“Веднъж го гледам- тръгнал със значка!
- Какво си се разукрасил така?
- Нещастие- той казва, - братко. Вчера
петно си лепнах, знаеш, на ревера,
та със значката... - Смяхме се тогаз,
не подозирахме ни той, ни аз,
че доста скоро други под значката
ще крият петънцата си в душата.

- из 'В меката есен”