Софийски дует Quotes

“В полетата припкат дръвчета, животни, понякога припкат и стихове. Не ми се ходи на лов за стихове. Не ми се отстрелват ценни екземпляри. Не ми се препарират. Някои стихове трябва да бъдат оставяни на свобода. Какъв смисъл има всички да бъдат екстрадирани в концентрационните лагери на литературата и задушавани в газовите камери на книгите?”
― Иван Димитров, Софийски дует

“Краят на деня. Залезът пристига. Светлината се омекотява. Очертанията на света примижават. Във вечери като тази ордите от фотографи търсят снимката на живота си, а вечно бързащите спират за миг.”
― Иван Димитров, Софийски дует

“По пътя ще се разминаваме със стари селяни на колелета. Техните вежди и мигли ще се смеят. Нашите носове и бузи ще им отговарят. На реката ще се къпем. Ще се съблечем сияйно голи и ще цопнем във водата. В началото ще се залъгваме, че сме достатъчно далеч, за да сме сами. После срамежливо ще открием, че група селски деца – момчета и момичета – притаили се зад храстите, ни гледат. Толкова невинно ще ни гледат. Сдържайки дъх, с хихикане. Защо да се срамуваме от тях?”
― Иван Димитров, Софийски дует

“Всичко, което се купува, се продава.”
― Иван Димитров, Софийски дует

“Мълчанието беше едно от първите неща, за които си говорехме със Зара. На хижата на Рила, където се запознахме и където Камен празнуваше рождения си ден, бяха изпаднал в едно от безмълвните си настроения. Наблюдавах хората наоколо. Радвах им се. И не чувствах никаква вътрешна необходимост да се включвам в разговора. Налагаше се от време на време да подхвърлям кратки реплики. Изкарах така два дни в голяма компания, заедно с Деси и Зара.”
― Иван Димитров, Софийски дует

“Този грозен, толкова красив град.”
― Иван Димитров, Софийски дует