София преди 50 години Quotes

“Интересно беше чиновничеството от него време. На младини бях „маркаджия“ или филателист, както казваме днес. Бях изпратил на парижката къща Артюр Мори български марки, срещу които получих препоръчан плик с няколко ценни чужди марки.Колцина са учениците от него време, които не са кореспондирали с тая фирма!
Отидох да си получа препоръчания пакет от централната поща. На гишето е снажната фигура на пощенеца Сюслиев, стар ерген, много елегантен, когото никога не виждахме без цвете на бутониерата...
Приближих гишето. Щом ме видя, той ме запита:
— Какво търсиш тук, Георге? Много съм недоволен от теб, защото увличаш сестреника ми да хайманува с теб. Ха, да не забравиш да кажеш на баща си, че разсадите, които му обещах, ще му ги пратя в началото на март, тогава те най-лесно прихващат. Казвай сега, какво те носи към мен!
— Имам препоръчано писмо от Париж. Ето и известието, което ми е оставил раздавачът.
Сюслиев се обърна към една етажерка и след късо търсене извади един плик със червен восъчен печат.
— Георги Каназирски, ул. Алабин 22, София, България. Така! Имаш ли документи да удостовериш самоличността си? Лична карта, ученическа легитимация?
— Нямам. Но нали вие ме познавате… — измънках аз.
— Това е друго. Аз те зная като частно лице, но пред пощенския чиновник ти ще удостовериш, че си лицето, до което е адресувано това писмо. Такъв е редът!
И той добави:
— Намери отвън двама души, които ще разпишат като свидетели, че те познават.
Излязох. Пред пощата намерих Алекси шекерджията и Алюш кондурджията, които дойдоха и засвидетелствуваха пред „изпълнителния“ чиновник, който преди малко ме беше назовал на име, и ме смъмря, че съм хайманувал с неговия сестреник и който ме бе натоварил с поръчка до баща ми, че действително съм аз.”
― Георги Каназирски-Верин, София преди 50 години