“ДОМ

Момиченцето беше само четиригодишно, спомените му бледнееха и майка му, за да го накара да проумее предстоящата промяна, го заведе до оградата от бодлива тел и отдалече му показа влака.
- Не се ли радваш? Този влак ще ни откара вкъщи.
- И какво?
- Ами ще си бъдем у дома.
- Какво е дом? - попита детето.
- Мястото, където живеехме по-рано.
- А там какво има?
- Мечето помниш ли? Може и куклите ти да те чакат.
- Мамо - каза малката, - и у дома ли има пазачи?
- Там няма.
- Значи оттам ще можем да избягаме?”