Стефан Иванов's Blog, page 28

за какво говорим когато говорим за поезия

онова лято в сиатъл тя останала без работа. нямала пукната пара. човекът, за когото се готвела да се омъжи в края на лятото, карал офицерска школа. и той без пукната пара. но тя била влюбена в него, той бил влюбен в нея и тъй нататък. видяла във вестника: „ТЪРСИ СЕ четец за сляп човек“, и телефонен номер. позвънила, после отишла у тях и той я взел веднага. работила при слепия цяло лято. четяла му едно-друго, социални проучвания, репортажи от съдебната зала, такива работи. помогнала му да си п...

дни образци

ще взривя някого.

кого?

не мога да ти кажа.

защо да не можеш?

хората трябва да бъдат спрени.

защо мислиш така?

трябва да започнем отначало.

ти на някой конкретно ли искаш да сложиш край?

абе, няма значение на кого.

разбира се, че има. защо смяташ, че няма?

искам да кажа, че няма значение за компанията.

каква компания?

оная, за която всички работим.

ти за коя работиш?

за която и ти.

и те ли ти казват да взривиш някого?

ти си мислиш, че съм луд, нали?

мисля, че си сърдит.

моля те, да не ми говориш като на някой...

три от лятото

[image error]

снимката е на светла енчева

жената е актрисата катерина керемидчиева



[image error]



снимката е на яна лозева

[image error]

снимката е на надежда московска

if you’re fed up with imax or 3d

[image error]

кадърът е от филма poetic justice на холис фрамптън



филмът се състои

в половинчасово непоказване и неизобразяване

като се изключат масата кактуса чашата с кафе

и листата с изписани изображения и сцени

зрителят трябва да си представя

последното стихотворение на буковски

[image error]

през 1994-та

на 18 февруари

18 дни преди да почине

чарлс буковски праща първото си факс стихотворение

оказва се и последното му въобще

лесбийското тяло

[image error]

[image error]

[image error]

горните страници са от романа лесбийското тяло на моник витиг

партизанското име на министъра на културата

определено не е тимофеев

откритието е направено с помощта на паметника в докторската градина

илюстрация на спонтанна омраза

[image error]

преди време качих детска рисунка която ме натъжи

а вчера

рано сутринта излязох на пазар

главно за да си взема малини от магазина на отсрещната улица

и на земята

пред входа на кооперацията в която живея

намерих тази рисунка с пастели върху фиш за еврофутбол

на горната ако не се разчита е написано

чифут



на долната

/макар и двете да са долни/

освен кеф до взривения и горящ автобус

не си личи

но първо с химикалка е написано

смърт за евреите

смърт за циганите

не знам какво да напиша

не проумявам

има нещо толкова д...

преди да падне здрач

Ето го пак скелета на високомерието, върху който се опъва кожата на неувереността. И все пак, защо му е на умно и красиво момче да се стреми към скромни постижения?

Наистина достатъчно млад е, че да се спусне слепешката надолу по завоя; това е съвсем различно от драмите на възрастните, дори от драмите на средната възраст, когато върху намека за падение се простира сянката на сериозността, на раните, на простата, влудяваща невъзможност да останеш млад. Младостта е единствената еротична драма. Т...

климати

разказът е публикуван в настоящия брой на списание лик

- - -

Неродените деца израстват хубави като ябълки.

Димитър Воев

Хайде, казах, малък разбойнико, да излезем по хладината и да се разходим. Дълги години сме излизали рано, за да обикаляме из тихия квартал преди чалнатите да излязат от дупките си. Когато те плъзнат и стане горещо, се чувствам като снежен човек, който броди в пустиня. Не ща, отвърна, само ако разкажеш някой филм. Добре, така да бъде. Харесва му да слуша историите, които се прав...