Списание 360's Blog, page 53

Петимата от Суаг: семейно около света с тандемни велосипеди

СподелиShares Семейство Суаг в Аржентина

Те са семейство Суаг (Swag), родом от Австралия и си устройват не какви да е приключения, а приключения с тандемни велосипеди. Семейството им вече се състои от петима и включва Андрю Хюз, съпругата му Николá и техните три деца: Хоуп, Уилфи и най-малкото им дете, родено след тяхното приключение през 2019 г. (б.р. няма информация за името на последното им дете).

Андрю и Николá са педагози и страстни приключенци, които събират в едно любовта си към пътешествията с образователни инициативи.

През 2019 г. Хоуп и Уилфи, тогава малки деца, са били важна част от тяхното първо голямо пътуване, а новият член на семейството добавя още по-голяма динамика към бъдещите им приключения.

Вижте още: Бързи съвети за велоекспедиции на дълги разстояния

Приключението през 2019 г.: Обиколка на Австралия с велосипеди

През 2019 г. семейство Суаг (Swag) се впуска в изключително пътуване – обиколка на Австралия с тандемни велосипеди. Това едногодишно пътешествие обхваща приблизително 14 000 километра, изпълнено с предизвикателства и незабравими моменти. Тандемните велосипеди им позволяват да пътуват заедно ефективно, като същевременно укрепват работата в екип и семейната сплотеност.

По време на това пътешествие семейството преживява множество запомнящи се моменти. Един от тях е инцидент с Николá, която се наранява при падане на пътя. Това преживяване им напомня за непредсказуемостта на пътуването. Друг любопитен случай са емоционалните изблици на Андрю, причинени от физическото и психическо претоварване. Малките неща като изпуснатия от Хоуп бонбон в праха или ожулените колене на Уилфи също добавят нотка на ежедневни предизвикателства, характерни за едно такова необикновено приключение.

Вижте още: 14 000 километра с колела: От България до Мароко

Семейство Суаг в ЧилиОколосветското пътуване: Следващата голяма мечта

След успеха на своето първо приключение, семейство Суаг се впуска към нова амбициозна цел – обиколка на света с велосипеди. Тяхното околосветско пътешествие започва през февруари 2024 г. и е планирано да продължи около три години. Те ще прекосят различни континенти, култури и терени, споделяйки своите преживявания със света.

Към януари 2025 г. семейството е изминало приблизително 6000 километра, преодолявайки над 60 000 м положителна денивелация. Споделят, че пътуването им е насочено към „културно потапяне и образователно взаимодействие, с цел да вдъхнови хората чрез реални примери за глобално опознаване”.

Вижте още: 15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава

ВАржентинаМисия и цел

Основна мисия на семейството е съчетанието между образование и приключение. Те се стремят да вдъхновят ученици и учители, като предоставят информация за различни култури, географски факти и преживявания, които срещат по време на пътуванията си. Споделяйки своето приключение, те насърчават глобалната перспектива и страстта към ученето извън традиционната класна стая.

Защо учениците следват Swag Family?

Семейство Суаг желае да покаже, че светът може да бъде голяма класна стая, пълна с безкрайни възможности за открития. Учениците, които следват техните приключения, научават за света чрез истински истории, видеа и интерактивни уроци. Те придобиват глобална перспектива и разбират значението на културното разнообразие, устойчивостта и връзката между хората и природата.

Swag Family доказват, че пътешествията и образованието могат да вървят ръка за ръка. Чрез своите приключения те вдъхновяват хора от всякакви възрасти да следват мечтите си, да се изправят пред предизвикателствата и да разглеждат света като място за учене и растеж.

Снимки: facebook/swagfamilyhughes

Вижте още: Йоран Кроп: „Лудият швед“, който измина с колелото си 13 000 км, изкачи Еверест и се върна обратно още 13 000 км

СподелиShares

The post Петимата от Суаг: семейно около света с тандемни велосипеди appeared first on 360mag.

Световната купа по сноуборд посреща най-добрите алпийски сноубордисти в Банско този уикенд

СподелиShares

Най-добрите алпийски сноубордисти ще са в Банско за VISA FIS Световна купа по сноуборд алпийски дисциплини този уикенд, 18 и 19 януари 2025 г.

Курортът приема за четвърти път стартове от алпийския сноуборд. България ще бъде представена от най-добрите ни сноубордисти, начело с единствения българин носител на Световната купа на FIS Радослав Янков, световните шампиони при юношите Кристиан Георгиев, Петър Гергьовски и Тервел Замфиров и двукратния сребърен медалист от мондиала в Банско Александър Кръшняк. При жените заявени са Андреа Коцинова и Аглика Георгиева.

Преди този старт начело в класирането за голямата СК е Маурицио Бормолини (Италия) с 424 т., пред Багоца – 398 и Промерег – 386. Радо Янков е седми с 309 т. Тервел Замфиров е 34-ти с 32 т., а Петър Гергьовски е 37-и с 21. За малката купа в Паралелния слалом води Аунер с 219 т. Янков е 12-и с 88, а Гергьовски е 30-и с 21.

снимка: Miha Matavz/FIS

Световната купа в Банско ще бъде открита в петък с уникално шествие от хотел „Four Points By Sheraton“ до начална станция на кабинковия лифт.

Достъпът до трибуните и финална зона ще бъде свободен за всички гости на ски зона Банско.

Програма

Стартовете за Световната купа са Паралелни гигантски слаломи ще бъдат на Бъндеришка поляна:

В събота  от 9:00 ч. са квалификациите, а финалите започват в 13:00 ч.
В неделя квалификациите са с начален час 10:00, а финалите стартират в 14:15 ч.

Рейс директорът Виктор Гичев е споделил, че организацията е перфектна и пистата в Банско е готова за състезанията този уикенд.

Новини и подробности за програмата може да следите във Фейсбук събитието.

Радослав Янков / снимка: @mihamatavz

Преди дни, на 14 януари, България направи нов силен старт в Световната купа по алпийски сноуборд. В Бад Гащайн (Австрия) носителят на големия кристален глобус за 2016 г. Радослав Янков затвърди отличната си форма през сезона, заемайки шесто място в паралелния слалом на осветление.

За първи път във финалите на състезание от Световната купа влезе 19-годишният Петър Гергьовски, който миналата година стана световен шампион при юношите в Банско. Сега той зае 15-о място в крайното класиране.

Двамата преминаха успешно квалификациите, като Радо бе 4-ти, Петър – 14-и, а Кристиан Георгиев -­ 33-и в първия рън на квалификациите и 12 стотни не му достигнаха да влезе във втория.

СподелиShares

The post Световната купа по сноуборд посреща най-добрите алпийски сноубордисти в Банско този уикенд appeared first on 360mag.

Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска

СподелиShares Николай Петков на върха на Нанга Парбат (снимка: Дойчин Боянов)

Николай Петков е изкачвал два пъти първенеца на планетата. Той е и единственият алпинист в света, който е обходил трите ръба на Еверест – Североизточен, Западен и Югоизточен.

