“„Всичко се преобръщало. И Изтокът ставал Запад, а Западът Изток, и двете никога нямало да се обединят. Милиарди хора. Милиарди хора на Изток ставали западняци. Ако всеки китаец започнел да яде по едно яйце на закуска, светът щял да свърши. Толкова просто било. Тоест светът такъв, какъвто сме го познавали. Това щяло да стане скоро. А когато стане, всички тези книги няма да ви говорят повече нищо, каза той и отново посочи към лавиците, които покриваха стените в кабинета на професор Андершен. Дори и на вас, горкичкият, който съхранявате толкова много книги в главата си, възкликна Хенрик Нурстрьом. Горкичкият!, въздъхна накрая и поклати глава. Тогава професор Андершен се почувства длъжен да каже, че без значение накъде върви светът, намирал за предимство, а не за недостатък, да съхранява всички тези книги в главата си, може някой ден това да ми донесе тиха радост, която ще се дава на малцина, рече той и коментарът му накара Хенрик Нурстрьом да се ококори, обърнал към него младото си неразгадаемо лице.”