“За няколко дни вдигнаха малък параклис и аз останах да живея в него сама с иконата и кандилото.
Дълго до земята черно расо - едно за зиме и лете - кълчищена черга, възглавница, напълнена с вехти парцали, пънче вместо стол и паничка за всякакви ядива... Може да ви се вижда скромно, но това бе всичко, от което се нуждаех. Винаги след това се пазех да не придобия каквото и да е имане. Имаш ли повече, отколкото ти е нужно в момента, умът ти непрекъснато се раздвоява и за важните неща не ти остава никакъв ум. И това е така, защото бедността винаги ни е достатъчна, а богатството все ни е малко.”