познати - обезлюдените села-призраци и разпадащите се вилни зони у нас са предостатъчно. Хем ще изчистят планините боклуци в деретата, към които излизат задните части на дворовете.
Второ, екотуризмът затова е "еко", защото не може да съществува под формата на спално-развлекателни концентратори на човешката маса на туристите. Колко екохотела могат да се съберат на единица площ? За да има поминък за всички хотелиери, ще трябва да се застрои всичко, цялото землище. Или на малка площ да се вдигнат многоетажни кошери с изглед към "девствена природа" през прозореца - нещо очевидно не-екотуристично. Ама и застроена с малки "екокъщи" планина също не е еко, а имитация на екологичност. А и ще иска допълнителни площи за заведения, развлекателни съоръжения, градини, паркинги, инфраструктури ток, вода, канализация, пътища.
Така концентрираният многоетажен туризъм се оказва по-изгоден и лесен за построяване и стопанисване (извличане на печалба) от гледна точка на местното население. При това предимство получават собствениците на използваните за строежи терени. Хейде, нека предположим, че чувството за местна солидарност ще доведе до някаква система от частни споразумения, така че всички да получат пай от туристическата торта - кой като сигурна работа, кой като компенсация за разположен на непечелившо място имот, кой като съдружие в хотела или механата на съседа.
При това положение природата се оказва експлоатирана и "обезправена".
Активистът Андрей Ковачев заяви в едно радиоинтервю, че "държавата да дойде и да спре безобразието". Хубаво, ама защо да го спира? Пустеещата и неприкосновена територия на природния парк не й носи никакви постъпления в бюджета, нито дава на чиновници и политици мегдан за корупционно задоволяване на вродената им лакомия - вродена, защото ако не бяха алчни, не биха станали политици и бюрократи, не биха се натискали за тези постове и топли бюрца. Зона на екотуризъм, заради скромния си капацитет да обслужва туристи, е източник пак на минимални приходи за политическата класа. Обаче концентрираните многоетажни туристически обекти, веднъж че ще нахранят фирмите-изпълнители и технически поддръжки, след което съществено ще напълнят хазната с най-различни данъци, особено ДДС и акцизи, които са основните приходни пера в бюджета.
Затова, когато анархистите казваме, че премахването на държавната власт трябва да се случи, добавяме, че следва да се откажем и от парично-стоковите отношения, защото преследването на богатство в условията на липса на репресивна и организираща машина ще доведе до още повече произвол и насилие в социално отношение, както и повече ограбване на природата.
А за еколозите, които разчитат на държавната принуда, за да съхранят природата, остава сериозното съмнение, че тласкат обществото към диктатура, но закичена със "зелена" идеология, граничеща с религиозен фанатизъм, култ към "Майката Природа", който заслужава човешки жертвоприношения. По преценка на привилегированите жреци на тази идеология, разбира се.
.
Докато реалността е, че капиталистическата система, чийто страж е държавата, нито я интересува защитата на природата, нито може да си позволи да опазва околната среда. Защото околната среда е ресурс, от който черпи, за да участва в конкурентната игра на бизнеса, а от тази игра държавата стриже данъци, за да захранва политико-чиновническата класа. Същите ловци на пари са и повечето НПО.
Но не само държавата и пазарната икономика са врагове на екологията. Неволен враг на природата стават и самите граждани - пак под натиска на стопанския и политически модел в страната - отражение на световния модел. В условията на пазара гражданите имат пряк интерес да грабят от околната среда. Например, населението в Банско желае изграждане на курортни съоръжения, това ще е сравнително лесен поминък, доходи, възможност да се плащат сметки и да се купува насъщния. Алтернативата е да се мре от глад - или да се емигрира някъде, където предлагат работа.
Екотуризъм? Първо, екотуризмът е доста съмнителна концепция. На дело е заместител на обикновеното село с дядовата къща или бунгалото на бащата в някоя вилна зона. Петимните за екологичен туризъм защо не отидат там? Ако нямат семейни имоти, някой техен познат ще има, ако нямат такива познати - обезлюдените села-призраци и разпадащите се вилни зони у нас са предостатъчно. Хем ще изчистят планините боклуци в деретата, към които излизат задните части на дворовете.
Второ, екотуризмът затова е "еко", защото не може да съществува под формата на спално-развлекателни концентратори на човешката маса на туристите. Колко екохотела могат да се съберат на единица площ? За да има поминък за всички хотелиери, ще трябва да се застрои всичко, цялото землище. Или на малка площ да се вдигнат многоетажни кошери с изглед към "девствена природа" през прозореца - нещо очевидно не-екотуристично. Ама и застроена с малки "екокъщи" планина също не е еко, а имитация на екологичност. А и ще иска допълнителни площи за заведения, развлекателни съоръжения, градини, паркинги, инфраструктури ток, вода, канализация, пътища.
Така концентрираният многоетажен туризъм се оказва по-изгоден и лесен за построяване и стопанисване (извличане на печалба) от гледна точка на местното население. При това предимство получават собствениците на използваните за строежи терени. Хейде, нека предположим, че чувството за местна солидарност ще доведе до някаква система от частни споразумения, така че всички да получат пай от туристическата торта - кой като сигурна работа, кой като компенсация за разположен на непечелившо място имот, кой като съдружие в хотела или механата на съседа.
При това положение природата се оказва експлоатирана и "обезправена".
Активистът Андрей Ковачев заяви в едно радиоинтервю, че "държавата да дойде и да спре безобразието". Хубаво, ама защо да го спира? Пустеещата и неприкосновена територия на природния парк не й носи никакви постъпления в бюджета, нито дава на чиновници и политици мегдан за корупционно задоволяване на вродената им лакомия - вродена, защото ако не бяха алчни, не биха станали политици и бюрократи, не биха се натискали за тези постове и топли бюрца. Зона на екотуризъм, заради скромния си капацитет да обслужва туристи, е източник пак на минимални приходи за политическата класа. Обаче концентрираните многоетажни туристически обекти, веднъж че ще нахранят фирмите-изпълнители и технически поддръжки, след което съществено ще напълнят хазната с най-различни данъци, особено ДДС и акцизи, които са основните приходни пера в бюджета.
Затова, когато анархистите казваме, че премахването на държавната власт трябва да се случи, добавяме, че следва да се откажем и от парично-стоковите отношения, защото преследването на богатство в условията на липса на репресивна и организираща машина ще доведе до още повече произвол и насилие в социално отношение, както и повече ограбване на природата.
А за еколозите, които разчитат на държавната принуда, за да съхранят природата, остава сериозното съмнение, че тласкат обществото към диктатура, но закичена със "зелена" идеология, граничеща с религиозен фанатизъм, култ към "Майката Природа", който заслужава човешки жертвоприношения. По преценка на привилегированите жреци на тази идеология, разбира се.
.
No comments have been added yet.