Все още активен катерач, днес той е изтъкнато име сред българските алпинисти и катерачи. Петков има в своя актив над 60 експедиции до емблематични върхове и стени по света. Автор е и на редица премиерни изкачвания.

Роден в Смолян, на 11 ноември 1958 г., Николай Петков започва да се занимава с алпинизъм през 1973 г. и бързо се утвърждава като един от водещите български катерачи. Участва в множество експедиции и изкачвания както в България, така и в чужбина, демонстрирайки изключителни умения и отдаденост към любимия спорт. По професия е електроинженер и софтуерен специалист, притежаващ научна степен „Доктор“. Баща на 4 деца.

Петков е бил част от екипа на експедиции, осъществили едни от най-големите постижения на българския алпинизъм – Еверест по Западния гребен (1984), Южната стена на връх Комунизъм (1986), изкачването на Транго Тауър (1998) и други. Сред богатия му актив са: Първи зимни изкачвания по северните стени на Матерхорн и Айгер в Алпите, Първо изкачване на България в Патагонските Анди – Фиц Рой, първо българско изкачване на първенеца на Андите Аконкагуа, включително по 3000-метровата Южна стена, първо българско изкачване на Маккинли (Денали) в Северна Америка и др.

В началото на 2024 г. той издаде и книгата „Западният гребен на Еверест“. Свързахме се с него, за да разберем повече за неговите върхове и избори в един живот, посветен на катеренето и алпинизма.

Николай Петков по „Парфюм бейби“ 7b+, пещерата Проходна, 2014 г. Снимка: Мила Печенякова Вие сте от Смолян. Защо катерене, а не ски? Или друг спорт.

Смолян е прекрасен град, но на практика не съм живял там. Баща ми е бил военен и съм се родил там, след което веднага са се преместили в друг гарнизон. Родителите са ме водили в планината, включително на Мусала, но първите ми същински планински и катерачни приключения започнаха в училище, заедно с Иван Масларов, с който бяхме в един клас. Защо не друг спорт – може и да е случайно, но обявата на ТД „Планинец“ тогава ни привлече, а и бащата на Иван беше активен планинар. На тази възраст човек е отворил очи за невероятни приключения.

Кое е водещото, когато избирате къде да се катерите?

За мен най-важното е откривателството. Независимо дали са далечни планини, Рила, Пирин или Стара планина, 1000-метрова стена, висок връх или 20-30 метрова скала. Откривателството е в основата на алпинизма. То го движи и до ден днешен.
Другото, което ме движи при избор на цел, е собственото предизвикване – новата трудност, с която да се преборя. Това ме движи и до днес. Сега не мога да отворя нова категория на трудност в световен мащаб, само единици могат това, но за себе си полето нагоре е необятно. И това е страхотно, кара ме всеки ден да съм жив.

Николай Петков по Северната стена на Чима Овест в Доломитите, с Кирил Досков, 1984 г. Снимка архив на Н. Петков Какво Ви привлича най-силно в катеренето? Може би рискът? Казвате, че той „уплътнява изживяването“.

Аз по-горе казах, но да – рискът не е целта, а по-скоро съпътства и „уплътнява“ изживяването. В по-голяма степен той е неотменна част от алпинизма, особено когато се правят високи постижения. И тогава идва опитът и късметът – ако ги нямаш, умираш твърде рано. Това е истината. Оценката и контролирането на риска е най-трудната част от катеренето и алпинизма.

Инстинктът за самосъхранение е свързан с определена доза страх. Приятели ли сте с него (страха)?

Страхът е като опонент на риска. Също като него най-важно е да можеш да го контролираш, за да не се превърне в паника и погрешни действия. Когато имаш страх и го контролираш, той може да те предпази от погрешни действия. Но може и да не те предпази. Като цяло сме приятели, да. (усмихва се)

Към връх Академия на о-в Ливингстън (снимка: Bulgarian Antarctic Expedition: Summits of Tangra Mountain) Успявате ли да погледнете живота си отстрани? Какво виждате в тези 51 години катерене?

За мен катеренето, алпинизмът и планините осмислят живота ми. Аз дори се чудя какво им е на хората, които не практикуват тези активности, какво правят извън оцеляването. Да, знам че има алтернативи, но нито за миг не съжалявам, че съдбата ми отреди този живот. Харесвам начина, по който изживях живота си досега. И съм благодарен на съдбата си, че още съм жив. Реално трябваше да съм умрял.

Ако допуснем, че катерене не съществува, кой друг спорт бихте избрал?

Не мога да си го представя това. Няма да е моторизиран или на маса. Може би пак планини и ходене (сега модерно го наричат скайрънинг). Няма да забравя какво удовлетворение имахме с Иван когато направихме скоростно зимен траверс Рила – Пирин или плановете ни за рекорд по билото на Стара планина.

Стига ли един живот, за да изкачите всички върхове, които искате?

Не, за съжаление. Това е едно от нещата, в които съм се обезсърчил, като виждам с каква скорост минава времето. Но все още опитвам. Най-голямото ми разочарование от живота е, че най-интересните експедиции, които съм планирал, са изисквали прекалено много средства, които не притежавам. И в някакъв момент ми омръзна на чукам по чужди врати и изтривалки, за да ги търся. Така темпото спадна – но какво да се прави…

Николай Петков на Еверест, отдясно е снимката с куклите на Тримата глупаци (Снимки: архив на Николай Петков и Кирил Досков) Искам да Ви върна към 1984 г. Разкажете как „впечатлихте“ комисията по подбора на участниците в експедицията. Сега смятате ли, че сте поели голям риск?

Тази комисия беше цял треньорски съвет и трябваше две години непрекъснато да я впечатляваме. То не бяха тестове и изследвания. Преломните моменти бяха два. Единият, когато с Иван и Любо направихме първо зимно в Алпите на Северната стена на Матерхорн, вероятно това е направило силно впечатление. Второто е, когато искаха да ме отрежат заради очите, но тогава прочутият професор Дъбов (вече покойник) написа заключението: „миопия симплекс, без изменение на очните дъна“.

(б.р. След Матерхорн (4484 м), изкачва и първенеца на Европа Елбрус (5642 м), и Пик Ленин (7134 м).)

Кирил Досков на Еверест. Снимка: архив на Н. Петков и К. Досков Беше ли трудно да напишете книгата „Западният гребен на Еверест“?

По-скоро началото беше по-трудно, докато изкристализира какво точно да съдържа. След това аз, като изявен работохолик, не станах от компютъра, докато не я видях в завършен вид. Но ми отне доста месеци с намалено време за катерене. (смее се) Като цяло съм доволен, че изчистих съзнанието си от някои натрупали се мисли по отношение на тази експедиция. Надявам се да е полезна за историята.

В някои интервюта посочвате грешки в Експедицията през 1984 г. Имахте ли възможност да ги изкажете още „по онова време“? Коя, според Вас, е основната грешка?

В книгата тази тема е подробно засегната, не е правилно с две думи да се изчерпа този въпрос, и затова, ако някой се интересува, по-добре да прочете книгата. Там има мнението на повечето от все още живите участници. Но очевидната и основна грешка е времето и начинът на провеждане на първата атака на върха, довела до трагичната смърт на един от нас, както и риск, и поражения за други.

Вижте още: Българският траверс на Еверест

Обща снимка на Българската експедиция за Еверест, 14 май 1984 г., денят, в който експедицията напуска базовия лагер. На снимката липсват Христо Проданов и Методи Савов (снимка: личен архив на Николай Петков) Алпинистът Йост Кобуш прави опит за соло изкачване по Западния гребен. В един свой пост той изглежда намеква, че вашата експедиция е била прекалено улеснена. Как ще го коментирате? 

Следя с интерес изявите от няколко години на Кобуш. Неговата цел, странно, но не е да изкачи върха, а да постави „височинен рекорд“. Т.е. той е наясно, че не може да изкачи Западния гребен, дори като целта му всъщност не е Западният гребен, а е Кулоарът на Хорнбайн. Човек трябва да се усеща, когато прави нелепи сравнения, каквото той се е изпуснал да направи. Споменал е годината 1984 – незнайно защо точно тази година, след като 1979 и редица други години са свързани с тежки експедиции, каквито са се правили по онова време. Всичките, а те са доста, описани в книгата, използват един и същи начин да изнесат багаж по една 100-метрова отвесна стена на Лхо Ла. А именно – с ръчна лебедка. Подчертавам ръчна. Ако Кобуш си мисли, че е много лесно – се е объркал. Освен това, тогава тези експедиции са избрали този път, поради това, че много хора трябва да изминат този път, и път вдясно е бил прекалено опасен, за да се рискува животът им. Пожелавам на Кобуш да предизвика себе си на нивото, което ще го задоволи – него, а и спонсорите му. (усмихва се)

В едно интервю казвате, че за Вас алпинизмът е там, където се катери, а не където се ходи. Какви са мислите и чувствата Ви, когато гледате снимките от масовото изкачване на Еверест?

Когато аз започнах да се занимавам с алпинизъм, той беше неразделна част от катеренето, бяха синоними. Сега под алпинизъм започна да се разбира и ходенето по високи върхове, обезопасено с въжета до самия връх. Това прави разликата. Както казваше един мой добър приятел на шега: „Пуснете ми въже и ще мина отвсякъде“. Дори лифтове да направят до Еверест, или подземна железница, като на Юнгфрау в Алпите, винаги ще останат и луди глави, които ще откриват нови пътища и предизвикателства.

Николай Петков на връх Лясковец, о-в Ливингстън, 2016 г. – измерване с двучестотен GPS. На заден план е Голям Иглен връх. Снимка: Дойчин Боянов. Имате интересна снимка с кукли на Тримата глупаци. Каква е историята?

Лично Доньо Донев ни ги даде. Аз и Кирил, а третия „глупак“ беше Любомир Илиев. По онова време тази анимация беше популярна и поучителна.

Изхождайки от опита си, кои три неща бихте посъветвал хората, които са в началото на катераческия си път?

Да следват собствения си път и мечти. И да не забравят, че това е само игра, макар понякога игра на живот и смърт. Много е важно, че играта изглежда безсмислена – това отличава човека от животните.

* * *

ПОСТИЖЕНИЯ ЕВЕРЕСТ – 1984

През 1984 г. Николай Петков е част от българската национална експедиция , която осъществява първото българско изкачване на връх Еверест (8848 м) по Западния гребен – маршрут, известен със своята техническа сложност и опасности. Западният гребен е на границата между Непал и Китай, и освен това е на граница на планинската верига. Там минават много сериозни ветрове и това го прави труден за изкачване.

Целта е участниците в експедицията да станат първите българи, изкачили най-високия връх на планетата, при това по възможно най-трудния път нагоре – по Западния ръб, наричан още „Жестокия път“. Дотогава само една югославска експедиция е успяла да направи това, през 1979 г. След българите това изкачване не е повторено и до днес.

От българската група до върха стигат петима алпинисти – Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков. Пръв, на 20 април 1984 г., на Еверест се качва Христо Проданов, за жалост той загива на слизане от него. На 8 май купола на света достигат и Савов, и Вълчев, а ден по-късно се качват Петков и Досков. Те успешно преминават по Западния ръб, а после слизат по Югоизточния. Успехът на експедицията е небивал и е определен като най-голямото спортно събитие за България през 20 век.

Вижте още: Западният гребен – най-трудният път към Еверест

Към връх Комунизъм през Великото памирско плато, 1983 г. Снимка: архив на Николай Петков Еверест х 2

Николай Петков изкачва повторно Еверест, 20 години по-късно – през 2004 г., когато в рамките на нова национална експедиция достигна върха, този път от север (Тибет), по Североизточния ръб.

По този начин Петков става първият и единствен досега алпинист, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен. Осемхилядници

През последвалите десетилетия Петков осъществява още стотици изкачвания на различни места. Сред тях на още три осемхилядника:

Дхаулагири (8167 м), Хималаи, Непал, 1989 г.: Разузнавателна експедиция с пълен обход на масива.Дхаулагири (8167 м), 25 септември 1997 г. – Първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил, заедно с Тончо Тончев.Броуд пик (8047 м) – ръководител на национална експедиция, до 7350 м – поради пристигане на мусона, атаката е прекратена.Нанга Парбат (8126 м), Хималаи, Пакистан, 2006 г.: Второ българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов.Гашербрум I (8080 м), Каракорум, Пакистан/Китай, по маршрут през Японския кулоар – първо българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 г. Николай Петков има и шест изкачвания на върхове над 7000 метра. Връх Комунизъм (7495 м) – днес Исмаил Самани, Памир: Две изкачвания – през 1983 г. и 1986 г. (по трудната Южна стена).Връх Ленин (7134 м) – днес Ибн Сина или Авицена, Памир: Три изкачвания.Хан Тенгри (6995 или 7010 м), Тяншан: Изкачване през 1998 г.Николай Петков в края на южната стена на Аконкагуа, 1988 г. (Снимка: архив на Николай Петков) „Седем върха“

Петков става първият българин, изкачил 6 от 7-те континентални първенци. До 1988 г. той вече е изкачил Еверест (най-високата точка на Азия), а също и първенеца на Европа, Елбрус. В периода 1988 – 1992 г. Николай Петков се изкачва на четири от оставащите му пет континентални първенци:

Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по нормалния маршрут – първо българско изкачване, заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски (десетина дни по-късно и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и варианта на Меснер, заедно с Иван Масларов и Кирил Тафраджийски);Маккинли (6194 м) / Денали, Аляска, първо българско изкачване, 27 юни 1988 г., заедно с Иван и Мариана Масларови, и Иван Луканов;Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 г., заедно с Иван Масларов;Джая (4884 м) на о. Нова Гвинея, Океания – първо българско изкачване и едно от първите изобщо, през 1992 г., заедно с Владимир Нешев.

