Professor Andersens natt Quotes

“He couldn't imagine using the word 'rewarding' about a work of art - for instance that such and such a book has given me so much, taught me so much, etc etc. - but thought solely that it enlightened him, made him see, cynically and withough false expectations, so that he felt he was alive.”
― Dag Solstad, Professor Andersen's Night

“He was zealous in his efforts to understand avant-garde art, that form of art which has really taken hold of our own day and age. He often felt that he had failed to understand it, indeed, more often than he would admit, it left him in a state of incomprehension, confusion, indifference, even after he had used all his astuteness to understand only a snippet of it. It could make him feel desperate. He felt a failure because he didn’t understand the art of his own period, and it can’t be denied that in such situations he often pretended to understand more than he actually understood, and even feigned an admiration for works of art which, in actual fact, left him unmoved.”
― Dag Solstad, Professor Andersen's Night

“„Всичко се преобръщало. И Изтокът ставал Запад, а Западът Изток, и двете никога нямало да се обединят. Милиарди хора. Милиарди хора на Изток ставали западняци. Ако всеки китаец започнел да яде по едно яйце на закуска, светът щял да свърши. Толкова просто било. Тоест светът такъв, какъвто сме го познавали. Това щяло да стане скоро. А когато стане, всички тези книги няма да ви говорят повече нищо, каза той и отново посочи към лавиците, които покриваха стените в кабинета на професор Андершен. Дори и на вас, горкичкият, който съхранявате толкова много книги в главата си, възкликна Хенрик Нурстрьом. Горкичкият!, въздъхна накрая и поклати глава. Тогава професор Андершен се почувства длъжен да каже, че без значение накъде върви светът, намирал за предимство, а не за недостатък, да съхранява всички тези книги в главата си, може някой ден това да ми донесе тиха радост, която ще се дава на малцина, рече той и коментарът му накара Хенрик Нурстрьом да се ококори, обърнал към него младото си неразгадаемо лице.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“„Съмнявам се, ужасно много се съмнявам в собствената си функция в това време, което вече не понасям. Зъбът на времето, той ме гризе и съсипва всичко. Зъбът на времето гризе и най-върховите интелектуални постижения и ги унищожава, кара ги да изглеждат бледи и размити.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“„В сравнение с Пер Екерберг професор Андершен се чувстваше като старомоден мъж в петдесетте си години. Държеше на възгледите си, без всъщност да ги харесва, и ако можеше, с удоволствие би ги заменил с по-модерни.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“A corrosão do tempo destrói até os maiores feitos intelectuais, torna-os pálidos, esbatidos.”
― Dag Solstad, Professor Andersens natt

“Our relationship to the past is marked by deep indifference, even if we do say something to the contrary, even if we mean what we say when we say it is a matter of the greatest significance. Because it is a matter of the greatest significance, yet nevertheless we feel bound to it by a sense of duty.”
― Dag Solstad, Professor Andersen's Night