Избрано. Стихотворения, том 1 Quotes

“Само в момента, във който отида си,
бавно притворил клепачи,
мойто последно видение ти да си-
другото нищо не значи!”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Защо във върховния, в най-прекрасния миг,
който стих да опише не може,
като шепот сподавен, като радостен вик
все таз дума възкликваме: 'Боже!' ?

Навярно Всевишния тъй поискал е сам,
щом екстазът ни неизразим е,
то навред по земята, ту оттук, ту оттам,
да го викаме всички по име,

тъй че той да ни вижда как нашир и надлъж
се обичаме нежно и лудо,
и да не пропусне ни веднъж, ни веднъж
да се радва на своето чудо.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Двайсти век, век на Новия ред,
какво значиш ти, всеки те знае:
нашто знаме (щандарт и трицвет)
над земите 'свободни' играе!

Всеки знае що значи Нов ред:
това значи пак глад и мизерия,
все така 'Труд и радост' отпред,
а на скрито отзад жандармерия!

Всеки знае що значи Нов ред:
Платон сам ще си крие 'Идеите' ,
един падне от велосипед-
затова са виновни евреите!

Това значи той, Новият ред,
'всичко, както преди', това значи!
Свободата в подземен клозет,
над клозета- фашистки палачи!...”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Аз пиша, за да разтворя себе си докрай.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Ах, защо ни трябваше да се разделиме!
Аз тогаз си мислех, че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
а ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“САМОТА

Игриво, дружелюбно племе
с нагънат мозък, с таен глас,
което можело след време
да почне да общува с нас.

Делфините! Каква надежда
при първия контакт едвам!
Не ни е стигало, изглежда,
че всеки е отделно сам,

а и човечеството цяло
по този повод чудноват
усеща в миг, че е живяло
във самота на този свят.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“ЗАГУБИ

Тъй, както драсках си, и ето,
насред започнатия стих
във сгъвката на канапето
забравени неща открих.

И мисля си, загледан нямо
към инак веселия свод,
че може нещо по-голямо,
по- ценно в нашия живот

да е успяло да се скрие,
загуби, мушне, изпари
и неговата липса ние
да не усещаме дори...”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Към нов живот! ' - Таз мисъл е блестяща,
но нов живот със стар живот се плаща.”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но- уви!- не са,
подобно тази среща във леса...”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Веднъж го гледам- тръгнал със значка!
- Какво си се разукрасил така?
- Нещастие- той казва, - братко. Вчера
петно си лепнах, знаеш, на ревера,
та със значката... - Смяхме се тогаз,
не подозирахме ни той, ни аз,
че доста скоро други под значката
ще крият петънцата си в душата.

- из 'В меката есен”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1

“Нека станем и в стаята двама,
както никой не ни е видял,
прости, чисти, без капка измама,
да застанем под месеца бял!

Това ти ли си? Аз ли съм? Боже,
кой дари ни със таз красота?
И нима тя наистина може
да се сбръчка и слее с пръстта?

Май че може! В туй равно скриптене
на щурците не чуваш ли ти
как кръга си за теб иза мене
безпощадното време върти?

Старост, смърт... Не, не искам да зная!
Ти ме гледаш и гледам те аз.
Стой така- вечността ни е в тая
бяла стая с бял месец над нас!”
― Валери Петров, Избрано. Стихотворения, том 1