“Дядо ми (много образован виенски възпитаник) цели тридесет години водил съдебни спорове с първия си съсед за щяло и нещяло. Питат го защо, а той казва:
- Защото през войната беше усташки доносник.
- Излежал си е присъдата – припомнят му.
- И какво от това! – казва той. Трябва всеки ден да му се припомня, че има съд. И особено трябва да се напомня на синовете му, в случай че отново избухне война.“
И умират и дядо ми, и доносникът. Синовете на дядо продават земята на безценица на онези, другите синове. И избухва война. Тогава един от онези синове там тубива собствената си жена.”