Egyperces novellák Quotes

“Egy kis rezedaszál kiment az illemhelyre, és helyet foglalt az ülőkén. Ekkor valami szöget ütött a fejébe. Hiszen ő növény, nincs se bélcsatornája, se széklete. Akkor meg mit keres itt?

No, ez legalább tisztázódott! A kis rezeda fölkelt, és dolgavégezetlen visszament a vendégek közé. Amikor a háziasszony (angol királyi vérből, akinek a neve napját ünnepelték) kérdő pillantást vetett rá, visszamosolygott, de csak ennyit mondott magyarázatul:

– Egy kis félreértés történt.

És elindult a büfébe, mert pezsgőzhetnékje lett… Az lesz a jó hecc – gondolta, amikor a karcsú poharakat meglátta –, ha inni sem tudok!”
― Örkény István, Egyperces novellák

“В ЛУНАПАРКА
Можеш да стреляш пет пъти.
Боядисани зайци, тенекиени сърни, танцуващи върху струя вода топчета за пинг-понг са мишените.
Който уцели и петте пъти: мъж на място.
Който събори две-трети: мъдрец, понеже знае и да печели, и да губи.
Който постоянно не улучва: роден хуманист, и на мравката сторва път.
Сред нас няма грешници.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“КРАТКА ОБЯВА
Вечна носталгия

„Спешно заменям с доплащане двустайния си апартамент на пл. Жолио Кюри, пети етаж, с изглед към Орловия хълм, с вградени кухненски мебели и алков, за двустаен апартамент на пл. Жолио Кюри, пети етаж, с изглед към Орловия хълм, с вградени кухненски мебели и алков.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“Всички знаем по нещо, което никой след нас не е в състояние да върши. Така е.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“...чиито еднички оправдания, смисъл, основание биха били само, че след безчет войни тази ще бъде последната от всички...”
― István Örkény, Egyperces novellák

“Най-съвършеният от всички възможни светове

- Защо всъщност мълча?
- Защо?
- Защото нищо не ми хрумва - каза и си продуха носа. - Състояние на съвършено щастие.
- Мнозина сме така в тази държава. - отвърнах. - Щастлива държава!
- Щастливи времена! - каза. - Защото ако на някого вземе да му хрумне нещо смислено, то само би усъвършенствало вече сбъднатия съвършен свят, което е пълен абсурд, защото съвършенството няма нито сравнителна, нито превъзходна степен. Та ако някому хрумне нещо смислено, светът ни не би бил съвършен.
- И тогава?
- Тогава ще вземе нещо да ми хрумне.
- А то - нищо?
- Нищо.
- В такъв случай светът ни безусловно е достигнал състояние на съвършенство. - казах.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“ДОМ

Момиченцето беше само четиригодишно, спомените му бледнееха и майка му, за да го накара да проумее предстоящата промяна, го заведе до оградата от бодлива тел и отдалече му показа влака.
- Не се ли радваш? Този влак ще ни откара вкъщи.
- И какво?
- Ами ще си бъдем у дома.
- Какво е дом? - попита детето.
- Мястото, където живеехме по-рано.
- А там какво има?
- Мечето помниш ли? Може и куклите ти да те чакат.
- Мамо - каза малката, - и у дома ли има пазачи?
- Там няма.
- Значи оттам ще можем да избягаме?”
― István Örkény, Egyperces novellák

“– Jó napot.
– Jó napot.
– Hogy van?
– Köszönöm, jól.
– És az egészsége hogy szolgál?
– Nincs okom panaszra.
– De minek húzza azt a kötelet maga után?
– Kötelet? – kérdeztem hátrapillantva. – Azok a beleim.”
― Örkény István, Egyperces ​novellák

“FASÍRT

A megdarált húst összedolgozzuk tojással, tejbe áztatott zsömlével, sóval, borssal, és forró zsírban vagy olajban húspogácsákat sütünk belőle.

Figyelem! Nekünk, emlősöknek nem mellékes kérdés, hogy mi daráljuk-e a húst, vagy bennünket darálnak-e meg.”
― Örkény István, Egyperces novellák

“СБОГОМ, ПАРИЖ
…
- Закъде заминавате?
- За Будапеща.
- Коя държава?
- Унгария.
- С немците или против немците?
- С немците.
- Не е най-идеалното.
- Ама хич.
Собственикът донесе виното.
- Трябва да пратите министрите на фронта – вече шофьорът след кратък размисъл.
- Аха – казах. – Току-виж им дошъл друг акъл.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“СБОГОМ, ПАРИЖ
…
- Мен ме освободиха от служба заради стомаха – рече.
- Голям късмет.
- Вие нямате ли си някаква болест?
- Нямам.
- Не е проблем – утеши ме той. – За два месеца ще бием немците.
- Е, дано.
- Може би ще се срещнем отново.
- Не ми се вярва – казах.
- И пак ще изпием по чаша.
- Това вече го вярвам.
- Довиждане – каза.
- Довиждане.”
― István Örkény, Egyperces novellák

“Майтапим се

Черна кола се задава откъм окръжния град. Спира. Слиза човек в черни дрехи и се отправя към блоковете с грах.
- Е, как сме, как сме? – пита той селяните на шега.
- Добре сме, добре сме – отговарят селяните, също на шега.

(Шарварски фолклор, окръг Ваш, 1957 г.)”
― István Örkény, Egyperces novellák

“Не и ти

Йожеф Герваи, стрелочник, тридесет и седем годишен, по време на маневра на ракошската гара разпределителна
Ленке Шугар, по баща Дворник, скъпата леля Ленци, след дълго, търпеливо понесено страдание
Евике Пох, на седем години
Шандор Балтазар, стар и предан кадър на нашето предприятие, при изпълнение на служебните си задължения в Лондон с трагична внезапност и в разцвета на силите си
Вдовицата Балинт на Юлско шосе 84 в IX район, в рамките на спирачния път на трамвай №42
Михай Рожа, шестдесет и четири годишен тенекеджия
Пътниците в самолета, а именно г-н Арпад Фодор, г-жа Фодор, Анико Фодор, както и Имре Нардаи заедно с още трима, чиято идентичност още не са успели
Алберт Холош
Розалия Керко
И много други
Ти още не”
― István Örkény, Egyperces novellák