Кравата е самотно животно Quotes

“Няма по-страшно от това, каза жената, да попиташ някого дали те обича и да видиш изписана върху лицето му такава досада, че да ти се прииска да забравиш, че съществуваш, само дето въпросът вече е зададен, думите висят във въздуха като прани гащи и ти остава единствено да мълчиш и да чакаш отговора, който бездруго не означава нищо.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Красота

Когато в Земун, във вторник привечер, в шест часá, докато режеше портокали за плодовата салата, Миомирка Янкович се поряза като забра с острието на ножа връхчето на показалеца си и изохка, а после се загледа в пурпурните капки кръв, тя, разбира се, не можеше да знае, че в този миг, но на другия край на света, в Буенос Айрес, където тъкмо започваше следобедът на същия ден, Вилма Месарош, преселила се неотдавна от Унгария, както пришиваше копче на своята дантелена блуза, си убоде пръста с иглата и изохка, а после се загледа в пурпурната капка кръв и си помисли, че никога не е виждала нещо толкова красиво, без да знае, че това мисли и Миомирка Янкович, докато тършува из чекмеджето на кухненската маса за лепенка, каквато Вилма Месарош, по-млада и по-чевръста, вече си бе сложила, макар и съвсем ненужно, на пръста.

(Превод от сръбски: Русанка Ляпова)”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Читателят прави собствени открития, той не е механична играчка, която усвоява чрез безбройни повторения, а сам взема от текста каквото му е потребно.(...) Ето защо, сигурен съм, ще продължа да пиша и занапред с надеждата, че някога, някъде, за някого едно мое малко словосъчетание, може би само отрязък от по-дълго изречение, неочаквано ще се превърне във вестител на нов смисъл, в първа или дълго отлагана стъпка към ново разбиране, към дверите на просветлението, към единение със собственото битие, към пълнота, към себе си, та този някой да се разпознае и да каже: Да, това съм аз.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Правото на по-силния

Момчето слиза в двора с филия хляб в ръка. Хлябът е намазан със сладко от горски ягоди и детето отнапред предвкусва удоволствието. Но през това време на двора идва момчето от третия етаж, по-голямо и по-силно от него, и без думи му грабва филията от ръката. Отхапва, намръщва се и плюе.
- Пфу, ягоди! – казва и хвърля хляба на земята, в прахта.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Всичко е до начина на надвесване: и разказът, и разказвачът, и този, за когото е предназначено разказването. Но онзи, който слуша, той къде е? Защото ако никой не слуша, изречената дума се затваря и вече нищо не може да я отвори.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Изречение

Ето отново, да, ето отново едно от изреченията, които идват, когато си пожелаят, без да се съобразяват с разните изрази, чакащи търпеливо реда си, още по-малко пък с тези от тях, които се блъскат из устата – те и бездруго не са вече думи, а звуци, мехури, които се пукат като рибите, извадени от мрачните морски дълбини, точно както (или почти както) го беше написал един писател, което значи, че единствените истински думи са онези, които не се изговарят или които като тези тук са записани безмълвно, с надеждата, че по същия начин ще бъдат прочетени – безмълвно, в тишина, макар че и „тишина“ е само дума, дума, която се повтаря безброй пъти; всяка дума, каквато и да е тя, е тишина, само че сега няма време да се говори, съответно да се пише за това, защото изречението е вече тук, идва, ето, още малко и ще мога да го разгледам цялото, опнато от началото до точката.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Винаги съм бил по детайлите. Винаги следя къде какво слагам; напасвам цветовете и размерите; не пренебрегвам съгласуването по предназначение, нито неизбежния контраст. При мен например вилицата винаги лежи вдясно от ножа, никога ножът вдясно от вилицата. Дори в чинията загребвам граховите зърна според големината и оформям ориза в еднакви заоблени хапки. Само супата ми създава проблеми: юфката все я тегли към хаоса; течността е своенравна; фидето се разпада. С варенките по-лесно се излиза наглава - плуват по повърхността, непроменливи са, приликите и разликите бързо се забелязват. Ето това исках да кажа: благодарен съм на малките неща, които правят живота по-простичък.”
― David Albahari, Krava je usamljena životinja

“Krava je usamljena životinja”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Машина
Моята приятелка няма вяра на машините. Щом отиде у някого на гости, първо обхожда жилището му и брои уредите. Винаги най-дълго се задържа в кухнята. Разните му електрически ножове, миксери, тостер, кафе-машина, електрическа отварачка за консерви, месомелачка - всичко внимателно си отбелязва. Там, където има твърде много уреди, не стъпва повторно. Въпрос на време е, смята моята приятелка, машините да завладеят света. Единственият ни шанс е, твърди тя, да се върнем към простите неща: хаванче и точилка, дървени лъжици и ножове, гъба и прахан. Нощем, докато всички спят, тя лежи будна и се ослушва. От време на време става да провери пералнята, да се увери, че не е тръгнала да излиза. Връща се успокоена в леглото, но когато най-накрая заспи, сънува небето като огромна машина за производство на облаци.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“...най-кратките разкази не са по-невзрачните сродници на обикновените разкази и е редно да гледаме на тях като на пълноправни участници в създаването на онова повествование, оня текст, който представлява правдоподобното тълкуване на света.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Има нощи, когато ми се иска рязко да се обърна, с широко отворени очи, а стаята да се облее в ярка светлина и да кажа нещо. Би било хубаво да чуя гласа му.
Но не се обръщам. Мълча. Не дишам. Надявам се, че и това, като всичко, ще има край. Не можем да останем завинаги така: без думи, без дъх.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно

“Разлика

Известно е как реагирал господин Койнер, когато някакъв човек, който отдавна не го бил виждал, го поздравил с думите, че изобщо не се е променил. „О!“ – възкликнал господин Койнер и пребледнял. Когато казаха същото на Сава Димич, той присви устни и бузите му поруменяха.”
― David Albahari, Кравата е самотно животно