“Следобед снегът стана още по-сив: спускаше се като ято, полепваше по стъклата на прозорците и се стичаше по тях, а от здрача изскачаха нови снежни птици и всичко продължаваше до безкрай. Приличаше на сиви длани със стотици пръсти. Опитах се да проследя една по целия ѝ път надолу – пръстите се разтвориха и снежната длан падна; проследих и следващата, и тази след нея, а накрая ме заболяха очите и ме достраша.”