Никога достатъчни. След края на завинаги Quotes

“…колкото и да бягаш или да се криеш, щом една история ти е отредена, тя рано или късно те настига.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Може би въпросът не беше къде е домът, а при кого. Отдавна трябваше да си признае при кого е нейният. Трябваше да си признае колко тъжна е всъщност, колко самотна.
Бездомна.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Има хора, които крием в толкова дълбоки и тихи кътчета на душата си, че понякога те просто се превръщат в призраци. От тях всички се страхуваме.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Знаеш ли, хубавото на морските градове е, че носят усещането за свобода. Направо ти го подаряват. Хората в тях са саможиви, по-шумни, по-напористи. Сякаш живеят, за да се забавляват. Не знам дали не го възвеличавам, но там, където слънцето угасва на хоризонта, животът е по-духовит, споделен и осмислен.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Вторите шансове не са поправителен изпит, а момент да докажем, че изначално е можело да бъде друго. По-хубаво.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Неговото и нейното мълчание тайно си споделяха.
И озвучаваха тишината.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Научи, че времето не лекува, а просто заличава отделните детайли. С годините тягостното усещане за нещо незавършено и неосъществено само се задълбочаваше. Нещо, погребано в секундата в която се опита да заживее истински.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, а зимното слънце и студената луна се смениха, пропътували хиляди километри само за да споделят един хоризонт – никога напълно заедно, никога напълно разделени.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Настоящето като че ли не съществуваше за него. Борис или се луташе в миналото, приписвайки неуспехите си на чуждите грешки, на обвързването си с Теа, на раждането на Александра, или търсеше по-бързо пристигането на новия месец, новата година, пенсионирането на баща си.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Двама скитници опознаваха световете си. Все още бегло, плахо, едва-едва. И неусетно намериха спокойствие и близост, без дори да са ги търсили.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Теа не му беше по мярка. Беше му неудобна, от онези момичета, които лесно хващат окото, събират погледите в препълнени стаи и веднъж опитомени, никога не могат да бъдат забравени. Беше от онези редки жени, които впечатляват не само с визията си – тя привличаше и с интелекта си, с увереността и праволинейността си. Жени, от които не знаеш какво да очакваш – те наелектризират и рушат опорите ти, а после ти обещават, че ще изградят свят само за теб. И макар да знаеше, че обещанията могат да бъдат нарушавани, го обзе изгарящо желание да се озове сред руините.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Едно непознато чувство се загнезди и в двамата.
Такова, каквото не се побираше в изречение. Такова, на което думите му стягаха.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги