Gabriel García Márquez Quotes

“All human beings have three lives: public, private, and secret.”
― Gabriel García Márquez, Gabriel García Márquez: a Life

“Writing books is a suicidal profession. No other demands as much time, as much work, as much dedication, by comparison with its immediate benefits. I don’t think many readers finishing a book ask themselves how many hours of anguish and domestic calamities those two hundred pages have cost the author or how much he received for his work …”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“MY MOST CONSTANT and vivid memory is not so much of the people but of the actual house in Aracataca where I lived with my grandparents. It’s a recurring dream which persists even now. What’s more, every single day of my life I wake up with the feeling, real or imaginary, that I’ve dreamed I’m in that huge old house. Not that I’ve gone back there but that I am there, at no particular age, for no particular reason—as if I’d never left it. Even now in my dreams that sense of night-time foreboding which dominated my whole childhood still persists. It was an uncontrollable sensation which began early every evening and gnawed away at me in my sleep until I saw dawn breaking through the cracks in the door.”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“Сутрин Гарсия Маркес кара с колата синовете си на училище, сяда зад работната си маса в 8.30 и работи до 14.30 следобед, когато момчетата се прибират у дома. Те ще запомнят баща си като човек, който прекарва повечето време затворен в една малка стая, изгубен в синкав цигарен дим; мъж, който почти не ги забелязва, който се появява само по време на хранене и отвръща на въпросите им заплетено и разсеяно. Почти го подозират, че записва и тях в своя всепоглъщащ роман – след експерименталната си обсесия Хосе Аркадио Буендия късно открива собствените си деца в Първа глава.”
― Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

“Накрая Гарсия Маркес откарва белия опел в един автопарк в Такубая и се прибира с голяма сума. Сега трябва да разчитат на приятелите за превоз. Колебае се дори дали да не с е откаже от телефона не само за да спести пари, но и да се спаси от най=голямото изкушение; да разговаря до безкрай с познатите си. Когато парите от колата свършват, Мерседес започва да залага всичко: телевизора, хладилника, радиото, бижутата. Трите ѝ последни „Стратегически пункта“ са нейният сешоар, пасаторът за храната на момчетата и електрическата печка на Габо. Купува месо от дон Фелипе, касапина, на още по-разтеглив кредит и пак убеждава Луис Кудюрие, хазяина, да удължи срока за наема. А приятелите им редовно носят всякакви провизии. Задържа грамофона обаче; на този етап от своя живот Гарсия Маркес не е в състояние да съчини роман, докато свири музика, но не е в състояние и да живее без музика, и сега любимият Барток, „Прелюдии“ на Дебюси и A Hard Day’s Night на „Бийтълс“ звучат почти непрестанно.”
― Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

“По-късно същата нощ тримата колумбийци пристигат във Ваймар, откъдето на следното утро посещават близкия концентрационен лагер Бухенвалд. Много по-късно Гарсия Маркес ще отбележи, че така и не съумява да примири реалността на „лагерите на смъртта“ с нрава на германците – „гостоприемни като испанците и щедри като Съветите.”
― Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

“Така преживява зимата. Не става баща на бебе. Не се хваща в капана на някоя европейска цирцея. Мерседес все още го чака в Колумбия. Един слънчев ден в началото на 1957 г. съглежда своя идол Ърнест Хемингуей да върви със съпругата си Мери Уелш по булевард „Сен Мишел“, в посока към Люксембургската градина; той носи стари джинси, карирана риза и бейзболна шапка. Гарсия Маркес, прекалено свенлив, за да се приближи до него, но и прекалено развълнуван, за да не направи нещо, се провиква от другата страна на улицата: „Маестро!“ Великият писател, чиято новела за стареца, морето и голямата риба е вдъхновила наскоро завършената новела на младия мъж за стареца, правителството и бойния петел, вдига ръка и отвръща „с почти момчешки глас: „Adios, amigo!”
― Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

“Years later he would add that Italians have “no other aim than to live” because they “discovered a long time ago that there is only one life and that certainty has made them allergic to cruelty.”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“Gabito would say later that he had no memory of his mother. She had left him before he could retain any memories at all.”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“Luisa Santiaga Márquez Iguarán de García had given birth to three more children since that time and this was her first return to Aracataca since her husband, Gabriel Eligio García, took her away to live in Barranquilla, leaving little “Gabito” in the care of his maternal grandparents,”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“this was her first return to Aracataca since her husband, Gabriel Eligio García, took her away to live in Barranquilla, leaving little “Gabito” in the care of his maternal grandparents,”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life

“had to beg a fare in the metro—missing the”
― Gerald Martin, Gabriel Garcia Marquez: A Life