Kad umrem da se smijem Quotes

“Пази ми нещата!
Това са пособията ми за училище!
И не се плаши!
И така изчезна някъде моята майка. А с нея и нещата ми. И детството ми.
Там, където ни водеха, нямаше училище, а една голяма дупка. И булдозери. И войници с пушки, малко по-големи от мен. И един огромен човек. Той не стреляше никого. Само викаше – Огън!”
― Fadila Nura Haver, Kad umrem da se smijem

“Това беше значи племето на баща ми, което, откакто се знаем, редовно обръща всичко на смях, а основният му специалитет е превръщането на погребенията в цирк.

Щастлив човек – каза тихичко един от роднините толкова весело погребение не би могъл да си представи.”
― Fadila Nura Haver, Kad umrem da se smijem

“- На мен повече ми харесват момичетата. Май ще бъда лесбийка.
- Don’t worry – казвам. Всичко това вече сме го били. Ти, кукло, нищо не трябва да бъдеш. Можеш спокойно да се срамуваш от всеки свой прародител до девето коляно. А и по-нататък.”
― Fadila Nura Haver, Kad umrem da se smijem

“Дядо ми (много образован виенски възпитаник) цели тридесет години водил съдебни спорове с първия си съсед за щяло и нещяло. Питат го защо, а той казва:
- Защото през войната беше усташки доносник.
- Излежал си е присъдата – припомнят му.
- И какво от това! – казва той. Трябва всеки ден да му се припомня, че има съд. И особено трябва да се напомня на синовете му, в случай че отново избухне война.“
И умират и дядо ми, и доносникът. Синовете на дядо продават земята на безценица на онези, другите синове. И избухва война. Тогава един от онези синове там тубива собствената си жена.”
― Fadila Nura Haver, Kad umrem da se smijem