“Лятото иска далеч да пътува,
но е объркано и се страхува.

Как да замине само. И с кого ли.
Как уморително е да се моли.

Има и работа. Има да шета…
А си мечтае за всички морета!

Гледа ръцете си. Още са млади.
Лятото млъква и почва да глади.

Парата пари. Вън птиците… Чуват се.
Хората ходят. Говорят. Сбогуват се.

Дишат. Прегръщат се. Плуват. Живеят.
Лятото ляга на пода. Сивее.

Чака. Не знае какво. Но не спира.
Нито живее. Нито умира.”