Боядисвам в бяло лятото Quotes

“Как са се наслънчогледили всичките полета!
Как са се нащъркелили всичките комини!
От трева с железни мускули пука се шосето.
От жужене и бръмчене няма как да минем.

Спираме. Дебел е вятърът, жилав, козуначен.
Между две села проточен, зад ухото – с китка.
Подминава ни каруца. Малко бебе плаче.
Нивката си обикаля житената питка.”
― Мария Донева, Боядисвам в бяло лятото

“Звездите си заплетоха лъчите.
Батерии без електронче ток.
И бяла мечка, вързала кънките.
И меденки с отдавна минал срок.

Пластмасови гирлянди във кашона,
прибрани със замах надве–натри.
От поглед само златото се рони
и чувствам как ще захвърчат искри.

И всичката украса боклучава,
която цяло лято само пречи…
Но дойде ли декември – нещо става.
Дали аз ставам празнично човече,

дали са ме облъчили с реклами,
дали по навик стар ей тъй си плача…
Играчките се галят във дланта ми,
наперват се, накриво се закачат,

блещукат със такава смешна гордост,
искрят с пукнатини като с медали,
и стъкленото жълъдче е орден
за времето – че сме го преживяли.”
― Мария Донева, Боядисвам в бяло лятото

“Лежи лениво светлината.
Аз пъпля, със латекс в косата,

и всичко боядисвам в бяло.
Удобно времето е спряло.

Стената с плоската муцуна,
просторът, опнат като струна,

прането между двата свята –
на парата и на водата,

домът ми, бял, чак захаросан,
приветлив, мил и нескопосан,

аз – бояджийче-аджамийче
търкалям топчето-сирийче

на стъкленото градско лято,
и всичко е така познато,

повтарящо се и спокойно,
чак ми харесва да е знойно,

преструвам се, че си играя,
и не приемам да призная,

че лятото е прашно, потно
и по-самотно от животно,

и примирено, уморено,
солено и ожесточено…

Аз боядисвам, цапам, капя,
жужа с муха, комари хапя,

и съм съвсем като големите,
с боя замазвам си проблемите,

и правя точно като баба си,
сама си казвам: Хапвай, слаба си!,

каква съм всъщност – някой знае ли,
който узнае – ще ме трае ли,

добре съм си така, събирам се,
подреждам се и ремонтирам се,

под фойерверка на мушкатото
аз боядисвам в бяло лятото.”
― Мария Донева, Боядисвам в бяло лятото