Fiabe lunghe un sorriso Quotes

“- Предаде ме - крещял търговецът и стискал юмруци.

- Не очаквай обич, щом сееш омраза. Аз те спасих от смъртта, а ти искаше да ме убиеш. Исках да ми бъдеш брат, но ти искаше да бъдеш само господар. Сега ще видиш какво значи да имаш господар като теб самия.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“000000003 - Услуга титли. Някои хора живеят в постоянна неудовлетвореност, защото нямат титла или почетно звание, едно елементарно "инж.", което да добавят пред името си във визитната картичка. Идеята ми е телефонната услуга 000000003 да направи щастливи тези хора. Ако се почувстват особено депресирани и натъжени, да вземат телефонната слушалка и глас, изпълнен с уважение, с благоговение и почтителност да ги поздрави горе-долу така: "Добър вечер, кавалер на ордена на кончетата-люлки, вели офицер на печените круши..." и така нататък.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Старите поговорки се смълчават. След малко най-старата подема отново:

- Който иска мир, да се готви за война!

Санитарите я чуват и й дават отвара от лайка, за да се успокои, после внимателно й обясняват, че който иска мир трябва да подготви мир, а не бомби,”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Ако хората се задоволяваха с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата, като маймуните.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Пират рече:
- Спокойно, Цоцето, Рим не е построен за един ден. Сега знаят какво искаме, видяха, че сме способни да окупираме Колизея. Работата трябва да извърви своя път малко по малко. Ако ни дадат звездата Котка веднага - добре. В протичен случай ще предупредим котките от Милано и те ще окупират Дуомо; ще се свържем с котките от Париц и те ще окупират Айфеловата кула. И така нататък, ясно ли е?”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“- Няма що, хората наистина ни обичат. Когато става въпрос да се ловят мишки, маце тук, маце там, а звездите ги именуват на кучетата и свинете. Да ми ослепее и другото око, ако от днес нататък хвана и една мишка.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Ала въпреки недостатъците си, той обичал искрено изкуството и една сутрин отново се върнал към него със страст. Било много трудно, защото вече нямал вълшебна четцица. Над всяка картина се трудел с месеци, а хората му се присмивали. Страдал също от глад, но накрая успявал с ръцете си да сътвори красива картина, сто пъти по-прекрасна от онези, рисувани някога с вълшебната четцица. Едва тогава разбрал, че и преди картините не ставали от само себе си, а благодарение на четката, която рисувала, защото той се учел всеки ден и се трудел упорито. Станало му ясно, че без усилия не могат да се преодолеят трудностите и да се постигне красотата. Същата вечер намерил вълшебната четка, ала тя не му трябвала повече: бил станал истински художник.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“- Добър ден - казал човекът. - Намирам, че си много добър в рисуването.
- Аз ли? Е, да, добър съм - отвърнал Джорджо, - но тези калпави пастели не искат да правят онова, което искам аз. Не ме слушат. Правят петна, драскулки, накрая не се разбира нищо. Вместо маргарити, се появяват странни неща в блокчето, например вятърни мелници и колелета.
Човекът се усмихнал и казал:
- Аз ще ти дам послушна четка, вълшебна, която рисува сама. Ала тя прави това при едно условие: трябва всеки ден да учиш рисуване в продължение на един час. След ученето четката ще се движи сама и ще рисува така, както искаш!”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“На смъртния си одър заповядал на първия съветник Мен:

- Искам моята луна да бъде погребана с мен, в същата гробница.

Мен обещал:

- Ще бъде направено.

Но не било направено. Луната си е още на небето, нали? Луната е на всички, както и въздухът, слънцето, морето, пътя.

И в наше време живеят не малко хора като господаря Кум, претендиращи да бъдат собственици на луната. Ако срещнете някой от тях, попитайте го заради мен:

- Пиян ли сте, господин Кум?”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Но, както се знае, котките не са дисциплинирани музиканти; ако на една й се иска да свири "Аида", бъдете сигурни, че друга предпочита "Риголето", а трета засвирва "Травиата" по свое усмотрение. Затова в котешкия концерт не може да се различи мелодията, по-скоро няма никаква мелодия, а само всеобщо мяукане.

На тях, милите, им се струва, че правят велика музика. Ала най-нещастни са онези, които са принудени да я слушат, защото живеят под покривите в съседство.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“С моя апарат мога да фотографирам всичко, което се вижда, а също и онова, което не се вижда!”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Дворец за чупене. Тази история ще ви хареса със сигурност: да се построи дворец, пълен с неща за чупене, и децата да бъдат канени в него веднъж седмично, с позволението да чупят всичко, включително и стените; вярвам, че така ще се разтоварват и после вкъщи ще бъдат по-внимателни към чупливите предмети.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Гробището на запетайките. Там са погребани всички сгрешени запетайки, задраскани от синия молив на учителя.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“- Сладостта е на дъното - казва някоя.

Друга веднага я контрира:

- Отровата е накрая!

Понякога ми домиляват. Те не забелязват, че светът се променя, че старите поговорки не стигат, за да го тласкат напред; че са нужни нови хора, храбри, уверени в силите и умовете си. Такива като вас.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“В един град, за чиято история, нрави и обичаи ще разкажа някой ден, има самотна сграда, малко отдалечена. Това е хоспис, където се оттеглят на почивка Старите поговорки. Някога те навярно са били млади и истински, но сега вече никой не иска да ги слуша. Да си почиват? Нека се изразя по-точно: да разговарят и да спорят безкрай.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Какво нещастие - мислеше той, докато решаваше една задача, - през цялата година учителят ми дава теми, задачи, операции и чертежи. За ваканцията можеше да ми даде нещо по-различно. Например: домашна работа за понеделник: да се покатеря на черешата и добре да си похапна сладки череши; домашна работа за вторник: да играем футбол, докато не паднем на земята от умора; задача за сряда: да идем на разходка в гората и да нощуваме на палатка. Вместо това, виж ме: отново трябва да извършвам деление и изваждане.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Една вечер, например, искам вместо една, да има три луни: кръгла, квадратна и триъгълна. Кръглата луна се завърта бързо по небето, като топка, като светлото око на фар. Друга вечер би ми харесвало да подредя звездите според направена от мен рисунка. Бих написал името си със звезди, много звезди, после името на моето дете и това на неговата майка. Бих сложил една неподвижна звезда в средата на небето, а на останалите бих заповядал да завъртят хоро около нея.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Луната решила да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета, като топяла опшката й в нощния мрак. Нямала и хартия, записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка