Шепа лъскави череши Quotes

“Желанието

В скривалище от дрехи,
в капан от разстояния,
мечтае за утеха
самотното желание.

Ръцете му са хладни
и молят за докосване.
То цялото е гладно
за смях и омагьосване.

В дворец от странни вещи
и ветропоказатели,
сред трепкане на свещи
и сенки на приятели,

стопено, омърлушено,
с мъгла във всички кости,
желанието сгушено
очаква те на гости.”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши

“Лятото иска далеч да пътува,
но е объркано и се страхува.

Как да замине само. И с кого ли.
Как уморително е да се моли.

Има и работа. Има да шета…
А си мечтае за всички морета!

Гледа ръцете си. Още са млади.
Лятото млъква и почва да глади.

Парата пари. Вън птиците… Чуват се.
Хората ходят. Говорят. Сбогуват се.

Дишат. Прегръщат се. Плуват. Живеят.
Лятото ляга на пода. Сивее.

Чака. Не знае какво. Но не спира.
Нито живее. Нито умира.”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши

“Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,

а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,

но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,

има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.

И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,

нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши

“Прибери се скоро.
Къщата те чака.
Твоята умора
ще просветне в мрака.

Дрехите сънливи
в гардероба шушнат.
Чакат търпеливо
вещите послушни,

Дойдеш ли, безшумно
ще въздъхне всичко.
Твоят дом е дума,
ти си нейна сричка.”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши

“Детството

Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Стряска го болката, дебне го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се.
Връща се.
Връща се.”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши

“Довиждане

Сърцето ми довиждане ми каза
и хукна чужди хора да обича.
А аз останах къщата да пазя,
да готвя и да се държа прилично.

И ето ме – не давам прах да падне
по снимките, по-сладки от икони.
Ако сърцето ми се върне гладно,
ще го нахраня. И ще го изгоня.”
― Мария Донева, Шепа лъскави череши