До достигане на пълната колекция от т.нар. „Седем върха“ (Seven Summits) му остава единствено първенецът на Антарктида, вр. Винсън.

Постижения от другите високи планини по света: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 г.;Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 г.;Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г.;Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г.;Транго Тауър (6257 м) или Безименната кула в Каракорум, по Словенския маршрут, през 1998 г.Изкачване на Фиц Рой в Патагонските Анди, по аржентинския маршрут, 1991 г. Снимка: архив на Николай Петков Бигуол катерене и прокарване на маршрути:

Николай Петков е известен с изкачванията си на големи стени (бигуол) по света. Сред тях са северната стена на Айгер през зимата на 1985 г. и „Американ Директ“ (американския тур) на Пти Дрю, изкачен за 10 часа през 1984 г., както и „Анук“ по Пти Жорас, ръбът Френе на Монблан и др. В Доломитите – известните северни стени на Чима Грандем Чима Овест, Чима Пикола, Мармолада, Чивета и др.

Има забележителни изкачвания в Кавказ – скоростни изкачвания на стените на Донгузорун, Волна Испания, МНР, премиера по стената на Шхелда и др.
През 2007 г. посещава и меката на бигуол катеренето – Йосемитите, като, наред с другите изкачвания, преминава емблематичните „The Nose“ на Ел Капитан. През 2002 г. прави премиерно изкачване в Гранд каньон в САЩ.

Вижте още: Да се изкатерим с Алекс Хонълд по Ел Капитан на 360°

Николай Петков, Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на връх Симеон, в планината Тангра на о-в Ливингстън, януари 2017 г. Снимка: архив на Хазърбасанов Катерене в планината Тангра на о-в Ливингстън

Петков участва в български експедиции до Антарктида, в периода 2014 – 2017 г. Там реализира изкачвания в планината Тангра на остров Ливингстън, които допринасят за утвърждаването на българското присъствие в антарктическите изследвания.

Проектът „Върховете на Тангра планина“ е част от научно-изследователската работа на Българска Антарктическа експедиция. Основна задача е изкачването на неизкачвани дотогава върхове в главното било на планината Тангра. От 10 декември 2014 до 28 януари 2015 г., заедно с Дойчин Боянов изкачват върховете Голям иглен връх и връх София (първи изкачвания въобще), осъществено е и второ изкачване на вр. Лясковец от главното било на планината и редица по-ниски върхове и главни коти в периферията на Тангра планина. При експедицията от 11 декември 2016 до 26 януари 2017 г., отново с Боянов, изкачват вр. Фризланд, по нов маршрут през северния гребен, вр. Лясковец, вр. Академия, вр. Симеон (първо изкачване въобще).

Вижте още: Изкачване на връх Борис

Изкачване на стената на връх Левски, Долината Кхане, Каракорум, 2012 г. от Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов. Снимка: архив на Н. Петков Николай Петков катери и сега, на 66 години

Той все още се занимава активно и със скално катерене, има в актива си стотици прокарани маршрути и премиерни изкачвания.

Днес, когато е вече на 66 години, Петков споделя:

За мен алпинизмът все още е „наркотик“, който ме влече към планините отново и отново.

Николай Петков е активен в организирането на катерачни събития и фестивали, като споделя опита си и вдъхновява новото поколение алпинисти. Той често е участник и лектор на Банско филм фест, където представя своите изкачвания и експедиции.

КНИГИ

Първата книга на Петков е „От Матерхорн до Еверест“, 1985 г., а след това в съавторство с Кирил Досков – „Мепал, Хималаи, Еверест“, 1986 г. През 1987 г. – „Враца – Алпийски маршрути“ (с Иван Масларов), а през 2014 г. и 2020 г. – „Враца – катерачен гидовник“.

„Западният гребен на Еверест“ излиза 40 години след първата българска експедиция до най-високия връх на света 40 години след първата българска експедиция до Еверест, Николай Петков написва книгата „Западният гребен на Еверест“ За нея той казва:

„Книгата е нов прочит на събитията от 1984 г., на изкачванията по Западния гребен преди това и опитите след това. Има много нови данни, появяват се записаните радиосеанси и разговори по време на самата експедиция. За първи път са публикувани и доста снимки отвисоко, горе, по гребена. Като жива нишка в повествованието са вплетени над 10 интервюта, които редакторът на книгата – Таня Иванова, направи с участниците в експедицията, и това е много ценно, защото показва поглед от далечината на тези 40 години върху експедицията, определена от журналистите като „най-важното спортно събитие за България на XX век“.

Книгата съдържа над 150 фотографии и графики. Може да бъде закупена онлайн на https://eshop.climbingguidebg.com/, както и в алпийските магазини.

Николай Петков поддържа безкрайно полезния за всички, занимаващи се с катерене, сайт – climbingguidebg.bg.СподелиShares

The post Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска appeared first on 360mag.

Нито ден без бягане! Какво представлява предизвикателството Run streak

СподелиShares Джон Съдърланд не е пропускал нито ден без бягане в продължение на 55 години, 7 месеца и 6 дни / Снимка: marathonhandbook.com

Колко дни най-много сте бягали последователно? Ако приемате бягането за сериозно занимание, то едва ли имате дълга последователност от дни, в които го практикувате. А знаехте ли, че съществува световна организация (както и местни), която води класация за най-дълга последователност от ежедневни бягания?

Да, има такава и наскоро водачът в класацията на Streak Runners International официално сложи край на бягането. Джон Съдърланд от Вашингтон, Юта, е бягал всеки ден в продължение на 55 години, 7 месеца и 6 дни. Това прави 20 309 дни и над 320 000 километра.

Според публикация на Streak Runners International във Facebook, 74-годишният журналист и треньор по бягане Джон Съдърланд, е достигнал момент, в който вече не е в състояние да бяга.

Съдърланд започва своята поредица на 19-годишна възраст, на 29 май 1969 г., и продължава да бяга, независимо от времето, нараняванията или други препятствия, до 31 декември 2024 г. През 2022 г. той изпреварва легендата на маратона Рон Хил и става носител на титлата за най-дългата поредица от ежедневни бягания в историята.

Сега рекордът на Съдърланд от 55 години, 7 месеца и 6 дни остава като най-дългата приключила поредица в света.

В имейл до Streak Runners International (SRI) и United States Running Streak Association (USRSA), Съдърланд пише:

„Започнах да бягам на 1 януари 1968 г., а поредицата ми започна на 29 май 1969 г. Последното ми бягане беше на 31 декември 2024 г. През 2024 г. пробягах 625 мили. Общият ми пробег за живота е 202 420 мили. Имам огромно уважение към всички, свързани с USRSA, и бягах, колкото можех. Консултирах се с няколко лекари за проблема си. Когато се опитвам да стана и да бягам, бързо се изморявам. Никой от лекарите не можа да ми каже каква е причината.“

Въпреки че поредицата приключва, Съдърланд остава свързан с бегаческата общност, като тренира местни гимназиални отбори по крос-кънтри в родния си щат Юта.

Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число

Кой е Джон Съдърланд

Животът на Джон Съдърланд не се определя единствено от неговата поредица от ежедневни бягания. Той е имал ярка кариера като музикален журналист, като е общувал с някои от най-големите имена в рокендрола.

Любопитен факт е, че Съдърланд е помогнал на Metallica да намерят нов басист, като препоръчва Джейсън Нюстед, който свири с бандата в продължение на 15 години.

„Говорих с Ларс [Улрих], а те си търсеха човек. Бях известен като човекът, който познава всички музиканти в Лос Анджелис, и предложих Джейсън Нюстед. Той остана с тях цели 15 години.“ –  споделя той пред Newsweek.

Освен с журналистическата си кариера, Джон е направил дал принос в света на бягането като треньор. Той е тренирал крос кънтри и лекоатлетически отбори в различни гимназии.

Поддържането на толкова дълга поредица не е било без предизвикателства. Джон е преживял множество травми, включително 10 счупени кости и две артроскопски операции на коленете. Но като всеки упорит бегач, той продължава да бяга всеки ден, дори ако това означава да промени темпото или разстоянието, за да се адаптира към възстановяването си.

Поредицата на Съдърланд може и да е приключила, но неговата история ще се помни както от бегачите, така и от онези, които никога не са бягали. За него не e било въпрос само за числата — въпреки че 20 309 дни е наистина поразителна статистика — а за неговата непоколебима отдаденост да прави нещо, което обича, всеки ден, независимо от препятствията, които животът му е поднасял.

Вижте още: Бягане VS Зима

Бягане през зимата / снимка: myhealth.orgКласацията за последователни дни с бягане

Въпреки че Съдърланд достига дължина на поредицата, която никой друг мъж или жена не е постигал досега, неговата конкуренция е съвсем близо зад него. Настоящият лидер сред активните бегачи с поредици е 80-годишният пенсиониран треньор по крос-кънтри и лека атлетика Джим Пиърсън от Меривил, Вашингтон. Пиърсън започва своята поредица на 16 февруари 1970 г. и бяга всеки ден вече 54 години и 11 месеца, изоставайки само с 255 дни зад Съдърланд.

Как да се включите в предизвикателството Run streak

Според Streak Runners International (SRI) и United States Running Streak Association (USRSA), официалната дефиниция за „run streak“ изисква бягане на поне една миля (1,61 километра) всеки календарен ден. Това може да се осъществи на шосе, трейл, бягаща пътека или друга повърхност.

За да бъде призната поредицата, бегачите трябва да попълнят и подпишат Формуляр за сертифициране на поредицата (Streak Certification Form), който се изисква за вписване в списъците на активни или приключили поредици. Важно е да се отбележи, че поредицата трябва да продължи поне една година, за да бъде включена в тези списъци.

Що се отнася до доказването на ежедневното бягане, процесът разчита основно на честността на участниците. Няма изискване за предоставяне на GPS данни или други технологични доказателства. Въпреки това, много бегачи използват лични дневници, приложения за проследяване на бягания или социални медии, за да документират и споделят своите постижения, което може да служи като допълнително доказателство и мотивация.

Вижте още: Ще има ли полза, ако бягаме само веднъж седмично?

Важно е бегачите да бъдат внимателни и да слушат тялото си, за да избегнат наранявания, особено при дългосрочни поредици. Препоръчва се включването на дни с по-леки бягания или дори бързо ходене, за да се осигури необходимото възстановяване и да се поддържа устойчивостта на поредицата, съветват от Streak Runners International.

източници: marathonhandbook.com, fleetfeet.com,

СподелиShares

The post Нито ден без бягане! Какво представлява предизвикателството Run streak appeared first on 360mag.

Българи акостираха на най-недостъпния остров в района на Западна Антарктида

СподелиShares Българските изследователи, стъпили на брега на остров Смит, Западна Антарктида

На 10 януари 2025 г. две лодки „Зодиак“ от кораба „Св.Св. Кирил и Методий“, осигуряващ логистичната и научна работа на 33-та Българска антарктическа експедиция, са успели да акостират на 10-метров каменист плаж на о-в Смит, с надвиснал над него ледник.

С проучвателна мисия на брега стъпват командирът на кораба кап. II ранг Радко Муевски, кап. II ранг Николай Данаилов, кап. III ранг Станислав Бочев, лейтенант д-р Мария Якова – лекар на кораба и проф. Любомир Иванов от Българнски Антарктически институт. На място те са взели няколко проби за геоложки изследвания и са извършили подготовка за планираното за след месец широко изследване на скалите на острова.

Остров Смит, Западна Антарктида / снимка: Bulgarian Antarctic Institute

По данни на Bulgarian Antarctic Institute остров Смит е най-високият, най-недостъпният и най-малко изследваният остров в района на Западна Антарктида. На недружелюбните му брегове досега са успели да акостират едва няколко експедиции. Изследването на този все още непознат за науката остров е една от целите на 33-та българска експедиция.

снимки: Bulgarian Antarctic Institute

СподелиShares

The post Българи акостираха на най-недостъпния остров в района на Западна Антарктида appeared first on 360mag.

Хората зад марките: Рикардо Касин

СподелиShares Рикардо Касин / снимки: Sconosciuto, Wikipedia

Рикардо Касин е една от емблематичните фигури в света на алпинизма. Роден на 2 януари 1909 година в Сан Вито ал Торе, малко селце в италианската провинция Удине, Касин прекарва детството си в скромни условия. Баща му емигрира в Канада, за да издържа семейството, но умира при трудова злополука в мината, в която работи. Това принуждава младия Касин да напусне училище на 12-годишна възраст и да започне работа като ковач, за да помага на семейството си.

Първи стъпки в катеренето и алпинизма

Въпреки тежкия си старт в живота, Касин открива любовта си към планините, когато като млад се премества в Леко, град в подножието на Алпите, където работи в завод за стомана. Започва да се занимава с бокс и също така да ходи в околните планини при всеки свободен момент. Налага се да избира между бокса и катеренето и той избира катеренето. В Леко се присъединява към алпийския клуб „Групо Рагни ди Леко“ (Групата на паяците от Леко). Катеренето и алпинизмът бързо стават не само негово хоби, но и негова съдба. Усъвършенства уменията си в масива Grigna около Леко. Касин е самоук катерач – учи се от опит и експериментиране, изследвайки стените на местните планини.

