Теория на невероятността. Златен дъжд Quotes

“Когато Растиняк пристигнал в Париж, имал за задача да завоюва Париж. Това значело да спечели толкова пари, че да му стигнат да изпълни всичките си желания. Но зависи какви са тия желания. Какви желания има Растиняк? Скъпи вещи и евтини жени. Всичко това се побира в една дума – разкош. Дреболия е това, а не желания. Ех, да бяха моите грижи като неговите! За моите желания колкото и да трупаш, не можеш да натрупаш достатъчно пари. Искаше ми се да произвеждам изкуство в неограничени количества – всякакво, не само живопис, беше ми нужно да рисувам огромни картини, които няма къде да бъдат изложени, и значи трябва да се строят дворци, какво ти дворци, цели квартали от дворци, цели градове от дворци, украсени с моите картини. А нима само картини? Ами книгите? Нужно ми беше да има несметно количество книги, и все интересни, и с картинки – такива, че да не можеш да се откъснеш от тях. Значи са нужни хиляди печатници и сто хиляди фабрики за хартия. Ами киното? Много обичах да гледам филми, само че не такива като на екрана, а каквито виждаш, когато си затвориш очите. Бих произвеждал стотици филми в годината, а нали само един филм струва три милиона по държавни цени. А колко пари са нужни, та хората да обичат всичко, което аз ще произведа, да мечтаят да му се насладят – няма такива пари. И най-сетне колко пари са нужни, че на мен самия да ми харесва онова, което ще произведа? Няма такива пари. Пеленаче е този Растиняк, жалък провинциалист.”
― Михаил Анчаров, Теория на невероятността. Златен дъжд

“Картечницата при краката на ангела действаше като часовник и аз можех да работя в спокойна обстановка. Приближи се Демичов и легна до мен – него през цялата война нито един куршум не го беше улучил. (...)

Ония искаха да ни набарат иззад зида, но им пречеха двата парашута, които висяха като копринено бельо, и замисленият ангел. Зад зида си знаеха работата. Върху лицето на ангела се появи щърба уродлива усмивка и постепенно му се откършваха крилата. После лицето му заприлича на череп, той се заклати на един крак, а отлетялото стъпало на другия удари Демичов в коляното.

(...) Боят беше към края си. До ангела падна граната и уби Атабеков, а Демичов остана жив. Ангелът се люшна от въздушната вълна и започна да пада, а ние с Демичов отскочихме. А когато ангелът падна, пак ми се счу детски плач. (...)

Ваня прехвърли на рамо автомата си, приближи се до скелета на ангела и го бутна встрани. После измъкна отдолу едно детенце, съвсем живо, само крачето му бе наранено от каменната смърт, и толкова мъничко, че по дрехите му не можеше да се разбере момче ли е или момиче. То не плачеше, а само отваряше устата си и се виждаха трите му млечни зъбчета, а по плетеното му гащеризонче имаше джуджета и гъбки.

(...)

И тогава аз разбрах как се получава фашизъм. Отначало с дълги откоси иззад зида прекършват крилата на човека, после го правят урод и лицето му заприличва на череп, и тогава само да го бутнеш, и той се сгромолясва върху детето. И разбрах веднъж завинаги, че паметници трябва да се издигат само на онези хора, които спасяват детето у всеки един от нас, безразлично какви са – политически дейци, войници или художници.”
― Михаил Анчаров, Теория на невероятността. Златен дъжд

“Веднъж се рових в архивата на един мой познат поет и намерих такава притча:

Първият казал: „За мен е щастие, когато имам много работа и много любов, и тогава работата ме тласка към любов, а любовта поражда жажда към работата“.

Вторият казал: „Глупости, за мен е щастие, когато нямам нито занятия, нито домашни, нито работа, нито отпуск, нито ваканция, а има само пролет, лято, есен, зима и мога да ги рисувам с бои и четки, и с резец, и с перо денонощно и без почивка“.

Третият казал: „За мен е щастие, когато мога да измислям и да захвърлям идеите с дузини, без да ме е грижа, че няма да бъдат осъществени“.

Четвъртият казал: „За мен е щастие, когато спасявам, помагам, до смърт се боря за правото дело, защитавам и правя подаръци“.

И само петият мълчал, защото се страхувал да си признае, че неговото щастие е да оглозга всичко онова, което измислят и създадат първите четирима.

Хора, запомнете: ако нещо във вашия живот не върви, значи край вас или у самите вас се е появил петият...”
― Михаил Анчаров, Теория на невероятността. Златен дъжд