Стефан Иванов's Blog, page 24

вместо добро утро

моите отговори на анкета за днешния ден:

Избройте трима будители…

Константин Павлов, Георги Рупчев, Димитър Воев.

Може ли съвременната епоха да роди будители?

Да, на всяко действие има противодействие, клонящата към перманентност криза ще създава и отличава такива хора, но само ако не ги зачеркне.

От какво трябва да се събудят българите?

От негативизъм, безотговорност, безгрижие, несериозност, безкрайно присмехулничене и самоненавист.

Вас лично какво ви държи будни/ви кара да се събудите?

Самото изли...

по повод събуждането

цитати от разговор във вестник култура

между иво христов и христо буцев

Ние преживяхме едно двайсетгодишно, всъщност, безвремие, носещо, кой знае защо, наименованието „преход”. Знаете старата поговорка, че който не знае къде отива, обикновено отива там, където не иска… Разбира се, безвремието беше опаковано във всички възможни форми – „революциите” в Източна Европа, раждането на „гражданското общество”, възстановяването на „демокрацията”, на гражданските свободи, на частната собственост, на паз...

скелети и прилепи

[image error]

луната хладно жълта окултно свети пак зад нас

гласът ми каза добър вечер вашият прилеп съм аз

димитър воев

улица нов живот

веднъж

когато бях в гимназията

съм писал с маркер

улица нов живот

между гърдите на момиче

тогава за мен това беше само песен на кале

и остана като приятен спомен

но невероятно е настоящето

което беше едва в събота

когато беше втората вечер от фестивала улица нов живот



свириха 15 групи

от ревю и мъртви поети

до гравити ко бейбифейс клан и voyvoda

и разбира се - клас

чиито песни никога не бях слушал на живо

това беше първото им свирене от 18 години

изпълниха

чай

сутринта

и лошо момиче

единствено мога да чакам да...

26

никога не съм говорил за това

отдавна отбягвам кафето

аз и моето мълчание заедно си пием чая

дойде неповикано като слънце

изникна внезапно от тишината

спря на ръба на разпознаването

размишляваме чудим се

как са другите

дали рибките си приказват за артистичния живот

не съм отново под знака на водолея

тъжен и пропит с влага знак

друго е сега

мълчанието взе да ми разправя живота си

не беше интересен

не е и нужно

то най-напред се запита

дали не може да преустанови кариерата си

заключи че не е възможно

по-важно е д...

захарен памук и хартиени фенери

снимките са на крис енчев

и са по време на ентропичният институт

и по време на н.е.с.и.с.а.м.

[image error]



[image error]

керуак греши - бог не е плюшено мече

миналата седмица гледах екранизацията на по пътя

която завърши с последния пасаж на романа:

Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джързи небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватна твърд, протегнала се чак до западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва, и всички мечтаещи хора в безкрайната шир, и чувам как в Айова децата плачат, защото в тая земя оставят децата да плачат на воля, и съм уверен, че звездите ще изгреят...

за предимствата на патиците пред танцьорите и за medea

[image error]

мирослав йорданов има изключително

смислен симпатичен и забавен текст:

На базата на скромния си опит в работата с танцьори и патици, мога да обобщя следното -

Патиците не говорят.

Патиците са мили и добри.

Патиците винаги стават рано, независимо докога са били на репетиция предната вечер и какво са правили след репетицията.

Патиците винаги знаят какво правят на репетиция, независимо дали това има общо с репетицията.

Патиците помнят повече от три минути.

Патиците ядат по малко и издръжката им на месец...

i send you this cadmium red

[image error]

това е проект започнал като лична кореспондеция

между двама приятели и артисти -

джон бърджър и джон кристи

те разменят мнения рисунки и истории

плетат паяжина

нишките се простират

от синьото на матис

до синьото на ив клайн

от голотата на златното

до липсата на невинност в червеното

чийто баща е ножът

дългият им разговор

започнал през 1997-а

е издаден през 2001-а

диалогът им несъмнено напомня и chroma

книгата за цветовете на дерек джарман

както и много други книги и изследвания

от мишел пастуро

до джон гейдж

к...

патицата при джойс

сиси кафри:

дадох го на моли,

защото ме помоли,

патешкия крак,

патешкия крак.

редник кар и редник комптън, стиснали здраво под мишница късите си войнишки бастунчета, маршируват с олюляване, обръщат се кръгом и устите им едновременно блъвват мощен залп от пръдня. откъм уличката долита мъжки смях. отвръща им дрезгавият тембър на мъжкарана.

мъжкараната:

не ти се урежда въпросът, рунтав гъз. да живеят лудетините! повече власт за момичето от каван.

сиси кафри:

и повече късмет за мен. каван, кутхил и белтър...