Легендарни изкачванияЧивета (Чима Овест ди Лаваредо)

През 1935 година Рикардо Касин започва да печели международно внимание с първото си голямо постижение – изкачването на северната стена на Чивета в Доломитите (Чима Овест ди Лаваредо – по северното ѝ ребро), считана за една от най-трудните стени в региона. Това легендарно изкачване прави заедно с Джино Еспозито и Марио Делла Торре. Изкачването им е смятано за изключителен подвиг, който изисква както физическа сила, така и техническо майсторство.

През следващите години Касин се превръща в един от водещите алпинисти на своето време, извършвайки поредица от първи изкачвания, които остават в историята.

Вижте още: Росен Аначков и Станислав Атанасов изкатериха един от най-трудните маршрути на Чима Гранде

Касин на ключовия преход от неговия маршрут по северната стена на Cima Ovest di Lavaredo / снимка: Vittorio Ratti, WikipediaПиц Бадиле

Сред най-значимите му постижения е изкачването на североизточната стена на Пиц Бадиле, в швейцарските Алпи, през 1937 година – маршрут, който днес носи името му („Тура на Касин“). Това изкачване е пример за неговата издръжливост и иновативен подход към катеренето. В изкачването той не е сам, екипът включва: Виторио Рати, Марио Молтени, Джузепе Виалерио, Бартоломео Рикчи.
Този труден маршрут дотогава е смятан за невъзможен. По време на изкачването времето рязко се влошава, което допълнително затруднява задачата. За съжаление, Молтени и Рати умират от изтощение и хипотермия по време на слизането. Това придава трагичен нюанс на иначе героичното постижение.

Рикардо Касин: изкачване на Пиц Бадиле / снимка: Sconosciuto, Wikipedia

Днес този маршрут е официално известен като „Тура на Касин“ (Cassina Route) и е едно от най-известните и класически предизвикателства за катерачите в Алпите. Рикардо Касин доказва за пореден път своите необикновени алпийски умения 50 години по-късно, като изкачва същия този маршрут отново на 78-годишна възраст, при това двукратно.

Гранд Жорас

През 1938 година Касин прави още едно впечатляващо изкачване – северната стена на Гранд Жорас в Алпите, маршрут, който също носи неговото име. Това е едно от най-забележителните постижения на Рикардо Касин и е ключов момент в историята на алпинизма.

Северната стена на Гранд Жорас в масива Монблан е една от най-емблематичните и най-трудните алпийски стени. Преди 1938 г. стената е смятана за непристъпна и се е разглеждала като едно от трите големи предизвикателства в Алпите, наред със северните стени на Айгер и Матерхорн.

Заедно с доверените си партньори и опитни алпинисти Луиджи Еспозито (Luigi Esposito), известен още като Джино и Уго Тицони (Ugo Tizzoni), и тримата, част от италианския отбор и вече добре сработени като екип, подхождат към стената. Маршрутът им (Реброто Уокър, Walker Spur) е директно изкачване към върха Поант Уокър (4208 м) , най-високия от върховете на Гранд Жорас.

Вижте още: Благовест Цолов за Алпите и стените на Гранд Жорас

Касин (в центъра) с Уго Тицони и Джино Еспозито при завръщането им от Поант Уокър / снимка: Sconosciuto, Wikipedia

Изкачването:
Експедицията стартира на 4 август 1938 г. в изключително предизвикателни условия. Стената е известна със своята ронливост, стръмни и ледени участъци, както и непредсказуемите метеорологични промени. Основните предизвикателства включват: смесен терен от скали и лед, който изисква прецизно движение; вертикални и надвесени участъци, които затрудняват напредъка; продължителни пасажи с висока експозиция и почти никакви възможности за безопасно спиране.

Въпреки неблагоприятните метеорологични условия и студа, екипът успява да запази концентрация и спокойствие. На 6 август 1938 г. Касин, Еспозито и Тицони достигат върха след три дни изтощително катерене. Техният успех е огромен пробив в алпинизма и се счита за едно от най-впечатляващите постижения в Алпите.

След това изкачване маршрутът, прокаран от Рикардо Касин и неговия екип, е наречен на негово име – „Via Cassin“. Този маршрут става класически и е едно от най-желаните предизвикателства за алпинисти по света.

Изкачването на Гранд Жорас през 1938 г. поставя началото на нова ера в алпинизма. Маршрутът на Касин става еталон за трудност и техническо катерене, а успехът му е вдъхновение за много поколения алпинисти.

Една година по-късно Касин и Тицони изкачват нов маршрут по северната стена на Агюи дю Лишо (Aiguille de Leschau).

Вижте още: Моменти от историята на най-важните европейски алпийски клубове

1939: Касин на северната стена на Агюи дю Лишо / снимка: Wikipedia

Рикардо Касин продължава да бъде активен в алпинизма и след този подвиг, а неговият принос към развитието на катеренето остава несравним.

Маршрутите, които носят името на Касин, са наречени така в чест на неговата водеща роля и принос към техните изкачвания, макар че той винаги е бил част от екип. Това е стандартна практика в алпинизма, особено когато даден катерач или водач е основната фигура, която определя стратегията и поема риска. В случая с Пиц Бадиле маршрутът официално носи неговото име, докато за други негови изкачвания това не е така (например северната стена на Чивета).

Изкачванията са важни не само за кариерата на Рикардо Касин, но и за историята на алпинизма като цяло. Те демонстрират иновативен подход към катеренето, висока издръжливост и способност за справяне с най-неблагоприятните условия. Касин и партньорите му прокарват нови стандарти, които вдъхновяват бъдещите поколения катерачи.

Вижте още: Симон Гитл с ново зимно соло – по исторически маршрут на Меснер в Доломитите

Втората световна война

По време на Втората световна война Рикардо Касин се бие на страната на партизаните срещу германските окупатори. На 26 април 1945 г., Касин, който води партизански отряд, заедно с Виторио Рати (който го е придружавал при няколко първи изкачвания) се опитват да спрат група германски войници да избягат към Валтелина и Санкт Мориц, и тогава Рати е застрелян. Касин е награден за действията си в партизанското движение.

Участие в експедиции

След Втората световна война Касин продължава да разширява границите в алпинизма, като участва в международни експедиции.

Касин е подготвял и трябвало да участва в италианската експедиция, направила първото изкачване на К2 в Каракорум през 1954 г., но Ардито Дезио, главният ръководител на експедицията на Италианския алпийски клуб, предпочита Касин да не участва. Предлогът е, че медицинските изследвания на алпиниста показват „порок на сърцето“. Касин остава дълбоко разочарован, разбирайки, че са се възползвали от уменията му за организацията на експедицията, но други ще спечелят славата. След това Касин се концентрира върху това сам да организира и ръководи експедиции.

Рикардо Касин (първият вляво) през 1958 г. с членове на ръководената от него експедиция Гашербрум IV / снимка: Fosco Maraini, Wikipedia

Една от най-известните е експедицията му до Гашербрум IV в Каракорум през 1958 година. Първото изкачване на Гашербрум IV (североизточния ръб) е реализирано от Валтер Бонати и Карло Маури, на 6 август 1958 г. Говата Касин е лидер на екипа и макар че не стъпва на върха, той е отговорен за организацията на експедицията, подготовката на екипа и ръководството на тактическите решения, които правят успеха възможен.

