Стефан Иванов's Blog, page 25

първата седмица

на надежда московска

събота е

денят няма как да бъде

отлично оценен

синузитът се обажда

поддържаме неприятен разговор

между очите

чакам черен чай и палачинки с шоколад

заведението е празно

звучи песента с която звъни мобилният й

телефонът й не живее

на ъгъла на тарас шевченко и юрий гагарин

пренесе се в париж на улица еразъм

зъби

Може да се каже, че чрез “Зъби” и след дебютната стихосбирка „Череша с гравитация“ Мирослав Христов смело отхапва от черешата и кара, подканя, приканва и читателите да си похапнат. В „Зъби“ той показва здрава и стегната захапка, с която здраво държи личното си парче поетика и като един чувствителен хищник не го пази егоистично само за себе си. Споделя го, иска да предизвика апетит, слюнкоотделяне, удоволствие и обмяна на вещества (литературни, бунтовни, любовни, присмехулни) и у други.

Това е...

откраднати преди 10 години

двете картини на ван гог

са откраднати през 2002-а

от музея ван гог в амстердам

други почти 20 години по-късно

по собствените й думи тя е

черна

лесбийка

майка

войн

и поет

друг цитат

от документален филм -

“нека първо ти кажа какво е да си черна жена поет през 60-те

невидим си

наистина невидим

двойно невидим защото си черна жена феминист

тройно невидим защото си черна жена лесбийка и феминист”

трети цитат -

“това което чувате в гласа ми

е ярост

не е страдание

гняв е

не е морален авторитет”

- - -

нейни стихотворения

[image error]

20 години по-късно

[image error]

надявам се че ще бъде толкова хубаво

колкото си го представям

- - -

три интересни текста по темата

материал на ники русиновски

интервю с нели воева

анкета с различни читатели слушатели или приятели на димитър воев

видео от радио предаване

вчера бях в почти съвсем новото нет радио бинар

в предаването план б с водещи антония антонова и бела димитрова

едно от най-приятните неща в класическото радио

е че не можеш да бъдеш видян

но нищо

все още има достатъчно радиа без камери

от които болни и зиморничави хора като мен

да не се притесняват

частта от предаването в която се появявам

е към 28 минута

след

някак свръхестествено изпълнение

на оперна ария

разговаряме за четене писане късометражен филм критика поезия и театър

а аз често си играя с микроф...

he died with a felafel in his hand

[image error]



най-забавният австралийски филм

който някога съм гледал

от 2001-а е

може свободно и спокойно да се гледа целия в youtube



става въпрос

за пренасяне от квартира в квартира

за безумието на това да си съквартирант с безумни съквартиранти

за писател който все не успява да прескочи началната страница

за получаване на тен по време на пълнолуние

за залепена на стената бриджит бардо от презрението на годар

за вещерски ритуали

за войнстващи нацисти

за мутри и полицаи със знак за равенство помежду им

за соларис на т...

без право на живот

поради ангажименти свързани с писане

нямах време да напиша нещо

свързано с масовата извратена реакция

спрямо казуса около йордан опиц

слава богу

прочетох много хубави и смислени текстове по темата

на светла енчева

на магдалина генова

на николай спиров

на иван бакалов

на веселина седларска

на иван бедров

единственото което бих могъл да кажа

е парафраза на псалом 52:1

библейски пасаж

анализиран дълго и задълбочено от анселм от кентърбъри

аз не бих го анализирал

само бих сменил една дума:

рече безумец в сърцето...

недостъпното удоволствие на жената

[image error]

тук може да се добави: живописта е изкуството на телата, защото тя познава единствено кожата, тя е изцяло кожа. друго име за местния колорит е карнацията, или оплътяването. карнацията е голямото предизвикателство, хвърлено от милионите живописни тела: не ин-карнация, въ-плъщаване, когато в тялото е вдъхнат дух, а обикновената карнация, като пулсирането, цвета, чистотата и нюанса на едно място, на едно събитие на съществуването. ето защо дидро казва, че завижда на художника, способен да се доб...

все още на 26

въпреки че имам чувството

че през последните няколко месеца

са минали поне три или четири години

календарът натрапчиво ме опровергава

възрастта ми остава същата

а фрагмент номер 26 от записки под възглавката на сей шонагон

продължава да е със заглавие

неща, от които сърцето силно се разтуптява

и да гласи следното:

да храниш врабче.

да минеш покрай лудуващо малко дете.

да запалиш в стаята уханни благовония и да полегнеш сама край огнището.

да се огледаш в леко потъмняло старо и изящно огледало.

да спре пре...