Sculptor's Daughter Quotes

“Most of the people are homesick anyway, and a little lonely, and they hide themselves in their hair and are turned into flowers.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“I mean, anyone can let Danger out but the really clever thing is finding somewhere for it to go afterwards.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Life is an isle of sorrow, you live today and die tomorrow!”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Everyone must imagine his own snakes because no one else's snakes can ever be as awful.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“And if one doesn't dare to do something immediately then one never does it.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Пейзажът беше все така сериозен, с вид на илюстрация, в която, за разлика от друг път, сивите нюанси са отпечатани правилно.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Най-близкото подобие на момиченце е Фани, която е на седемдесет години, събира камъчета, миди и умрели животни и пее, преди да завали.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Накрая се случи най-лошото: играехме само защото сме започнали и ни е неудобно да спрем.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Веднъж по здрач татко стоеше на хълма и един прилеп влетя право в обятията му. Татко застина и прилепът пропълзя под палтото му, увисна надолу с главата и заспа. Татко не мърдаше. Занесохме му вечерята и той се нахрани много предпазливо. Не биваше да говорим. След това прибрахме чинията, а татко остана навън, докато се стъмни. Тогава прилепът излетя за малко и пак се върна при него. Но сега остана за съвсем кратко – нещо като жест на учтивост.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Крача толкова дълго, че ставам висока и слаба като тръстика, а косата ми се превърща в меко снопче и накрая пускам корени и почвам да шепна, шушна и шумоля като останалите си сестри, и времето става безкрай.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“She put on a white dress and went around all day with roses in her hair and sang hymns.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“There one is safe. In a museum or in a lap or in a tree. Perhaps under the bedclothes. But the best thing of all is to sit high up in a tree, that is if one isn't still inside one's Mummy's tummy.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“- Ще го ухапя! Ще изляза и ще го ухапя!
- Не си прави труда – отговори мама. – Няма да разбере. – Завинти капачката на шишенцето с туш и попита: - Дали пък да не се приберем вкъщи?”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Обзе ме огромно облекчение, извиках „Обичамте, обичамте” и почнах да я замерям с възглавници и да се смея, и да пищя, и мама замеряше мен, а накрая просто лежахме на килима и се кикотехме.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Следобед снегът стана още по-сив: спускаше се като ято, полепваше по стъклата на прозорците и се стичаше по тях, а от здрача изскачаха нови снежни птици и всичко продължаваше до безкрай. Приличаше на сиви длани със стотици пръсти. Опитах се да проследя една по целия ѝ път надолу – пръстите се разтвориха и снежната длан падна; проследих и следващата, и тази след нея, а накрая ме заболяха очите и ме достраша.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Если ступишь ногой в мох один раз, то образуется глубокая дыра, которая не исчезает целую неделю. Если ступишь туда еще раз, твоя дыра останется навечно. Если в третий раз ступишь в мох, это смерть.”
― Tove Jansson, Дочь скульптора

“Печально, когда видения становятся туманными, расплывчатыми и исчезают. Рассказываешь о них или нет, они все равно исчезают. Продолжать говорить тогда не стоит, потому что это становится просто смешно и чувствуешь себя одинокой.”
― Tove Jansson, Дочь скульптора

“Мама бе започнала работа и сияеше. Не се налагаше да пали печката, да готви и да се тревожи за някого.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Човек ако не се престраши веднага, никога няма да се престраши.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Беше толкова непоносимо красиво, че трябваше колкото може по-скоро да се отърва от всичко това, да го отблъсна, да направя нещо!”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Не ми харесва, когато на хората им e все трудно.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Бях сигурна, че татко ще започне да замеря леличката с глина, защото той така прави, като се ядоса.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Камъни има, но не се виждат. В продължение на хиляда години мъхът постепенно ги е покривал, без никой да му попречи. Стъпиш ли веднъж в този мъх, се отваря дълбока дупка, която цяла седмица не зараства. Стъпиш ли повторно, дупката остава завинаги. На третото стъпване мъхът умира.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Не биваше да четем – това е израз на неуважение към лодката.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Винаги оставам дълго в третия залив, за да отдам почит на споделеното преживяване с татко и на голямата ни тайна.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Мъжете се веселят заедно, дружат и никога не се изоставят в беда. Приятелите могат да си наговорят ужасни неща, но на следващия ден всичко е забравено. Приятелите не прощават, те просто забравят, докато жените прощават, но не забравят.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Биваше си я тази история. Ето и друга.”
― Tove Jansson, Sculptor's Daughter

“Когда он вышел на луг, пошел дождь, теплый, мелкий дождичек. Было приятно, пахло свежестью. На другой стороне Болотного залива зажглись окна домов. Он обошел каменное поле и направился к «неубранному» лесу, в который невозможно проникнуть, лес возвышался перед ним черной стеной, «вход воспрещен», как утверждали упрямые женщины. Юнас шел напролом, широко расставив руки, как поверженные враги, с треском обламывались сухие сучья, он сделал попытку прорваться через кустарник, поскользнулся и упал. Он лежал на укрытой мхом земле, и ему казалось, будто он погрузился в чьи-то нежные объятия. Спустя мгновение он перевернулся на спину, подставив лицо моросящему дождю, капли падали медленно, с шелестом, похожим на шепот, все теперь словно не имело никакого значения. В затянутом тучами небе с запада над горизонтом открылась ярко-желтая полоса, и вечерний свет лился прямо в лицо сквозь лабиринт ветвей и сучьев, на каждом, даже самом крошечном сучке сверкал ободок из дождевых капель, которые переливались друг в друга, сливались и падали, освещенные заходящим солнцем. Это было красиво.”
― Tove Jansson, Дочь скульптора

“Для Матса Катри брала в городе книги — всё, что было в библиотеке о кораблях и лодках, об их устройстве, а еще захватывающие морские приключения, поэтому в руки ей попадали главным образом книги для мальчишек-подростков. И вместе с тем, чуть ли не извиняясь, Катри старалась приохотить брата к другим книгам, которые называла художественной литературой.
— Да читаю я их, читаю, — говорил Матс. — Только ничего они мне не говорят. Событий в них маловато. Я понимаю, это замечательные книжки, но на меня они наводят скуку, и все. Какую ни открой, вечно про людей, которым плохо живется.
— А как же твои матросы и жертвы кораблекрушений? Им ведь тоже плохо?
Матс качал головой и с улыбкой объяснял:
— Это совсем другое дело. И они столько не болтают, понимаешь?”
― Tove Jansson, Дочь скульптора

“Живя в одиночестве, Анна не замечала, как часто теряет дневные часы во сне. Она подпускала сон к себе поближе, мягкий, ласковый, как туман, как снег, вновь и вновь читала ту же фразу, покуда слова не тонули в тумане, утрачивая всякий смысл, просыпалась, отыскивала глазами нужное место на странице и читала дальше, будто пропало у нее лишь несколько секунд.”
― Tove Jansson, Дочь скульптора