Касин е организатор и ръководител и на експедиция, която изкачва Джиришанка в Андите през 1969 г.

Алпинистът е един егоист и той би искал да изкачи всичко. Въпреки това в живота трябва да се задоволяваш и от малкото, което имаш,

– казва Рикардо Касин.

От алпинизъм към иновации в екипировката

През 1947 година Рикардо Касин основава компания за производство на планинска екипировка, която носи неговото име. Неговият опит като катерач и ковач му позволява да създава екипировка и инвентар, които са едновременно функционални и надеждни. Сред най-значимите му достижения са усъвършенстването на клиновете, карабинерите и ледените брадви. Тези продукти бързо печелят признание сред катерачите по целия свят.

С годините компанията „Касин“ се превръща в символ на качество и иновации. Неговата екипировка се използва както от професионални алпинисти, така и от любители. Днес марката „Касин“ е част от по-голяма компания, но наследството на Рикардо остава живо в продуктите, които продължават да се произвеждат.

Вижте още: Качество от Доломитите

Касин през 1987 г., на 78-годишна възраст, по време на повторение на маршрута, който той отваря на Бадиле петдесет години по-рано / снимка: Sconosciuto, WikipediaПоследни години и наследство

Рикардо Касин остава активен в алпинизма и бизнеса си до напреднала възраст. Дори на 78 години той продължава да катери и да участва в експедиции.

През 1987 г., по случай 50 години от първото изкачване на североизточната стена на Пиц Бадиле, Касин го изкачва отново, когато вече е на 78 години. Неговият приятел, режисьорът Фулвио Мариани, който искал да го заснеме, не успява, тъй като Касин не му бил казал кога ще прави изкачването, затова Касин доброволно се съгласил да го направи отново. После пред журналисти посочил, че второто повторение не се брои, защото на върха са го взели с хеликоптер.

Касин продължава да се изкачва до 80-годишна възраст. Той умира в Леко на 6 август 2009 г., малко след като отбелязва своята 100-годишнина.

Рикардо Касин оставя огромно наследство – не само като алпинист, но и като визионер в развитието на планинската екипировка. Неговият живот е пример за това как страстта и упоритостта могат да преодолеят всяко препятствие. Днес името му е неразривно свързано със света на алпинизма, вдъхновявайки поколения катерачи и планинари.

Вижте още: 94-годишният катерач Марсел Реми с ново постижение

СподелиShares

The post Хората зад марките: Рикардо Касин appeared first on 360mag.

Пещера „Голяма Гарваница“

СподелиShares Пещера „Голяма Гарваница“ (снимка: Габриела Стоянова, Фейсбук)

Пещерата „Голяма Гарваница“ е най-голямата естествена карстова пропаст в България. Намира се в Деветашкото плато, близо до с. Горско сливово, общ. Летница, на 50 км от Ловеч. Тя е популярна сред туристите и любителите на природата със своя внушителен вход и дълбочина над 60 метра.

Тип и образуване:

Голяма Гарваница е вертикална пропастна пещера, образувана в карстови варовикови скали. Тя е резултат от дългогодишна ерозия и разтваряне на варовика от водни потоци, което е довело до формирането на дълбок отвес и подземни галерии.

Размери и структура:

Пещерата има дължина от 275 метра и дълбочина над 60 метра. Входът е с внушителни размери, наподобяващ земно гърло, и води към почти отвесна метална стълба, която позволява на посетителите да слязат в пещерата. Въпреки че пещерата не е особено разклонена, тя предлага впечатляващи подземни пространства.

снимка: Елена Иванова (Друми в думи) / ФейсбукЖивот в пещерата:

В Голяма Гарваница гнездят хайдушки гарги, което е дало и името ѝ. Няма данни за наличие на други специфични биологични видове или троглобионти.

Вижте още: Пещера „Зиданка“

История на изследванията:

Пещерата е проучена и картирана за първи път през 1966 г. от Георги Янчев и Стефан Пенчев по време на Републиканска пещерна експедиция. През 1980-те години, по инициатива на туристическо дружество „Ловеч“, са монтирани метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи.

Посещение и туристическа информация:

Пещерата е достъпна за посетители, благодарение на монтираните метални стълби и площадки, които улесняват спускането в нея. Препоръчително е посещението да се осъществява в присъствието на опитен водач или с подходяща екипировка за безопасност. В пещерата могат да се видят впечатляващи скални образувания и да се усети уникалната атмосфера на подземния свят.

Вижте още: Истории от подземния свят: 8 пещери в региона на Карлуково

снимка: Габриела Стоянова, ФейсбукПосещение. Защита и опазване:

Пещерата е оградена и на входа има врата, за да се опази естествената ѝ среда. Посетителите са длъжни да спазват правилата за опазване на пещерите и да не нарушават естествените образувания в нея.
Препоръки за посетителите: Носете подходящо облекло и обувки за пещерни условия. Използвайте каска и челник за безопасност. Спазвайте указанията и не напускайте обозначените маршрути. Не оставяйте отпадъци и пазете природата чиста.

Посещението на пещера Голяма Гарваница предлага незабравимо преживяване за любителите на природата и приключенията, разкривайки красотата и мистерията на подземния свят. Около има навеси за почивка и беседки, чешми.

снимка: Христина Тенова, ФейсбукМестоположение и достъп:

Голяма Гарваница се намира на около 3 км северозападно от село Горско Сливово. До нея се стига по пътя, свързващ Горско Сливово и Кърпачево, по кратка отбивка в  посока юг, към изоставена кариера-варница, която се вижда от пътя. На идване от село Кърпачево има информационна табела.

За да достигнете до пещерата с автомобил от Горско Сливово, карайте по пътя от селото в посока северозапад, докато стигнете до обозначен паркинг, в близост до пещерата. Оттам пътеката до входа е кратка и добре маркирана, с дължина около 300 метра. Разстоянието от София е приблизително 190 км, 112 км от Луковит, 68 км от Велико Търново.

Деветашкото плато има още много пещери и водопади, заради които си струва районът да бъде посетен.

Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)

СподелиShares

The post Пещера „Голяма Гарваница“ appeared first on 360mag.

„Заедно в града“: новата инициатива на фондация „Ела и Ти“

СподелиShares снимка: „Ела и Ти“

Фондация „Ела и Ти“ стартира нова благородна инициатива за набиране, обучаване и координиране на доброволци, които да подкрепят хората с увреждания.

Инициативата се нарича „Заедно в града“, а „доброволците в града“ ще помагат на хората с увреждания в техните ежедневни нужди – пазар, посещение при лекар и т.н.

