“Докоснах вечността, защото
мигът ми оправда сърцето.
Каква поема е животът –
римува бурена със цвете.
Ако си тръгваш, откъсни си
от неувехналия спомен.
Ти беше част от ръкописа –
заглавие, крепящо тома.
Мастилото е мракът течен,
разлял се върху думи светли.
Не ме помни. Ще драсна клечка
и всичко ще осъмне в пепел.
И всичко ще изтлее бавно
като забравена цигара.
Ще свети ръкописът само.
Не знаеш ли, че не изгаря..”