“Има нощи, когато ми се иска рязко да се обърна, с широко отворени очи, а стаята да се облее в ярка светлина и да кажа нещо. Би било хубаво да чуя гласа му.
Но не се обръщам. Мълча. Не дишам. Надявам се, че и това, като всичко, ще има край. Не можем да останем завинаги така: без думи, без дъх.”