Обучените доброволци ще бъдат двигатели на промяна в обществото, вярват от Фондация „Ела и Ти“. По този начин ще бъде осигурена конкретна помощ в ежедневието на 30 души с увреждания, като същевременно ще им се предостави възможност за социализация и преживявания, за които никой не вярва, че са възможни.

„Ще продължим да доказваме, че природата ни е достъпна за всички и че всички заслужават да ѝ се любуват.“ – посочва Гергана Дойчинова от „Ела и Ти“.

Вижте още: Хора с двигателни затруднения стигнаха до Седемте рилски езера

Хора с двигателни затруднения стигнаха до Седемте рилски езера (снимка: Ела и ти)

Животът на трудноподвижните хора и тези с увреждания често е изпълнен с предизвикателства, които се изразяват не само в физически трудности, но и в социална изолация. Ние вярваме, че всеки човек заслужава шанс за пълноценен живот, подкрепа, внимание и възможности за нови и различни преживявания. С нашия нов проект се стремим да направим именно това – да създадем мрежа от доброволци, готови да помагат в нашите начинания.

За да стане това реалност, фондацията се нуждае от нашата помощ, а именно – набиране на средства за организиране на обучения, наем на помещение, телефонна линия и изработване на уебсайт, който ще служи за основна платформа за свързване на доброволци с хора с увреждания и всички събития, които предстоят.

Вижте още: Пирин Галов и Павлин Райчев пробягаха „Ком-Емине“ с кауза

Всички подробности за инициативата „Заедно в града“ може да видите тук, на сайта на „Ела и Ти“.
Дарение може да направите тук.СподелиShares

The post „Заедно в града“: новата инициатива на фондация „Ела и Ти“ appeared first on 360mag.

Йост Кобуш оцелява за втори път при земетресение на Еверест

СподелиShares снимка: Jost Kobusch, Фейсбук

Германският алпинист Йост Кобуш, известен с амбициозните си соло експедиции, отново привлече вниманието на световната алпинистка общност. По време на последния си опит за зимно соло изкачване на връх Еверест по Западния гребен без допълнителен кислород, Кобуш преживя земетресение от 7.1 степен по Рихтер в района на планината.

Съобщава се, че най-малко 126 са загиналите, а 188 са ранените от страна на Тибет. Няма съобщения за смъртни случаи в Непал или на други места. Оцелелите, затиснати под развалините, са изложени на риск от хипотермия, тъй като температурите достигат минус 18 градуса.

Когато земетресението се е случило, Кобуш е бил точно над базовия лагер на Еверест, от непалската страна, на 5700 м н.в., по средата между ледника Кхумбу и Ло Ла. В 6:50 сутринта палатката му се е разклатила силно, докато той е спял. После той е станал свидетел на няколко лавини, спуснали се в околността. За щастие, алпинистът не е бил засегнат и е останал невредим.

Лавини, сипещи се ледени късове и камъни отдясно и отляво. Вълната на една силна експлозия от срутващ се серак удари палатката.
Тя беше пробита на няколко места и един прозорец беше изтръгнат. Но след това нещата се успокоиха и аз отново заспах. Едва когато си направих закуска сутринта, получих много сателитни съобщения на моето устройство Zoleo и разбрах, че това наистина е било сериозно земетресение. Изчаках няколко часа нещата да се успокоят и започнах слизането.

– разказва Кобуш в профила си във Фейсбук.

Кобуш се е върнал в безопасност в Лобуче след това. Пред ExplorersWeb той е сподели, че е невредим, но „малко разтърсен“.

32-годишният немски алпинист изкачва Западния гребен на Еверест сам, без допълнителен кислород и през зимата. На 31.12.2024 г. той обяви, че в своя соло опит е достигнал рекордна височина от 7537 м. (която никой в подобен опит досега не е достигал).

Вижте още: Маршрутите към Еверест

Оцелява за втори път при земетресение под Еверест

Интересното е, че това е вторият път, когато Кобуш преживява голямо земетресение на Еверест. През 2015 г. той заснема масивна лавина от близкия връх Пумори, предизвикана от земетресението, която удря базовия лагер на Еверест. Тогава видеото му става вайръл, показвайки разрушителната сила на природата в планината. Земетресението тогава унищожава части от Непал и убива 22 души, само в базовия лагер на Еверест. Повечето от тях са били затрупани от лавината.

Разликата от тогава е, че в края на април мястото е било претъпкано с катерачи. Сега, в средата на зимата, Кобуш е бил единственият човек на или близо до планината.

Вижте неговото видео от 2015 г.:

Преживяването на земетресение на Еверест два пъти може да се счита за много лош късмет или, както отбеляза Кобуш, за голям късмет, тъй като той не е пострадал и в двата случая. Алпинистът потвърждава, че не е получил никакви наранявания от природното бедствие.

Вижте още: Българският траверс на Еверест

СподелиShares

The post Йост Кобуш оцелява за втори път при земетресение на Еверест appeared first on 360mag.

България – една от топ дестинациите за 2025 година според „Ню Йорк Таймс“

СподелиShares Туристически маршрут „Черноморски път“

В началото на годината „Ню Йорк Таймс“ публикува своя списък с 52 топ дестинации, съставен с цел да предложи на пътешествениците разнообразие от природни, приключенски и културни изживявания.

За пръв път България бе включена в този престижен списък. Сред основните причини за това признание е пълноправното присъединяване на страната към Шенгенското пространство, което улеснява пътуванията от и към България на европейските граждани. Очакваното приемане на еврото също би допринесло за по-лесното ориентиране на чуждестранните туристи, посочват от изданието.

„Ню Йорк Таймс“ препоръчва столицата София като отправна точка за опознаване на родината ни. Тя е описана като древен културен кръстопът и дом на „Триъгълника на религиозната толерантност“, където католически катедрали, еврейски храмове, мюсюлмански джамии и православни църкви съжителстват мирно.

Когато става дума за ценителите на историята и красивите гледки, изданието препоръчва старопрестолния Велико Търново – „град с драматична архитектура, разположен на стръмни скали“. Специално е спомената Самоводската чаршия, като място, заслужаващо внимание.

Сред изброените дестинации е и вторият по големина град в страната. Пловдив заема своето място в списъка на препоръчваните дестинации със „своя чар и оживен нощен живот“.

Рилски манастир (снимка: Andreeva78551, Wikipedia)

Като места, предлагащи незабравими гледки и възможности за преходи са споменати Национален парк „Рила“ и Рилски манастир. Курортите на Черноморския бряг са посочени като идеални за релакс. Изданието  завършва с препоръка към читателите да опитат българските вина, незаслужено подценявани.

Списъкът с топ дестинации на изданието включва още екзотични дестинации като Коста Рика, известна със своите природни резервати, оживения град Киото в Япония и други.

Това признание от „Ню Йорк Таймс“ за България поставя страната на картата на световния туризъм, подчертавайки нейните културни и природни богатства.

СподелиShares

The post България – една от топ дестинациите за 2025 година според „Ню Йорк Таймс“ appeared first on 360mag.