“Българското посткомунистическо общество и политици се отнесоха варварски и разбойнически към всички, които ни помогнаха да излезем от бедствието 1996-1997г. Те бяха съгласни да вземат помощта, но бяха против да изпълним условията на заемите, а тези условия изискваха да предприемем единствено правилните политики за излизане от повторната катастрофа - основно приватизацията. Кредиторите не искаха друго от България, освен сама да напрегне своите сили и да се стабилизира. Съвпадението е, че против политиката на смяната на собствеността бяха тези, които причиниха бедствието, и избирателите, които ги овластиха да го сторят.”