“Добре дошло, Желание да умреш.

О, колко добре се познаваме.
Дебнем се от деца.
Давили сме се с майчиното мляко.
Играли сме на кукли –
онези, дето си затварят очите
и дори не са започнали да дишат.
Помниш ли как поемах дъх
и се заричах, че няма да издишам?
Там, на този стол,
който все още имам –
паметник на време незабравено.
Издълба си дом
под ребрата.
От време на време
отваряш вратата
към терасата.
Да, ясно ми е, че живеем
на осмия етаж.”