Втора кожа Quotes

“„Истински баща ли ѝ е, попита лекарят.”
― Катерина Стойкова-Клемър, Втора кожа

“„Добре дошъл, Ужас,

че някой ще прочете това
и ще види колко струваш.
Как не можа
десетки години
да се излекуваш.
Не те ли е срам?
О, не. Срам те е.
Нали и майка ти настояваше:
Не казвай на никого,
че баща ти ни бие,
защото ще помислят,
че заслужаваме.
И аз мълчах, мамичко.”
― Катерина Стойкова-Клемър, Втора кожа

“„… Татко спря да ме удря: Ето, викай за помощ!
Разсмя се и отвори вратата към терасата.

Татко се ядоса и започна
да влачи мама към терасата ...”
― Катерина Стойкова-Клемър, Втора кожа

“Добре дошло, Желание да умреш.

О, колко добре се познаваме.
Дебнем се от деца.
Давили сме се с майчиното мляко.
Играли сме на кукли –
онези, дето си затварят очите
и дори не са започнали да дишат.
Помниш ли как поемах дъх
и се заричах, че няма да издишам?
Там, на този стол,
който все още имам –
паметник на време незабравено.
Издълба си дом
под ребрата.
От време на време
отваряш вратата
към терасата.
Да, ясно ми е, че живеем
на осмия етаж.”
― Катерина Стойкова-Клемър, Втора кожа

“Добре дошла, Депресия –
песъчинка и песъчинка,
и песъчинка. Добре дошла,
планина
около мен довеяна.”
― Катерина Стойкова-Клемър, Втора кожа