خیابان کاتالین Quotes

“I didn’t know then that some people die long before their real death. Nor did I imagine that the last time you saw them might also be the last time they were truly alive.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“We set off, and I knew that never again, as long as we lived, would I really be myself, and that what had happened, and was going to happen, would be meaningless, pointless, and far too late.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“She had no idea what life was, or death.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“Винаги, и като дете, ме е изненадвало колко погрешно ме разбираха и двамата. Усърдието, амбицията, съзнанието за дълг и самодисциплината, които бяха характерни за всяка моя стъпка, за тях двамата означаваха само едно: че с мен са успели и аз съм съвършена; единствената, която можеха като свой резултат да покажат на света и на себе си след мъчителните им сцени. Ето, това е Ирен, в която са се събрали най-добрите качества и на двамата: толкова прилежна и прецизна като баща си, толкова обещаващо привлекателна като майка си, без непохватността на единия и ненадеждността на другия. Всеки мой успех възприемаха, сякаш с него съм искала да ги зарадвам, и че всяка моя похвална постъпка е предназначена за тях, че заради тях се опитвам да улесня нелекия живот. Понякога, докато седяхме край масата за вечеря – Бланка най-често с подпухнало от плач лице, защото баща ми успяваше да стигне до дневната ѝ порция възпитание едва привечер, майка ми в леко зацапана, една идея по-фриволна домашна дреха, отколкото подобаваше на съпругата на директор преподавател, татко в изчеткан костюм, стрелкащ всички иззад чинията си като от катедрата, - се унасях: на тях никога ли не им минава през ума,че аз самата бих искала да стигна далече, без значение дали те се радват, или не? Ако поради някаква заплетена от психологическа гледна точка причина им хрумнеше абсурдната идея, че бих могла да ги ощастливя и без да уча или ако съм лекомислена, аз пак бих се старала по същия начин като сега, защото се готвя за зрелостта и самостоятелността като за отделни поприща, просто един ден бих искала да живея по свой вкус.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“I didn’t know then that some people die long before their real death.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“Whatever love we receive always comes as a form of grace.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“How could they not understand that she was in effect already dead?”
― Magda Szabó, Katalin Street

“life. For my father, school wasn’t a place of work, it was a temple; the source not of his daily bread but of the very breath of life.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“The discovery that nothing here was as she had imagined depressed her for a long time.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“Her face was the only thing that had stayed with him, this one face that so frightened and disturbed him but also—in his unbearable loneliness—drew him irresistibly to it,”
― Magda Szabó, Katalin Street

“Веднъж попитах и двамата, смутено и уважително, както винаги съм разговаряла с тях, усещайки и като дете доколко не подобава да задаваш такъв въпрос на родителите си, всъщност защо са се оженили.”
― Magda Szabó, Katalin Street

“Mrs. Held came toward them, then suddenly stopped, leaned over to inhale the scent of a crimson rose, and declared, “We shall live here till the day we die.” That was the one sentence spoken on that day that had stayed in Henriette’s memory. She had no idea what it meant. She had no idea what life was, or death.”
― Magda Szabó, Katalin Street