Свидетелства за прехода 1989 - 1999 Quotes

“Целият преход е пакетиран в една злостна клевета, която стига до безумната мантра, че днес българите живеят по-лошо, отколкото при комунизма. Ако в 1995-1996 г. БСП бяха успели макар и малко, макар и в едно направление, с нещо, което да се запомни, сега всички щяха да повтарят само този техен незначителен успех. Но те се провалиха навсякъде, във всичко, и го направиха по грандиозен начин. За тях не върви да са се провалили, а някой друг да е успял, па макар и в нещо малко, в нещо частично.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Бившите комунисти искаха да са навсякъде в политическото пространство – да бъдат управляващи и да се преструват на опозиция едновременно. Бяха сраснали с централната и местната бюрокрация, с управлението на държавните предприятия и банките, с органите на реда. Бяха партия – държава, която трансформираше властта си в икономическа. Разбогатяваха от разпадащата се държавна собственост. Бяха създали и отгледали организираната престъпност – „нашите момчета“. Властта им бе крайно необходима, за да прикриват минали и настоящи престъпления и да прокарват чужди на страната интереси.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Преди да ги систематизирам и допълня от собствения си сегашен прочит на фактите и събитията, ще обясня защо използвам в заглавието на тази глава „саботаж на реформите“. Не на прехода. Допускам, че от него са били заинтересовани всички, включително и бившите комунисти. И те искаха демокрацията и капитализма, но така както си ги представяха – демокрация, при която те са и на власт, и в опозиция; и капитализъм, при който те са капиталистите. И те искаха европейска интеграция на България и европейски стандарт на живота, образованието и здравеопазването, но само за себе си, за своите деца и внуци.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Българското посткомунистическо общество и политици се отнесоха варварски и разбойнически към всички, които ни помогнаха да излезем от бедствието 1996-1997г. Те бяха съгласни да вземат помощта, но бяха против да изпълним условията на заемите, а тези условия изискваха да предприемем единствено правилните политики за излизане от повторната катастрофа - основно приватизацията. Кредиторите не искаха друго от България, освен сама да напрегне своите сили и да се стабилизира. Съвпадението е, че против политиката на смяната на собствеността бяха тези, които причиниха бедствието, и избирателите, които ги овластиха да го сторят.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Организираната престъпност бе най-опасният рецидив от комунизма. Причина за това бе, че страхът от стария репресивен апарат бързо се трансформира в страх от организираната престъпност. Българските граждани се страхуваха повече от нея и имаха по-малко респект от държавата. Точно заради това се съгласяваха да бъдат рекетирани и в същото време си позволяваха в много случаи да не плащат данъци.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Публиката на политическия театър "Разумно управление" имаше превратна представа кой точно управлява, защо току-що излязла от тоталитарния комунистически режим, още не знаеше, че трябва да контролира носителите на властта и да им търси отговорност за действията. Бе свикнала да гледа лицата, да чете между редовете и да тълкува жестовете, а не действията.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Истинската трагедия на онова време, в началото на 90-те, бе не самата катастрофа, а това, че не я осъзнаваше мнозинството от хората. Това мнозинство бе неспособно със собствени сили и с малко външна помощ да напусне мястото на катастрофата, да се раздели с унищоженото и повреденото в своята държава и икономика. бързо да започне да строи отново. Това мнозинство нямаше сили нито да изостави, нито да гради.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999