Афиши в огледалото Quotes

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача, както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Неизреченото съществува. Родено в ума, то вече притежава форма, цвят, вкус, мирис. Може да се докосне, може да докосва. Мислите също създават реалност, но върху нея човекът упражнява дори по-малък контрол отколкото върху действителността.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Ако една ръка е тръгнала на път, а другата я очаква, е без значение чия ръка е била търсещата и чия – чакащата. Ако едни устни са запазили аромата на миналогодишно сладко от малини чак до този миг, а другите – дъх на препечен хляб, и двете се слеят в неповторим, засищащ вкус, който мами да бъде опитан пак, и пак… – какво значение има кой е варил сладкото и кой е месил хляба? Ако един търси топлина в тъмното, а друг – светлина в мрака – какво значение има чий точно дъх е стъкнал огъня, донесъл и светлина, и топлина за двамата?”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Там, където идва любовта, настава светлина. Но там, където лумва светлина – започват да се появяват и сенки…А в сянката нищо читаво не може да вирее: само болести и проблеми. И по тези сенки влюбените се разпознават най-добре, няма начин да се скрият”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“И на по-късни години човек може да има щастливо детство.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеще едва преди секунди.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Младостта е удивителна в своята вечност.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Макс паркира в един от онези тайнствени вътрешни дворове, в които още се виждаше лицето на стара София: онази от времето на Роза Попова, на файтоните със сиви жребци и офицерските униформи, на слугинчетата с бакърените съдове под прокапалите покриви и госпожите, треперещи над сребърните си прибори, на чиновниците с безизразните им лица и ръкавелите, на работниците от захарната фабрика, прибиращи се на тумби след края на смяната, на шопите с каруците зеле и тикви, тръгнали към Лахна пазар, на контетата, сучещи мустаци пред невидимите през деня танцьорки от шантаните. Лицето на този град обаче бе толкова тайнствено, че се разкриваше едва късно вечер, когато слънчевите сенки си бяха отишли, а лунните още не бяха родени. И можеха да го видят единствено онези, за които лозята на Куру-Баглар, сладкарница „Охрид” и концертите на капелмайстори Йермарж и Хохола в градското казино не бяха тайнствени думи, а живи дихания в кръвта им.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Любовта е безчувствена. Тя е като водата или есента – просто съществува. Хората са тези, които ѝ придават смисъл с копнежите си.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Бодлите идеха с всяка роза и градинарят – добрият градинар – не им се плашеше.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Една необикновена актриса не може да е обикновена жена.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Човешкото същество е петимно за знание, жаждата за нови неща е дълбоко заключена в природата ни.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото

“Близостта на облечените тела изисква повече време от близостта на телата без дрехи.”
― Radostina A. Angelova, Афиши в огледалото