Veiller sur elle Quotes

“Il faut avoir vu Rome sous la neige avant de prétendre avoir vécu.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Les mots ont un sens, nommer c'est comprendre”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“… когато човек реши, че е намерил онова, което търси, открива, че се заблуждава и че то все така ни се изплъзва. Щом направим крачка към него, то също прави една, за която се надяваме просто да е по-къса от нашата, за да поддържа надеждата ни един ден да го хванем.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Никой никога не прави нищо лошо, красотата на злото е тъкмо в това, че то не изисква никакво усилие. Достатъчно е да гледаш как се случва.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Причината за постоянните ни спорове може би беше там, дълбоко, в обикновена носталгия по недоволствата ни, носталгия по времето, когато рицарите бяха добри, а драконите – лоши, любовта – възвишена, и всеки нанесен удар – оправдан от висша кауза.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Elle plongea droit dans les bois, comme chaque fois, ignorant les pistes. Les arbres avaient dû se passer le mot, car ils me laissèrent la suivre.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Tramontane, sirocco, libeccio, ponant et mistral, je t’appelle au nom de tous les vents”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Да, братя мои. През онзи ден в развалините го разбрах и проумях. Поръчали ми бяха пиета, за да се помирите. Девата, която оплаква кървящото тяло на Христос. Обаче ето какво: може и да не ви харесва, но щом Христос е страдание, Христос е жена.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Най-страшното насилие е навикът.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Да се скулптира , е много просто. Само трябва да премахнеш пластовете история и случки, онези, които са безполезни, и така, докато стигнеш до историята, която засяга всички ни, теб, мен, този град и цялата страна, историята, която ако оголваш още, ще я развалиш. Тогава трябва да спреш да удряш. Разбираш ли?”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Унищожението не вдига шум.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Флоренция беше съблазняваща и притворно срамежлива. Преструваше се, че не иска да се отдаде, а в същото време приканваше с фини подсказки – залез, открехната врата, потъване в улиците ѝ. Рим ми беше приятел. Но във Флоренция бях влюбен.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“-Думите имат смисъл, Мимо. Да назовеш, означава да разбереш. „Духа вятър“ не означава нищо. Това вятър, който убива ли е? Или засява? Вятър, от който стеблата на растенията измръзват ли е, който ги стопля?”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Променянето беше нежно, но подигравателно ви съобщаваше на ушенце, че нищо не се променя, докато не станеше прекалено късно.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Тръгна си с онзи някогашен смях, отправен към луната, и и изчезна през портата. Тайничко доволна, че остарява, побелява и най-сетне, най-сетне може да забрави нещо.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Когато човек порасне, всичко освен гробището му се струва по-малко.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“По-лошото от това да загубиш свободата си беше да загубиш вкуса си към нея.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“-Животът е поредица от избори, които бихме направили по различен начин, ако можехме да започнем всичко отначало, Мимо. Ако си успял да направиш правилния избор от първия път, без никога да сбъркаш, значи си бог. И въпреки цялата любов, която изпитвам към теб, въпреки факта, че си ми син, дори аз не вярвам, че съм родила бог.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Режимът беше започнал изграждането на внушително здание в Палермо като символ на стремленията на новия човек, с когото цял свят ми досаждаше ежедневно и на когото така и не разбрах кое му е новото, след като пиеше, пикаеше, убиваше и лъжеше също като предишния.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Но какво просто може да има в свят, в който вятърът има хиляди имена?”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“-Че кой иска живот без героизъм?
-Обикновено всички герои.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Но тъй като примирението кара света да се върти и позволява да свикнем с хилядите мъртъвци, които убиват мечтите ни, това беше и лицето на един смешен човек.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Престорих се, Че го обмислям, което той понесе с търпението на онези, които мислят с понятията на вечността.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Тогава направих най-ценното, на което ме бяха научили родителите ми малко след като се бях появил на тази зема. Изправих се и закрачих.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Но предимството на стените е, че на тях можеш да се облегнеш. А ти тичаш, докато останеш без дъх, като човек, понесен от бягането си по нанадолнище, само дето твоето нанадолнище е нанагорнище. В теб има нещо гениално.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Знанието мирише на кожа и дъб.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“-Не , Мимо. Исках да ти покажа, че няма граници. Нито нагоре, нито надолу. Няма голямо и малко. Всяка граница е измислица. А който проумее това, несъмнено пречи на онези, които са измислили въпросните граници, а още повече на хората, които вярват в тях, тоест на почти всички.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“…смехът е само за да подсили драмата.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“-Мимо Виталиани, заклеваш ли се пред Бога, ако той съществува, да помогнеш на Виола Орсини да лети и никога да не я изоставяш?
- ЗАклевам се.
- Аз, Виола Орсини, се заклевам да помогна на Мимо Виталиани да стане най-великият склулптор на света, точно като Микеланджело, чието име носи, и никога да не го изоставям.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Според теб мъртвите ли воюват? Те ли се крият из храсталаците край пътя! Те ли те нападат и ограбват? Мъртъвците са ни приятели. По-добре се страхувай от живите.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle