Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица Quotes

Rate this book
Clear rating
Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица by Неда Антонова
100 ratings, 4.62 average rating, 5 reviews
Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица Quotes Showing 1-8 of 8
“И тези двамата се страхуват един от друг.
Странно нещо е човекът. От животни не се бои, от бедствия не се бои, а докосне ли оня, за когото копнее, разтреперва се като трескав... и му се иска да хукне, да се качи на някое дърво и да гледа мечтата си от безопасно разстояние... А после много нощи да сънува видяното...”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“Бяха тъй замаяни от религия, че не усещаха вярата.”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“Вечерта настъпва отвсякъде. Сухо и топло време, с леки прохладни талази откъм околните планини. Средата на септември. Земята мирише на плодове, сухи треви и зрееща шума. Въздухът е просмукан от лека умора и от очакване на промяната - прихлупеното есенно небе, уютът на ограниченото от облаците пространство, дъждът разказвач...”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“Светло е и толкова тихо, че далечният звук на влака се чува като тракане на отлитащ щъркел.”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“- Ще ти съобщя по вятъра. Или по прелетните птици.”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“Синини от думи, рани от погледи...”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“Прошката е Боговото в човека.”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица
“За няколко дни вдигнаха малък параклис и аз останах да живея в него сама с иконата и кандилото.
Дълго до земята черно расо - едно за зиме и лете - кълчищена черга, възглавница, напълнена с вехти парцали, пънче вместо стол и паничка за всякакви ядива... Може да ви се вижда скромно, но това бе всичко, от което се нуждаех. Винаги след това се пазех да не придобия каквото и да е имане. Имаш ли повече, отколкото ти е нужно в момента, умът ти непрекъснато се раздвоява и за важните неща не ти остава никакъв ум. И това е така, защото бедността винаги ни е достатъчна, а богатството все ни е малко.”
Неда Антонова, Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица