Аз мога да цитирам тишина Quotes

“Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове
освен светът, избрал да бъде вятър.
Върхът е връх и не дели на две
със никого дори височината.
Мълчи поникналият еделвайс.
Треперят на върха дори дърветата.
Пък аз си мисля, че у всички нас
уви, най-често взема връх сърцето.”
― Мартин Спасов, Аз мога да цитирам тишина

“Докоснах вечността, защото
мигът ми оправда сърцето.
Каква поема е животът –
римува бурена със цвете.
Ако си тръгваш, откъсни си
от неувехналия спомен.
Ти беше част от ръкописа –
заглавие, крепящо тома.
Мастилото е мракът течен,
разлял се върху думи светли.
Не ме помни. Ще драсна клечка
и всичко ще осъмне в пепел.
И всичко ще изтлее бавно
като забравена цигара.
Ще свети ръкописът само.
Не знаеш ли, че не изгаря..”
― Мартин Спасов, Аз мога да цитирам тишина

“Ще изпълзиш от ноздрите на спомена
като пингвин, преситен от море.
Тъгата има четири симптома:
потребност, болка...
същите по две.
Дали я разпозна, когато шмугна се
като кутре под топлия юрган;
дали си си измислял всички лудости,
че някой е до теб, а бил си сам?!
Измисляш си, разбира се. По-лесно е
да гушнеш празнотата като плът.
И бавно да заспиш, докато песните
от чуждите прозорци изтекат
през твоите очи – като газирани
илюзии, разклатени до гръм.
Ще искаш да е следван от умиране.
А той ще се повтаря.
Като сън.”
― Мартин Спасов, Аз мога да цитирам тишина

“Да прежалиш самотния залез
и покоят да стане стихия.
Само с поглед един – да погалиш.
Само с дума една – да убиеш.
Нищо няма да вземеш, защото
между пръстите всичко изтича.
Ще заседне единствен животът
в тишините, в които обичаш.”
― Мартин Спасов, Аз мога да цитирам тишина