зъби

Може да се каже, че чрез “Зъби” и след дебютната стихосбирка „Череша с гравитация“ Мирослав Христов смело отхапва от черешата и кара, подканя, приканва и читателите да си похапнат. В „Зъби“ той показва здрава и стегната захапка, с която здраво държи личното си парче поетика и като един чувствителен хищник не го пази егоистично само за себе си. Споделя го, иска да предизвика апетит, слюнкоотделяне, удоволствие и обмяна на вещества (литературни, бунтовни, любовни, присмехулни) и у други.

Това е...