“По пътя ще се разминаваме със стари селяни на колелета. Техните вежди и мигли ще се смеят. Нашите носове и бузи ще им отговарят. На реката ще се къпем. Ще се съблечем сияйно голи и ще цопнем във водата. В началото ще се залъгваме, че сме достатъчно далеч, за да сме сами. После срамежливо ще открием, че група селски деца – момчета и момичета – притаили се зад храстите, ни гледат. Толкова невинно ще ни гледат. Сдържайки дъх, с хихикане. Защо да се срамуваме от тях?”