“Ала въпреки недостатъците си, той обичал искрено изкуството и една сутрин отново се върнал към него със страст. Било много трудно, защото вече нямал вълшебна четцица. Над всяка картина се трудел с месеци, а хората му се присмивали. Страдал също от глад, но накрая успявал с ръцете си да сътвори красива картина, сто пъти по-прекрасна от онези, рисувани някога с вълшебната четцица. Едва тогава разбрал, че и преди картините не ставали от само себе си, а благодарение на четката, която рисувала, защото той се учел всеки ден и се трудел упорито. Станало му ясно, че без усилия не могат да се преодолеят трудностите и да се постигне красотата. Същата вечер намерил вълшебната четка, ала тя не му трябвала повече: бил станал истински художник.”